DeFakto.bg DeFakto.bg
Петър Обретенов
Зрители сме на грандиозен крими – сериал, супер продукция, с участието на знакови фигури на българската политическа сцена, с поддържащата роля на прокурори, полицейски шефове и на охранителните служби.
Сериалът започна с оповестяването на невиждана досега по мащаб контрабандна афера, в която са замесени най – висшия чин в йерархията на МВР и шефът на Митническата служба, колаборация, която означава, че контрабандните канали в България са под покровителството на най – висшите държавни служители, които отговарят за тяхното ликвидиране и изправяне пред правосъдието на техните тартори.
Подобен случай май няма и в Латинска Америка, известна големите си босове на контрабандата и той нанася тежък удар за членството ни в сухопътен Шенген, поне докато не се разплете цялата мрежа от зависимости свързана с контрабандните канали.
От друга страна, скандалът с тази афера избухнал в навечерието на поредните предсрочни избори, несъмнено дава отражение върху изборната кампания и резултатите от нея и това ясно се вижда от посочването на връзки на водещи политици със заподозрените за контрабанда баща и син Димитрови и техните съучастници – началничката на Митническата служба и бившия гл. секретар на МВР.
Разкриването на такава ОПГ за контрабандна дейност може да се счита за голям успех на българските правоохранителни органи и би следвало да се приветства,
ако не бяха някои смущаващи обстоятелства
Въпросът е там, че българската прокуратура е като рецидивист по повдигане на обвинения с ярка политическа окраска, които обаче завършват с провал пред съда или тихомълком потъват небитието.. Примери много.
Характерното за тези случаи е, че прокуратурата разпространява в медийното пространство избирателно подбрани факти или просто предположения от обстоятелствата по предварителното производство, които целят да бъдат осъдени уличените лица от общественото мнение още преди да бъде произнесена окончателна присъда от надлежния съд, а даже и преди да бъде внесен обвинителния акт.
Този подход на отделни прокурори е абсолютно незаконен. Предварителното производство е закрита фаза в наказателния процес, поради което има забрана за разгласяване на материалите по делото.[1] Всички тези снимки, извадки от протоколи, обяснения на привлечените лица, преразказани и от прокурори, нямат място в екрана на телевизорите чрез информациите и коментарите на журналисти, политолози, на депутати и политически лидери. И това добре се знае от всеки юрист, включително и от всеки прокурор. Потвърди го и шефката на СГП Илияна Кирилова, която в интервю пред БТВ на 23.04.2024г. заяви дословно:
„Има забрана по отношение на прокурорите да коментират каквито и да е доказателства, които са събрани по специален ред. Мястото където те трябва да бъдат представени е пред съда”.
Абсолютно вярно, но откъде се появиха тези снимки на заподозрени по предварителното производство с уличените като контрабандисти баща и син Димитрови, на пачки с пари заедно с пудел, и на пудела със заподозрени лица, на протоколи за разпити със свидетели и пр. обилни кадри от криминален сюжет, отразен и коментиран във всички видове медии.
Според прокурор Кирилова въпросът кой е пуснал в публичното пространство тези доказателствени материали стои на дневен ред, защото нарушава следствената тайна, но не може да се отговори еднозначно, защото те преминават през много хора, а когато постъпят в съда с тях имат право да се запознаят и адвокатите. Разбра се още, че на този етап прокуратурата не се е самосезирала.
А защо? Нарушаването на забраната в НПК да се разгласяват материали по следственото дело е престъпление от общ характер – чл.360 от НК – и прокуратурата е длъжна да се самосезира. Не е оправдание, че материалите преминавали през много хора, вкл.с тях се запознават и адвокатите. Те едва ли ще разгласят материали, които с в ущърб на техните клиенти, а освен наблюдаващите прокурори достъп до тях имат само служители от прокуратурата и съда. Обикновено това са интелигентни и съвестни служителки, които трудно биха си позволили да направят нещо нередно. Кръгът за разследване на дейност инкриминирана по чл.360 от НК е ограничен и прокурори не са изключени от него, въпреки твърдението на Кирилова, че прокуратурата няма задача да омаскарява хората. Във всички случаи, тя трябва да даде отговор на въпроса:
води ли се предварително производство за противозаконно разгласяване на следствена тайна
Как да квалифицираме тези факти през призмата на конституционните промени, които имаха за цел, преди всичко, реформи в съдебната власт, чието острие основно беше насочено към преодоляване на безконтролността и безотчетността на прокуратурата, в резултат на които тя се използваше като бухалка срещу неудобни политически опоненти на властимащи.
