Работна група в Министерството на правосъдието (МП) анализира действащата нормативна уредба, която предвижда участието на прокурор в дела извън наказателното производство. След приключването на анализа членовете на групата ще предложат законодателни промени в съответната нормативна уредба, съобщава МП.
Това стана ясно на заседание на групата, ръководена от зам.-министър Георги Николов, негов заместник в тази дейност е зам.-министър Бисерка Цанева. В състава влизат върховни съдии и прокурори, ще бъдат привлечени и преподаватели от СУ.
Целта е действащото законодателство да отговори на последните изменения в Конституцията, които ограничиха участието на държавното обвинение в ненаказателни дела.
Според новите правила прокурорите оспорват незаконосъобразни актове пред съда, ако това е предвидено в закон и при същото условие участват и в други дела „в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“.
Участието на прокурора в тези случаи е ясно нормативно уредено по граждански и търговски дела, е преценката на работната група.
Не така обаче е с производствата с административен характер, където участието на прокурор е разписано в близо 200 закона.
Реакция
С изменение в чл. 127 т. 5 са ограничени правомощията на прокуратурата да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Компетентността й е „свита“ само до оспорване на незаконосъобразни актове пред съда и то в случаите, предвидени в закон. Идеята е да съсредоточи дейността си само по наказателни дела. В т. 6 на чл. 127 бе записано изрично, че прокуратурата освен по наказателните дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
В становището си до КС по дело №1 за срещу промените в основния закон, прокуратурата оспорва изваждането й от ненаказателна сфера. Твърди,че конституционната разпоредба представлява ревизия на основния закон, която е от компетентността на ВНС.
Освен това прокурорите са лишени от възможността да правят преценка на обществения интерес, защото са ограничени само „до предвидените в закона случаи. „Ако прокурорът констатира накърнен значим правен интерес, но няма законова възможност да участва в съответното производство, то се възпрепятства възможността му да упражни правомощието си по защита на законността, като се накърнява и принципа на правовата държава по чл. 4 ал. 1 от Конституцията„, пише ПРБ.
Докато не се произнесе КС може само да се гадае дали бъдещето на прокуратурата ще е свързано само с работата й по наказателни дела или ще бъдат възстановени и правомощията й да следи за изрядността на пешеходните пътеки.