DeFakto.bg DeFakto.bg
За решениеото на ЕСПЧ по делото Фorislav Tonchev v. Bulgaria (Application no. 40519/15),16 april 2024 съобщава доц. Светла Маргаритова в блога си pravanachoveka.com
Жалбата е по повод неограничения период за съхраняване на данни на електронен носител за наложените административни санкции по чл. 78А НК. През март 2004 г. жалбоподателят кандидатства за длъжността надзирател в затвора и представя свидетелство за съдимост и удостоверения от прокуратурата и следствието, че не е осъждан, няма досъдебни производства, нито наложени административни наказания по чл. 78А НК. На 1 юли с.г. е назначен за надзирател в затвора. Междувременно през май 2004 г. той е заловен да щофира в пияно състояние с алкохол в кръвта повече от 1,2 промила, което е престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. РС в Плевен го освобождава от наказателна отговорност и на осн. чл. 78А от НК му налага административна санкция „глоба“. Решението влиза в сила на 20.10.2004 г. Бюлетинът за осъждането му е изпратен в Бюрото за съдимост в Троян.
През март 2013 г. Директорът на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ освобождава жалбоподателя от заеманата длъжност надзирател в затвора поради несъвместимост, тъй като е бил осъждан на осн. чл. 78А НК. Заповедта е обжалвана, но е оставена без уважение от АССГ и ВАС. На неопределена дата в края на 2012 или началото на 2013 г. картата за съдимост на жалбоподателя на хартиен носител е унищожена.
Междувременно жалбоподателят сезира и Комисията за защита на личните данни за това, че Министерството на правосъдието е обработило незаконно неговите лични данни, тъй като Бюрото за съдимост в Троян е съхранявало картата за неговата съдимост след изтичането на 5-годишния срок, т. е. след октомври 2009 г. Той е поискал Комисията да даде задължителни указания във връзка със съхраняването на личните данни и да наложи съответните санкции. През юни 2013 г. Комисията единодушно уважава жалбата на жалбоподателя. Тя приема, че съхраняването на тези данни след изтичането на 5-годишния срок е било незаконосъобразно, в противоречие с чл. 2 от ЗЗЛД и налага глоба на РС-Троян.
Решението обаче е отменено от АССГ и оставено в сила от ВАС. Съдилищата приемат, че запазването на данните на електронен носител не е в нарушение на закона и преследва легитимна цел, още повече, че разпоредбата на чл. 78АНК може да бъде прилагана само веднъж по отношение на нарушителите и затова се води регистър по азбучен ред и информацията се съхранява на електронен носител. Изискването е за унищожаване само на картата за наложената административна санкция по чл. 78А НК, но не и данните, съдържащи се в нея да бъдат изтрити от електронния носител.
Европейският съд приема, че жалбата във връзка с освобождаването на жалбоподателя като надзирател е просрочена и затова е недопустима. Но оплакванията във връзка с неопределения срок и продължаващото съхраняване на данни в електронен вариант относно неговото санкциониране за неопределен период от време и потенциалната възможност от разкриването им са допустими. Затова той се произнася по същество по тях.
Ключовият въпрос в този случай е дали твърдяното безсрочно запазване на данни за заместващото административно наказание (по чл. 78А НК), наложено на жалбоподателя през 2004 г., е било „в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията, особено в светлината на различаващите се мнения на различни национални органи относно това дали съответните национални разпоредби изискват такова неограничено запазване и дали то е в съответствие със закона за защита на личните данни.
Съдът отбелязва, че страните не оспорват обстоятелството, че запазването на данните за административната санкция по чл. 78А в електронен вид представлява намеса в правото на личен живот. Спорно е доколко намесата е оправдана. В този аспект Съдът подлага на анализ въпроса дали тя съответства на закона.
ЕСПЧ достига до извода, че нормите на националното законодателството не са ясни и прозрачни и има противоречие в тълкуването му от различни държавни институции (Комисията за защита на личните данни, Министерството на правосъдието) по повод съхранението на данните от картите в електронен вид.
Противоречие се наблюдава и в практиката на ВАС. Наред с това подобно тълкуване е в противоречие и с правото на ЕС и по-специално с Регламент 2016/679(the General Data Protection Regulation – “the GDPR”), който е в сила за България от март 2019 г.
Съдът заключава, че продължаващото запазване на данните за заместващото административно наказание на жалбоподателя в електронен вид не е „в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията. Това от своя страна води и до следващия извод – че ограничението не е било необходимо в едно демократично общество. Поради това е установено нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
Съдът приема, че самото установяване на нарушение на чл. 8 представлява е по своето естество и справедливо обезщетение за жалбоподателя.
Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост.
