DeFakto.bg DeFakto.bg
За страданията си майката на едно от погиналите момичета получи 15 000 лв обезщетение
Петнайсет хиляди лева за неимуществени вреди след 15 – годишна съдебна сага, получи майката на едно от загиналите момичета при срутване на улица „Алабин“в София през 2006 г.
С тази сума българското правосъдие компенсира страданията на жената, която 15 години е живяла с надежда за справедливост, след загубата на детето си, премазано от паднала сграда в центъра на столицата, за което отговорни не бяха открити.
Преди 18 години
Преди 18 години сградата на ул. „Алабин“ рухна около 18 ч. на 19 септември 2006 г., докато по улицата преминаваха в автомобил 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата беше премазана, а двете момичета загинаха на място. Разследването се проточи и делото на първа инстанция започна 10 години по-късно.
Заради някои днешни прийоми за заличаване на следи от подобни злощастия, (наричани планирано преремонтиране!) припомняме, че делото за срутването на Алабин бе блокирано в зародиш – вeднaгa cлeд тpaгeдиятa местропоизшествието бе paзчиcтено, без разрешение на прокуратурата. По-късно в мотивите на АС – София, потвърдени и от ВКС, бе посочено, че „ отгoвopнocт зa тoвa зaличaвaнe нa cлeдитe oт eвeнтyaлнoтo пpecтъплeниe и зa нeвъзмoжнocттa дa бъдe ycтaнoвeн пo ĸaтeгopичeн нaчин тoчния мexaнизъм нa cpyтвaнeтo нa cгpaдaтa, пpeдoпpeдeля и нeвъзмoжнocттa дa бъдe aнгaжиpaнa нaĸaзaтeлнa oтгoвopнocт нa eвeнтyaлнитe извъpшитeли нa пpecтъпнo дeяниe, aĸo тaĸoвa e имaлo, cлeдвa дa нocят лицaтa, paзпopeдили oтcтpaнявaнeтo нa ocтaнĸитe oт cpyтeнaтa cгpaдa“.
Но прокуратурата, въпреки от пopeдицa yĸaзaния на cъдa, нe пoлoжи усилия дa изяcни пpичинитe зa зaличaвaнeтo нa cлeди oт eвeнтyaлнo пpecтъплeниe.
Kaзycът влезе в cъдa десет години след нещастието, пpeз 2016 г., пpeди тoвa по него се cмeняха нaблюдaвaщи пpoĸypopи, няĸoлĸo пъти бe пpeĸpaтявaнo, до окончателната оправдателна присъда през 2021 г.
В сегашно време
След приключването на наказателния процес, майката на Деница Ченишева, едно от загиналите момичета през 2006 г., отправи искова молба до СГС за обезщетение на болки и страдания по ЗОДОВ. Исктъ й е насочен срещу прокуратурата. В молбата си тя напомня, че през 2016 г. е внесен обвинителен акт срещу четири лица по обвинение, че поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при ремонтни работи в сградата, са нарушени нормативни разпоредби, от което е последвало срутване на сградата и с това са причинили тежки черепномозъчни травми на Деница Ченишева и Петрина Христова, от които е настъпила тяхната смърт – престъпление но чл.123, ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.2 от НК.
Казва, че от необосновано забавяне на наказателното производство е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безсилие, безсмислие и обреченост. Тромавото разследване проведено от ответника, й е донесло само болка, тъга, стрес, страхове, безсъние, в продължение на 14 години, 7 месеца и 18 дни. Психичното й здраве силно се влошило, прибягнала до успокоителни, предписани от лекари-специалисти – психолози и психиатри.
Оценява неимуществените си вреди на 300 000 лв., като в производство пред Инспектората на ВСС по реда на чл.60а ЗСВ заявлението й е прието за основателно, но й е предложено обезщетение в размер на 10 000 лв., което тя не е приела. Претендира обезщетението, ведно със законната лихва от влизане в сила на присъдата по наказателното производство на 07.05.2021 г., както и разноски по делото.
Прокуратурата оспорва
Твърди, че не е налице нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок . Поддържа, че общата продължителност на наказателното производство не е прекомерна и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Оспорва отговорността на Прокуратурата по отношение продължителността на делото в съдебната фаза на наказателното производство.
Оспорва и настъпване на твърдените вреди, причинната им връзка с продължителността на производството и размера на претендираните вреди, който счита, че не е съобразен с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Съдът: Искът на майката е основателен
Съдът като приема за основателен иска на майката, проследява пунктуално историята и продължителността на драмата в наказателното производство, която е продължила 14 години, 7 месеца и 18 дни
Преема, че тъй като производство по същество се отнася до причиняване на смърт, то е от „особено значим интерес за пострадалата жена“ .
Като установява, че с поведението си майката не е допринесла за неоснователно забавяне на делото и отбелязва: „От поведението на компетентните правозащитни органи, се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне“. В случая обаче, „поведението на органите на досъдебното производство, може да се характеризира като противоправно бездействие, доколкото въпреки огромния обем доказателствен материал са налице периоди, в които не са извършвани действия по разследването или същите не са били извършвани ритмично и ефективно.