Никаква промяна с оглед на тази цел не е постигната. Този сценарий е от репертоара на Цацаров и Гешев. Изводът е, че дотук промените в Конституцията остават мъртви букви в основния закон и конституционният принцип, че тя има непосредствено действие е пренебрегнат. Очакването, че те ще започнат да действат след включването им в ЗСВ и другите специални закони е с все по – слаба вероятност да се случи, защото е налице политическа реакция за запазване на статуквото с осуетяването на ротацията и разпадането на мнозинството, което ги гласува. Очевидна е съпротивата на прокуратурата в лицето на ръководните й органи да се съобрази с конституционните промени, изразена в несъгласие с проекта за промени в ЗСВ, подготвен от правосъдното министерство на предходното редовно правителство.
Тази съпротива не е изолирана проява, а е част от реакцията за запазване на статуквото и не е случаен факта, че новият правосъден министър, който е от средите на прокуратурата, за разлика от предходните нейни колеги, които бяха изтъкнати юристи със съвсем друг профил, не е изразил подкрепата си за този законопроект, а напротив забави предвижването му под предлог, че има критични становища на прокуратурата, следствието и свързани с тях институции и сдружения. Това означава, че шестмесечния срок, в който, съгласно Конституцията, трябва да бъде приет този закон няма да бъде спазен, а това води и до неспазване на срока за избиране на нов ВСС, ВПС и ИВСС
На практика конституционната реформа на съдебната власт е блокирана – институционалното и персонално статукво остава и ще остане непроменено за неопределено време
Нещо повече, отчетливо се наблюдава и атака срещу вече завоювани позиции за използването на правосъдието за политическа употреба.
На 26 април, Националната телевизия – Канал 1, излъчи журналистическо разследване в рубриката „Следите остават”, в което закриването на Специализирания съд и Прокуратура беше окачествено изцяло в негативен план, довело да прекратяване на множество разследвания и на дела изпратени на окръжните прокуратури и съдилища за най и – тежки престъпления извършени от ОПГ: за наркотрафик, за трафик на хора, за корупция по високите етажи на властта, тероризъм и други с подобна характеристика. Чрез изказвания на редица участници в предаването беше внушено, а и казано направо, че ликвидирането на спецправосъдието е извършено от тези, които се опасяваха да бъдат привлечени като подсъдими пред него, към които бяха причислени и актуалните заподозрени лица.
Като журналистическо разследване това предаване е майсторски сглобено и без съмнение зрителите са останали убедени в преследваната с него цел. В него обаче липсва анализ на основанията, на които са прекратени тези многобройни следствени и съдебни дела, и един такъв извършен от квалифицирани юристи може да доведе до обратния извод: че са повдигани обвинения, за деяния, които не съставляват престъпления, с които спецпрокуратурата се прочу в публично известни случаи. Освен това, удобно е пропуснато, че по време на десет годишното си съществуване тази институция
не може да се похвали с нито един случай на осъден от високите етажи на властта, за разкрита крупна корупционна или контрабандна афера
За множество такива афери, станали публично достояние, след разкрития на разследващи журналисти или правозащитни сдружения, не се водят разследвания срещу заподозрените лица. Разстрелът на „ Нотариуса” показа наяве бездействието на прокуратурата срещу паралелната държава, чиито метастази са проникнали дълбоко в държавните институции, за съжаление и в съдебната власт.
Тенденциозността на това „ журналистическо разследване” се вписва в крими – сериала режисиран първоначално от Цацаров и Гешев и очевидно ще станем зрители на още серии с подобно съдържание. Краят му може да настъпи едва след институционална и персонална промяна от прилагане на реформите в съдебната система – труден процес, който ще изисква много време и усилия, за да се преодолее едно явно порочно статукво, което прави възможно излъчването им. Предстоящото произнасяне на КС по новостите в Конституцията в частта, която засяга само съдебната система, е от решаващо значение за преодоляване на съпротивата срещу тези безспорно необходими промени.
[1] По този въпрос подробна юридическа обосновка съм направил в няколко публикации: „ Прокурорите забравиха ли, че правораздаването е в съда, а не по медиите /dnevnik.bg,2020/06/25; „ Забраната да се разгласяват материали по следствените дела е като „врата у поле” за прокурорската служба” De Fakto 22.03.2023г.,
