DeFakto.bg DeFakto.bg
В започналата предизборна кампания за 50-ото НС и Европейски парламент гласуваните промени в Конституцията, които чакат решение от КС, едва ли ще бъдат обект на обсъждане – не носят политически дивиденти, а и са а показателни как основният закон може да бъде променен бързо със силата на управляващите мнозинства, без особени гаранции за компетентност и задълбоченост.
Процедурата по приемане на шестата поправка в Конституцията, неизменно е обсъждана в 20-те мнения и становища на юристите пред съда по дело №1. То е образувано по искане на президента Румен Радев към което КС присъедини и искането на опозицията по дело №2. „Cпaзвaнeтo нa пpoцeдypaтa зa измeнeниe нa Ocнoвния зaĸoн и пpинципитe, въpxy ĸoитo e изгpaдeнa cтpyĸтypaтa, ycтpoйcтвoтo и фyнĸциoниpaнeтo нa дeмoĸpaтичнaтa дъpжaвa, ca eдинcтвeният нaчин, пo ĸoйтo мoжe дa бъдe зaчитaнa peшaвaщaтa poля нa пpaвoтo. Hecпaзвaнeтo им гoвopи чe opгaнът, oвлacтeн дa cъздaвa пpaвoтo, oтpичa нeгoвaтa peшaвaщa poля“, посочи държавният глава в искането си до КС. За разлика от народните представители той не поиска законът за изменение на КРБ да бъде обявен за противоконституциено в цялост, а оспори отделни текстове от него.
Една от забележителните характеристики на шестата поправка в Конституцията е разлика в съдържанието на първоначално предложените промени и техния краен резултат. В началото на 10 страници проектът съдържаше освен предложения за изменения в главата за съдебната власт и ограничения за мандатите кметовете и смяна на националния празник и пр, от които под натиск на общественото мнение вносителите впоследствие се отказаха.
Междувременно бяха извършени промени в трайните предложения, които бяха твърде различни от приетия на първо гласуване законопроект. Типичен пример е създадено общо събрание вместо пленум на ВСС (чл. 130, ал. 1 и 4), което продължава да бъде сериозно оспорвано от правна гледна точка.Така 10 -те страници за промени в Конституцията се запазиха, но със съдържание, доста различно от първоначалното.
В становища до КС е изложено мнението, че според разпоредбата на чл. 155, ал. 2 КРБ окончателните промени в Конституцията, не трябва да коренно различни от първоначално предложените текстове. Дискутирана е и темата за сроковете и мнозинството, с които могат да бъдат извършвани поправките в основния закон.
Ако са съобразени разпоредбите на чл.154 и чл.155 , които не изискват не изискват специален и утежнен ред за гласуване на промените от ВНС, извършената процедура не е в нарушение на Конституцията, сочат част от юристите пред КС.
Други са категорични, че процедурата не е спазена, защото за най-съществените промени НС иззело правомощията на ВНС. Ако оспорената процедурата, бъде призната за опорочена, би било безпредметно да се обсъжда по същество противоконституционността на отделните разпоредби, е общото мнение, изложено пред съдиите от КС.
Запознаваме ви с част от правните мнения пред КС по темата „Процедура“:
Проф. Даниел Вълчев: Има солидни аргументи за порочна практика
„..Порочната и печално известна практика в обикновения законодателен процес за внасяне на съществени и често нямащи нищо общо с първоначалния законопроект предложения между първо и второ четене, не бива по никакъв начин да бъде допускана в случаите на конституционна ревизия“, категоричен е проф. Даниел Вълчев.
Самите конституционни разпоредби дават солидни аргументи в тази посока. Обратната теза би означавала, че на двете първи четения може да бъде гласуван един проект на ЗИД на Конституцията, а на следващите четения – съвсем различен законопроект .. На Конституционния съд остава преценката дали едно предложение от 10 страници, изменено и допълнено между четенията с други 10 страници, би могло да се прецени като идентично по съдържание, смисъл и обхват с първоначалното предложение.
Ако Конституционният съд установи съществени различия в съдържанието, смисъла и/или обхвата на проекта на ЗИД на Конституцията, който е продължил процедурата след второто първо четене, то той би следвало да направи извод, че за второ и трето гласуване е представено друго предложение, различно от предложениеТО, с цялата тежест на произтичащите от това последици – противоконституционност на целия закон, обосновава се професорът.
Проф. Васил Мръчков: Изискванията за промени в основния закон важат и за трите му четения
Изменението и допълнението на Конституцията със Закон, приет по чл.153 от 49-то обикновено Народно събрание се различава съществено от законите, които Народното събрание приема в осъществяване на законодателната власт в изпълнение на законодателната власт по чл.8 от Конституцията не само по своето съдържание , изменение и допълнение на Конституцията, но и по процедурата (по реда, наслагването и кумулирането едно след друго или едно до друго еднакви или сходни по съдържание ), който се следва при приемането на Закона за изменение и допълнение на Основния закон.