Посоча, че голямата част от доказателвения материал е събран през първите две години от разследването, „а в останалия период от досъдебната фаза са налице продължителни периоди, в които няма извършени действия, а произнасянията на органите на досъдебното производство са извън рамките на разумния срок“.
На твърденията на прокуратата, че съдът също е отговорен за продължителността на делото, съдът посочва, че в съдебната си фаза производството е протекло без забавяния – „липсват периоди на бездействие от страна на съдебните органи, напротив – процесуалните действия са извършвани ритмично, а сроковете, в които са постановявани актовете – съответни на фактическата и правна сложност на делото и обема на доказателствения матери“.
Въпреки, че делото се отличава с правна и фактическа сложност, съдът определя, че продължителността от над 14 години излиза извън рамките на разумния срок за разглеждането му, дори и отчитайки големия обем извършените следствени действия (експертизи, гласни и писмени доказателства).
„ Този период от време е неприемлив, независимо от големия обем доказателствен материал (41 тома) и големия брой участници в производството. Наказателните дела изискват по-голяма експедитивност, като се търси баланс между необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство и обществения интерес от разкриване на престъпленията и наказване на виновните“.
Заключава, че прокуратурата не е изпълнила в пълнота задълженията си по ръководство и надзор на досъдебното производство, така че разследването да приключи в срок, своевременно да бъдат събрани релевантните доказателства, съответно да бъдат разпитани всички свидетели, а обвиняемите лица – предадени на съд. Приема, че за продължителността на производството оказва и неправилната преценка по отношение на това извършено ли е престъпление и от кои лица, отбелязва съдът.
В подкрепа на изводите си, съдът е цитирал пледоарията на представител на прокуратурата пред първоинстанционния СГС, в която прокурорът намира “ за изключителен успех достигането до финала на това разследване, защото повече от 10 години действията по разследването, особено първите няколко години, не са извършвани ритмично, още първоначалните огледни действия са опорочени и това е затруднило изключително много експертизите, които са били назначени след това“.
Свидетелите: Загуби желание за живот
От свидетелските показания по делото става ясно, че неизвестността за срутилата се сграда и настъпила смъртта на дъщеря й, липсата на виновни лица, се е отразила изключително негативно на майката. Била е обезсърчена и възмутена от липсата на справедливост, изпитвала болезнени съмнения за прикриване на евентуалните виновни лица, безсилие и безпомощност. От показанията се разбира, че тя е живяла с подозрението, че „всичко умишлено се протака и разследването не дава никакви резултати –свидетелите са изчезнали, мястото на инцидента е било почистено без да се даде възможност на специалистите да огледат срутването“.
По време на производството загубила желание за живот, страдала от безсъние, посещавала лекари, психолози, психиатри, които й изписвали медикаменти (успокоителни), от които ставала неадекватна. Била безкрайно разочарована и обезнадеждена от изхода на делото, тъй като случаят се е потулил, не са били издирени хората и оневиняването на подсъдимите засилило чувството, че няма да получи никаква утеха.
За справедливостта
В съдебното решение е отделено пространно място на отговорността на държавата по мл. 2б ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, произтекли от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКПЧ). Съдът посочва и трайно установена практика на ВКС, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда.
Като приема, че в случая настъпилите вреди след неразумната продължителнаст на делото са обичайни , искът на жената е обявен за основателен и доказан.
Съдът допълва, че „процесните неимуществени вреди са търпени от ищеца в един изключително продължителен период от време и воденото производство е рефлектирало негативно върху начина на живот на ищцата през дълъг период от време“.
Продължителността от близо 15 години обуславя извод за нарушено правото на ищцата за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
За размера на обезщетението – забавено производство не е толкова голямо
Когато настъпва моментът за размера обезщетението, логично подредените размисли на съдията започват да се изплъзват. При определяне на размера на обезщетението следва да се отчете, че е налице продължаване на делото над разумния срок, но с оглед обема на доказателствените материали в досъдебното производство и извършените следствени действия в съдебната фаза на процеса, „производството не надвишава двукратно или трикратно разумния срок„, сочи съдията. Тук напълно изчезват констатациите за тромаво разследване, противоправно бездействие и прочие.
По реда на чл. 2б ЗОДОВ държавата е длъжна да обезщети само вредите, които са пряка последица от неразумно забавените действия на правозащитните органи, но не и вредите от евентуалното престъплението, се казва в решението. „ В конкретния случай основна част от неимуществените вреди, претърпени от ищцата са вследствие на загубата на единственото й дете и оправдаването на подсъдимите, липсата на установяване и наказване на виновни лица, а не са резултат от неразумния срок на наказателното производство, е крайният извод на съда.
И като съобразява „тези“ обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение, което дължи прокуратурата, е в размер на 15 000 лв. заедно със законната лихва от 07.05.2021 г. (датата на оправдателната присъда), до окончателното плащане.
Прокуратурата трябва да заплати и 840 лв. за съдебни разноски. Отхвърлен е искът за разликата до пълния предявен размер от 300 000 лв.
Ищцата може да е доволна, че делото не е продължило два или и три пъти по – дълго, обезщетението й можеше да изглежда и по-скромно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд.
