Последни новини
Home / Законът / Съдия Иво Хинов поиска от КС да „зачертае“ от НПК личния обиск при задържане без предварително разрешение на съд

Съдия Иво Хинов поиска от КС да „зачертае“ от НПК личния обиск при задържане без предварително разрешение на съд

Defakto.bg

Съдия Иво Хинов от Софийски градски съд сезира Конституционния съд с  разпоредба на НПК,  която допуска извършване на личен обиск при задържане без предварително разрешение от съд.

Съдията, докато  разглежда обвинение за подкуп на полицейски служител,  се натъква на нелепи законови пропуски във връзка с конкретния случай.  Обръща се към  КС  с искане да обяви  противоконституционност на чл. 164 ал. 1 т. 1 от НПК заради несъответствието му с правото на защита на основни  права на гражданите.  Съдията е категоричен, че личният  обиск при задържане, за което не е искано разрешение от съд, е нарушение на Конституцията.

 Конкретният случай

Съдебният състава, който Хинов председателста разглежда обвинителен акт срещу полицай  за получен подкуп   на  26.05.2020 г и на 29.05.2020 г от  гражданин( чл. 302 НК). Обвиняемият е  бил подпомогнат от втори полицейски служител, който му предоставил кабинета си, за да получи  сумите. Според прокуратурата първият полицейски служител на 15 май 2020 г. е  поискал подкупа, гражданинът сезирал МВР, а на 21.05.2020 г.  било разрешено ползването на специални разузнавателни средства по случая, полицията снабдила изнудвания с исканата  парична сума, която той предел на полицая на  26.05.2020 г.  а на 29 май – друга  белязана с химично вещество по реда на  ЗСРС.  И  двете предавания станали в кабинета на втория полицейски служител.

Прокуратурата посочва,  че петнадесет минути след предаването на парите на 29.05.2020 г започнала операцията на Дирекция „Върешна сигурност” при МВР, в рамките на която двамата полицейски служители били задържани.

За това  е било дадено предварително разрешение от съд. Веднага след задържането   на двамата полицейски служители са направени лични  обиски, а  на следващия ден  два  протокола са били представени за одобрение на съдия от СпНС.  Съдията ги ги одобрява с едни и същи мотиви:  „В конкретната хипотеза е била налице реална опасност при непредприемане на това неотложно следствено действие да се стигне до невъзможност за събиране и запазване на доказателства от значение за правилното решаване на делото” без да се посочва каквито и да е конкретни фактически доводи в тази насока.

Съдия  Хинов най- напред забелязва, че личният  обиск на подсъдимите е бил извършен без предварително съдебно разрешение, а като основание за това е посочено самото им задържане, което е било предварително планирано.  Подсъдимите и техните адвокати не са направили възражения, свързани със законността на личните обиски.  Изрично запитани, те не  правят никакви възражения  против тях, сочи съдията.

След изслушване на страните по приемането на доказателствения материал на протоколите от личните обиски,  Хинов установява,  че не бил налице на неотложен случай за предприемане на следствените действия.   В случая обиските са били предварително планирани.  Видно е, че наблюдаващият прокурор и следователят са подготвили поне от предходния ден техническите аспекти, с цел осъществяване на обиските, веднага след задържането“,  казва съдията.

Съдът не е  обвързан от констатациите на спецсъдията,  дала одобренията, доколкото доказателствата и средствата за тяхното установяване не може да имат предварително определена сила — чл. 14 ал. 2 НПК, пише в мотивите на искането.

Ако  разследващият орган  извърши обиск на лице, което няма намерение да задържи, следва да потърси и получи  предварително съдебно разрешение — чл. 164 ал. НПК.  Но ако има намерение да извърши обиск на лице, което има намерение и да задържи, е достатьчно последващото съдебно одобрение на този обиск,  описва   законовия абсурд Хинов.

След като излага обстойни мотиви за допустимостта на искането си пред КС, Хинов  пространно  мотивира конституционният стандарт на защита на правото на лична свобода и неприкосновеност по чл. 30 ал. 2 пр. З от Конституцията.  Прави сравнение между  стандартите на конституционно и на законово ниво, разглежда задьржането като основание за обиск без предварително съдебно разрешение,  както и  практиката на Конституционния съд относно  задържането, като конституционно основание за ограничаване на конституционно право на лична свобода.

    Конституционните проблеми

Съобразно чл. 30 ал. 2 от Конституцията, извършването на личен обиск е допустимо само „при условията и по реда, определени със закон”, посочва съдията.  Условията  и редът, посочени в закона, следва да отчитат естеството на правото, засегнато от личния обиск и респективно да позволяват извършването на този личен обиск само при предоставяне на достатьчно ефективни гаранции за законосъобразностга му,сочи  съдията.   На законово ниво тази защита е с две проявни форми. Ако се касае за личен обиск на лице, което не е задържано, то се изисква предварително съдебно разрешение по чл. 164 ал. I НПК .