Тези различия, предвидени в чл.155,ал.1 и 2 от Конституцията се състоят в по-високото мнозинство, което се изисква – три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, по продължителното време в сроковете за поставяне и провеждане на предложенията не по-рано от два и не повече от пет месеца. Обсъжданията задължително се провеждат и приемат в различни дни, тези обсъждания са 3, на етапи, а не два пъти и то при условия че са гласували не по-малко от две трети от всички народни представител на всяко от трите етапа на гласуване.
Очевидна е по-тежката, по продължителната по време процедура в приемането на Закона в спокойна обстановка даваща възможност да се съберат възможно повече гласове и по – високо мнозинство при всяко от гласуванията на 240-те народни представители. Тези изисквания се прилагат за всяко от трите гласувания от всички народни представители и тяхното нарушаването на някое от трите гласуване прави решението на Народното събрание противоконституционно.
Благовест Пунев: Искането е неоснователно, процедурата е спазена
Оспорването от вносителите на приложената процедура за промяна на Конституцията от Обикновено народно събрание, предвидена в чл.154 и чл.155 е неоснователно.
След като предложението за изменение и допълнение на Конституцията е направено при спазване на изискванията на чл.154, ал.1 и ал.2 се прилага чл.155 от нея. Този текст визира двата вида квалифицирани мнозинства за неговото приемане на три гласувания в различни дни, както и срока в който то се разглежда повторно, когато не е достигнато предвиденото по-високо квалифицирано мнозинство от 3/4 от всички народни представители при първото разглеждане на предложението, но са гласували не по-малко от 2/3 от тях.
В случая тези изисквания са спазени, защото при първото гласуване на предложението, то не е събрало мнозинство от 180 народни представители, но за него са гласували не по – малко от 2/3 от тях-161 депутати, при което може да се продължи процедурата при условията на чл.155, ал.2 от Конституцията. Спазен е предвидения минимален срок от 2 месеца за поставяне на предложението за ново разглеждане като то е прието на три гласувания, проведени в различни дни. При това гласуване е спазено изискването от квалифицирано мнозинство немалко от 2/3 от народните представители, които са го подкрепили.
Оплакването, което се прави и в двете искания за противоконституционност е, че между първото и второто гласуване са били направени нови предложения, които не са били дебатирани и обсъждани поради много краткия срок до деня на второто гласуване като дори се поддържа неприемливото твърдение, че щом не е постигнато високото мнозинство от 3/4 от народните представители след първото гласуване, отново трябва да се определи срок от 2 месеца до второто. Преди всичко за да се приложи чл.155, ал.2 от Конституцията и пристъпи към повторно разглеждане на предложението за промени в нея, предпоставка е именно непостигане на високото мнозинство от 3/4 от народните представители, но реализиране на по-малкото от 2/3, какъвто е разглеждания случай. За приемане на предложението при повторното му разглеждане се изисква това по-малко мнозинство, което е било постигнато като същото се отнася и до трите гласувания, проведени в различни дни. С предвидения дълъг срок от 2 до 5 месеца за провеждане на повторно разглеждане на предложението след неуспешното му приключване при първото му такова разглеждане, е осигурена възможността за обсъждане на промените в Конституцията при повторния опит за тяхното приемане и внасяне на изменения и допълнения в първоначалното предложение.
Поради това следва да се отхвърли искането за обявяване на противоконституционното на целия Закон за изменение и допълнение на Конституцията на основание на нарушението на процедурата за неговото приемане, предвидена в чл.155 от Конституцията.
Румен Ненков: Целеният резултат се постига между първото и второто гласуване, нов срок за третото гласуване не се изисква
Искане за установяване на цялостна противоконституционност на Закона за изменение и допълнение на Конституцията (ЗИДК) от 2023 г. на основание неспазване на предписанията по чл. 155 от Конституцията е направено единствено от групата от 48 народни представители.
Единственият спорен въпрос е с правно естество и се свежда до това дали в случая основният закон е изисквал след второто гласуване повторно отлагане на окончателното трето гласуване за нов срок от не по-малко от два месеца, както твърдят вносителите на искането. Според мен тази теза е несъстоятелна, тъй като е несъвместима както с буквата, така и със замисъла и духа на Конституцията.
..Стриктно текстуалният анализ на чл. 155, ал. 2, изр. 1 от Конституцията не дава никакво основание да се приеме, че задължителният двумесечен срок не е еднократен, а трябва да се повтори между второто и третото гласуване. Този извод следва още и от духа и логиката, вложени в приложимата конституционна разпоредба.
Целеният от основния закон резултат следва да се постигне в рамките на времето между първото и второто гласуване.
Нов срок между второто и третото гласуване не се изисква, а и в случая би бил абсолютно самоцелен, безполезен и безпредметен, при положение, че предмет на последните две гласувания е бил законопроект с еднакъв текст.
С оглед на гореизложеното считам, че искането за установяване на противоконституционност на ЗИДК от 2023 г. в неговата цялост поради неспазване на
процедурата по чл. 155 от Конституцията следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Предложения, които нямат нищо общо с приетия на първо четене законопроект, не се гласуват по същество
На първо място независимо, че КРБ не регламентира изрично недопустимост за внасяне на съществени изменения между първо и второ гласуване, но разпоредбата на чл. 155, ал. 2 КРБ и употребения трикратно членуван израз „предложението“, е основание за тълкуване в посока на непроменяемост на първоначално предложените текстове.
