ВКС ще тълкува кой е началния момент на погасителната давност за вземане за обезщетение при незаконно уволнение

            С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 15.05.2024 г. е образувано Тълкувателно дело № 3/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) по въпроса:  „Кой е началният момент на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – денят на уволнението или денят на влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му?“.

С определението от  състав на III г. о. на ВКС   е спрял производството по дело  и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.

С решението по гр. д. № 923/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване – относно началния момент на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – е прието, че давностният срок за предявяване на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ започва да тече от момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно, защото именно тогава съобразно правилото на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ вземането за обезщетение за незаконно уволнение става изискуемо.

С решението по гр. д. № 1317/2010 г. на ІV г. о. на ВКС  при позоваване на мотивите на Тълкувателно решение № 3/1996 г. по т. д. № 3/95 г. на ОСГК на Върховния съд, че вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е изискуемо (респективно началото на давностния срок е) от деня на уволнението, а погасителната давност за него тече за всяка изтекла част от шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ, а не от изтичане на пълния шестмесечен срок. Това разрешение на въпроса е споделено от състав на ІІІ г. о. на ВКС в определение по гр. д. № 118/2016 г., където е прието, че погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ започва да тече от деня на уволнението, а решението по гр. д. № 923/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС е възприето като изолирана и преодоляна с последващи решения на ВКС съдебна практика. Като такива са цитирани самото решение по гр. д. № 1317/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, както и решението по гр. д. № 905/2009 г. на ІV г. о. на ВКС и Тълкувателно решение № 3/1996 г. по т. д. № 3/95 г. на ОСГК на Върховния съд.

Според съдебния състав, отправил предложението за постановяване на тълкувателно решение, посоченото решение по гр. д. № 905/2009 г. на ІV г. о. на ВКС няма отношение към спорния въпрос, доколкото негов предмет е началният момент на погасителната давност за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, което предпоставя правомерно уволнение на работника/служителя.

С Тълкувателно решение № 3/1996 г. по т. д. № 3/95 г. на ОСГК на Върховния съд е дадено разрешение на друг, различен противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, а именно за момента, от който се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, като е прието, че такава се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно мотивите на решението вземането за обезщетение в хипотезата на чл. 225, ал. 1 от КТ възниква „в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено“. Прието е също, че: „Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора…“.

От изложеното съдебният състав стига до заключението, че обуславящият в случая въпрос за началния момент на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е намерил противоречиви отговори в решенията на ВКС поради което е налице основанието за сезиране на ОСГК на ВКС за произнасяне с тълкувателно решение по въпроса.