Обратното, ако се касае за личен обиск на лице, което е задържано, то не е нужно предварително съдебно разрешение и в случай съобразно чл. 164 ал. I т. I НПК личният обиск може да бъде извършен без разрешение , а  следва да се потьрси последващо съдебно одобрение. 

В чл. 164 ал 1, т.1 НПК е посочено, че претърсване и изземване на лице в досъдебното производство без разрешение на съдия … се допуска: 1. при задържане;
(3) Протоколът за извършеното действие по разследването се представя за одобряване от съдията….“  Следователно, законодателят е преценил, че като общ принцип е необходимо предварително съдебно разрешение, за да бъде извършен личен обиск. При все това, по изключение и само в определени случаи, такова не е нужно. Един от тези случаи е задържането на обискираното лице – чл. 164 ал. 1 т. 1 НПК. В този случай протоколът се представя на съдия за одобрение – чл. 164 ал. 3 НПК,  отелязва съдията.

Тази законова уредба не съответства на стандарта на защита на конституционно защитените права, категоричен е той. Илюстрирал е  парадокса –  когато разследващите органи  имат  намерение да задържат едно  заподозряно лице,   подготвят се да извършат неговия личен обиск, претьрсване и изземване от дома му, използване на специални разузнавателни средства, достъп до кореспонденцията му.

За всички тези следствени действия , без  обиска,  те трябва  да поискат и получат предварително съдебно разрешениe.  Но ако  направят личен обиск на задържаното , те не са  длъжни  искат предварително съдебно разрешение . Това правят едва след като го извършат като  представят протокола за съдебно одобрение.  Само относно обиска това е налице.

Според  съдията  няма конституционни основания засягането на основно право, като  правото на лична свобода и неприкосновеност, под формата на личен обиск (чл. 30 ал. 2 пр. З във ВР. с ал. 1 от Конституцията),  да получи намалена защита в сравнение със засягането на останалите основни права (чл. 32 — 34 от Конституцията)

След като при едно по-леко ограничаване на правото на лична свобода и неприкосновеност, като личния обиск на незадържано лице, се предвижда предварителен съдебен контрол, под формата на предварително съдебно разрешение за този обиск (чл. 164 ал. I НПК), то е в явно противоречие с чл. 30 ал. 2 от Конституцията, когато  законът предвижда отпадане на този предварителен съдебен контрол, ако преди обиска се осъществи и задържане (чл. 164 ал. I т. I НПК).

Не  би следвало Конституцията да позволява така формулиран закон, съобразно който задържането на едно лице да е основание то да бъде лишено от съдебна защита, под формата на предварително съдебно разрешение за обиска му, от която защита това лице по принцип се ползва, когато е обект на обиск без да е било задържано, е изтъкнато в мотивите на искането.

В чл. 164 ал. 1 т. 1 НПК не е посочено, че задържането е продукт на предварително съдебно разрешение, нито че то се осъществява при неотложен случай. Поради това задържането не може да бъде годно конституционно основание за лишаване на засегнатото лице от основната форма на съдебна защита а именно лишаването му от предварително съдебно разрешение. Поради това нормата на чл. 164 ал. 1 т. 1 НПК, която допуска извършването на личен обиск без предварително съдебно разрешение само поради наличие на задържане, без да е налице неотложен случай,  не е съответна на Конституцията,  е изводът на Иво Хинов

 В искането си той иска  да бъде  установено  несьответствие между чл. 30 ал. 1 и ал. 2 от Конституцията и нормата на и чл. 164 ал. 1 т. 1 НПК, като основанието за това несьответствие е липсата на законово изискване за предварително сьдебно разрешение за личен обиск при предварително планиране на задьржането на обискираното лице.

Съдът е определил съдия Таня Райковска за докладчик по делото.

About De Fakto

Проверете също

С преднина от 1650 гласа пред кандидата на ДПС, кметът на Омуртаг отново загуби изборите пред съда в Търговище

Aдминиcтpaтивeн cъд – Tъpгoвищe   обяви за  нeдeйcтвитeлeн избopa Ешреф Ешрефов зa ĸмeт нa Oбщинa Oмypтaг. …

Инспектор Александър Мумджиев подаде оставка, Теодора Точкова веднага го освободи

Инспектор Александър Мумджиев от ИВСС е подал до Народното събрание заявление за прекратяване на трудовото …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.