Налице е обилна практика на НС в обратен смисъл, но тя не е аргумент за подобни промени, особено когато става въпрос за изменение на КРБ.
В този смисъл самото НС в многото си редакции на ПОДНС, в това число и в действащата (чл. 80, ал. 1) регламентира законодателни предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект да не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение!
Идентична разпоредба през годините НС е приемало при всяка промяна на КРБ (решения от 20.07.2003 г., 21.01.2006 г., 25.10.2006 г., 08.06.2011 г. и 10.06.2016 г.) с приемане на Правила за процедурата по обсъждане и приемане на ЗИД на КРБ. Последното решение на НС е от 25.09.2023 г. като в чл. 4, ал. 1, изр. второ е регламентирано, че не се разглеждат предложения, които противоречат на обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Съществените различия между второ първо и второ второ гласуване на обсъжданите ИД на КРБ засягат: създаване на общо събрание (чл. 130, ал. 1 и 4), назначаване на председатели на ВКС и ВАС, и гл. прокурор с укази на президента, редуциране на мандатите им вместо два на един, увеличаване срока на мандатите на председателите на ВКС и ВАС от 5 на 7 години, намаляване на правомощията на министьра на правосъдието и на двата смета, и др. Повече от очевидно е, че са налице съществени разлики, касаещи принципите и обхвата на приетия на първо гласуване ЗИД на КРБ и гласуваните на второ и трето четене.
Изложеното е основание за обявяване за противоконституционен на целия ЗИД на КРБ.
Общо събрание, гласувано само на две четения, е нарушение на основния закон
В конкретния случай извършените промени, засягащи съдебната власт представляват ли промяна във формата на държавно управление, което е от компетентност само на ВНС? Определено „да”, защото се закрива един от трите основни конституционни органа, изграждащи държавната власт (чл. 8 КРБ) и това е Висшият съдебен съвет. В много свои решения КС определя ВСС като висш административен орган за ръководство на съдебната власт и неговото закриване нарушава баланса между властите. Равностойна на тази промяна би била да закрием МС и да въложим правомощията му на отделните министерства!
Създаденото в процедурно нарушение Общо събрание, гласувано само на две четения, не може да замести закрития ВСС, доколкото няма самостоятелна правосубектност. В новия чл. 130 б, ал. 1 КРБ новосъздадените съвети осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. Обратно в отменения конституционен текст, както и в предходната конституционна уредба ВСС осъществява правомощията си самостоятелно като колективен орган, представляващ съдебната власт.
Без да обсъждаме другите текстове на ЗИД на КРБ, които са обвързани и следствие от закриването на Пленума на ВСС и не биха могли да имат самостоятелно действие, считаме категорично, че измененията и допълненията на КРБ, засягащи съдебната власт следва да бъдат обявени за противоконституционни поради нарушаване на чл. 158, т.З КРБ.
Закриването на ВСС и създаването на нови три органа не е от компетентност на обикновеното НС
Създаването на два отделни съвета на съдиите и на прокурорите променя радикално структурата на съдебната власт. Забраната за промени във формата на държавно управление по чл.158 т.З К на първо място се отнася до закриване на конституционно предвидени в Конституцията от 1991 г. органи. Това е аксиоматично, дори не е необходимо позоваване на решение 3/2003г. Създаването на две колегии с промените през 2015 г. бе на гранично възможния предел за допустимост на вътрешното преструктуриране на ВСС съгласно изискването на чл. 158 т.З, реш. 3/2003 г. и реш.8/2О05г.
Новата структура ще отслаби съдебната власт. Идеята на конституционния законодател в лицето на 7 ВНС бе чрез ВСС (чрез пленума му след промените от 2015 г.) съдебната власт с двете си подсистеми да може по-авторитетно и сполучливо да брани своята независимост от евентуални посегателства на другите две власти, да защитава самостоятелния си бюджет, по-добре да решава общи организационни въпроси, особено такива които изискват държавна помощ или финансиране.
Новоучреденото Общо събрание е необичаен правен субект непознат на българската традиция. Не се спирам подробно върху проблемните въпроси, които ще възникнат от структурен и правен характер при функционирането на този необичаен орган: начин на вземане на решения, обжалваемост, отношения с други органи от системите и органите на другите две власти. От представения за обсъждане проект за Закон за съдебната власт стана ясно, че това ще е „по-скоро съвещателен орган“ (думите са на зам. министър Юлия Ковачева) в сравнение с досегашния Пленум на ВСС.
Ако е така противоконституционността става явна — извършва се всъщност едно реално разделяне на съдебната власт на два напълно самостоятелни органа в противоречие с органната система на съдебната власт установена с Конституцията от 1991 г. Не става дума за вътрешно преструктуриране, а за нова парадигма съпроводена със закриване на конституционно установен орган и съставяне на три нови органа на съдебната власт: Висш съдебен съвет, Висш прокурорски съвет и Общо събрание със съвещателни функции.
