Последни новини
Home / Законът / ЕСПЧ: Неограничено пазене в електронен вид на данни за санкция по 78А от НК, е нарушение на правото на личен живот 

ЕСПЧ: Неограничено пазене в електронен вид на данни за санкция по 78А от НК, е нарушение на правото на личен живот 

Defakto.bg

За решениеото на ЕСПЧ  по делото Фorislav Tonchev v. Bulgaria (Application no. 40519/15),16 april 2024 съобщава доц. Светла Маргаритова в блога си pravanachoveka.com

Жалбата е по повод неограничения период за съхраняване на  данни на електронен носител   за наложените административни санкции по чл. 78А НК.  През март 2004 г. жалбоподателят кандидатства за длъжността надзирател в затвора и представя свидетелство за съдимост и удостоверения от прокуратурата и следствието, че не е осъждан, няма досъдебни производства, нито наложени административни наказания по чл. 78А НК. На 1 юли с.г.  е назначен  за надзирател в затвора. Междувременно през май 2004 г. той е заловен да щофира в пияно състояние с алкохол в кръвта повече от 1,2 промила, което е престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. РС  в Плевен  го освобождава от наказателна отговорност и на осн. чл. 78А от НК му налага административна санкция „глоба“. Решението влиза в сила на 20.10.2004 г. Бюлетинът за осъждането му е изпратен  в Бюрото за съдимост в Троян.

През март 2013 г. Директорът на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ освобождава жалбоподателя от заеманата длъжност надзирател в затвора поради несъвместимост, тъй като е бил осъждан на осн. чл. 78А НК. Заповедта е обжалвана, но е оставена без уважение от АССГ и ВАС. На неопределена дата в края на 2012 или началото на 2013 г. картата за съдимост на жалбоподателя на хартиен носител е унищожена.

Междувременно жалбоподателят сезира  и Комисията за защита на личните данни за това, че Министерството на правосъдието е обработило незаконно  неговите лични данни, тъй като Бюрото за съдимост в Троян е  съхранявало  картата  за неговата съдимост след изтичането на 5-годишния срок, т. е. след октомври 2009 г. Той е поискал Комисията да даде задължителни указания във връзка със съхраняването на личните данни и да наложи съответните санкции. През юни 2013 г. Комисията единодушно уважава жалбата на жалбоподателя. Тя приема, че съхраняването на тези данни след изтичането на 5-годишния срок е било незаконосъобразно, в противоречие с чл. 2 от ЗЗЛД и налага глоба на РС-Троян.

Решението обаче е отменено от АССГ и оставено в сила от ВАС. Съдилищата приемат, че запазването на данните на електронен носител не е в нарушение на закона и преследва легитимна цел, още повече, че разпоредбата на чл. 78АНК може да бъде прилагана само веднъж по отношение на нарушителите и затова се води регистър по азбучен ред и информацията се съхранява на електронен носител. Изискването е за унищожаване само на картата  за наложената административна санкция по чл. 78А НК, но не и данните, съдържащи се в нея  да бъдат изтрити от електронния носител.

Европейският съд  приема, че жалбата във връзка с  освобождаването на жалбоподателя като надзирател  е просрочена и затова е недопустима. Но оплакванията във връзка с неопределения срок и продължаващото съхраняване на данни в електронен вариант  относно неговото санкциониране за неопределен период от време и потенциалната възможност от разкриването им са допустими. Затова той се произнася по същество по тях.

Ключовият въпрос в този случай е дали твърдяното безсрочно запазване  на данни за заместващото административно наказание (по чл. 78А НК), наложено на жалбоподателя през 2004 г., е било „в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията, особено в светлината на различаващите се мнения на различни национални органи относно това дали съответните национални разпоредби изискват такова неограничено запазване и дали то е в съответствие със закона за защита на личните данни.

Съдът отбелязва, че страните  не оспорват обстоятелството, че запазването на данните за административната санкция по чл. 78А в електронен вид представлява намеса в правото на личен живот.  Спорно е  доколко намесата е оправдана. В този аспект Съдът подлага на анализ  въпроса дали тя съответства  на  закона.

ЕСПЧ  достига до извода, че  нормите на националното законодателството не са ясни и прозрачни и има противоречие в тълкуването му от различни държавни институции (Комисията за защита на личните данни, Министерството на правосъдието) по повод съхранението на данните от картите в електронен вид.

 Противоречие се наблюдава и в практиката на  ВАС. Наред с това подобно тълкуване е в противоречие и с правото на ЕС и по-специално с Регламент 2016/679(the General Data Protection Regulation – “the GDPR”), който е в сила за България от март 2019 г.

Съдът заключава, че продължаващото запазване на данните за заместващото административно наказание на жалбоподателя в електронен вид не  е „в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията. Това от своя страна води и до следващия извод – че ограничението не е било необходимо в едно демократично общество. Поради това е установено нарушение на чл. 8 от Конвенцията.

Съдът приема, че самото установяване на нарушение на чл. 8 представлява е по своето естество и   справедливо обезщетение за жалбоподателя.

Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост.

About De Fakto

Проверете също

ВКС възобнови делото за „Лихварите“, като оправда 4-ма от подсъдимите по обвинението за лихварство

  ВКС възобнови наказателното производство по делото „Лихварите“ по отношение на Илчо Илев, Евгений Илиев, …

ССБ иска мнозинството на Съдийската колегия да се извини за публичното унижение на членове от академичната общност

   От Съюза настояват това мнозинство да си каже истинските причини за  прекратяване на конкурса …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.