DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийският апелативен съд „пусна“ за разглеждане в съда обвинителния акт срещу шестима обвиняеми за трагедията край Своге преди шест години. Това се вижда от определение на състав на АС – София, който при четвъртото оспорване на обвинителния акт, не откри фатални пропуски в него.
На 25 август 2018 година автобус с членове на пенсионерски клуб от село Световрачане, техни близки и приятели, катастрофира тежко в близост до Своге. На опасен завой след удари с движещи се по същия път други превозни средства, автобуса падна в близкия скат -20 души загинаха, а други десет пострадаха тежко.
След трагедията прокуратурата повдигна обвинения на шофьора на автобуса Григор Григоров за превишена скорост на превозното средство, което се е движило с 53,5 км/час. Според обвинението, с тази скорост шофьорът не е имал възможност да завие, без да навлезе в насрещното платно. Това е било възможно само, ако е спазил максимално допустимата скорост от 40 км/час.
Оказа се обаче, че пътят е бил ремонтиран некачествено и сцеплението на асфалта с автомобилните гуми е много слабо. По тази причина към отговорност бяха привлечени и Бисер Иванов, изпълнителен директор в „Трейс“, Иван Иванов, технически ръководител на ремонта, Светослав Трифонов, шеф на асфалтова база в Костинброд, Михаела Томова, строителен инженер от фирмата за надзор и Стела Попниколова, шеф в дирекция в агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
Обвиненията на шестимата са за съпричиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице и на телесни повреди на други при катастрофата.
Драмата с обвинителния акт
Шеста година от драматичното събитие обаче делото не можа да тръгне в съда поради процесуални пропуски на обвинението.
Първият обвинителен акт по делото бе внесен в Софийски окръжен съд (СОС) на 01.02.2021 г. срещу петимата– (Б. И., С. Т., И. И., М. Т. и С. П.) – за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.„б“ пр.2 вр. ал.1 б. „б“ пр. 1 и 2, б. „в“ пр.1 вр. чл. 342 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК, а срещу Григор Григоров – за престъпление по чл.343 ал.4 вр. ал. 2 б. „б“ пр. 2 вр. ал.1 б. „б“ пр.1 и 2 , б.„ в“ пр.1 вр. чл.342 ал. 1 пр.3 от НК. Тогава СОС остави без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, но произнасянето бе отменено от САС.
На 02.11.2021 г. бе внесен нов (втори) обвинителен акт, за който на 25.01.2022 г. окръжните съдии приеха, че констатираните съществени процесуални нарушения не са били отстранени изцяло, прекрати производството и върна обвинителния акт на прокуратурата. Това определение също бе потвърдено от САС.
На 14.10.2022г. е внесен трети поред обвинителен акт, който СОС одобри, но след обжалване, апелативните съдии приеха, че не са били отстранени и други нарушения, при внасянето на втория обвинителен акт, а прокурорът е внесъл нови неясноти по отношение на част от обвиненията, които препятстват правото на защита на подсъдимите.
На 25.07. 2023 г. делото е внесено в СОС за четвърти път с нов обвинителен акт срещу същите шест лица за същите престъпления.
Окръжните съдии на 04.01.2024 г. на 04.01.2024 г. съдии отхвърлиха като неоснователни исканията на защитата за поредно прекратяване прекратяване на съдебното производство и връщане на делото. Съдът е констатира единствено допусната очевидна фактическа грешка в частта на инкриминирания период на един от обвиняемите – посочен е 21.07.2014 г. – 17.10.2014 г. вместо този по диспозитива – 21.07.2014г.- 18.09.2014г.), преодолима по реда на чл.248а ал.1 НПК, за което е определил 7 – дневен срок за нейното отстраняване от прокурора.
Сегашното произнасяне на АС – София е по жалби на адвокатите срещу отхвърлените им възражения от Окръжен съд – София.
Искането на защитата
С извесни нюанси, според служебното положение на обвиняемите, защитата оспорва определението с доводи за процесуална неиздържаност на обвинителния акт (в обем от 222 страници) и допуснати пороци при изготвянето му (неясноти, противоречия, несъответствия, непълноти, включително и неизпълнение в цялост на дадените от САС указания с предходното произнасяне от 07.02.2023г. по внчд № 67/2023г). Така , твърди защитата обвиняемите Б. И., С. Т., И. И., М. Т. и С. П. са поставени в невъзможност да разберат за какви престъпления е ангажирана наказателната им отговорност, а с това е допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК. Намират за противоречива причинно-следствената връзка за катастрофата с оглед твърденията на прокуратурата, че ПТП е настъпило в резултат на управление на МПС от водача със скорост, надвишаваща разрешената от 40 км/ч. и не би настъпило, ако скоростта е била в границите на разрешената такава и пр.
Четвъртият път АС – София „одобри“ обвинителния акт
Съдържанието на обвинителния акт е съобразено с изискванията по чл.246 ал.2 и 3 НПК – детайлно е изложена възприетата от държавното обвинение фактическа обстановка, със съответно конкретизиране на престъплението, което се претендира да е извършено от всеки от шестимата обвиняеми, включително времето, мястото и начина на осъществяване, правната квалификация, съставомерния резултат, пострадалите лица и пълни данни за личността на всеки от обвиняемите, посочват апелативните съдии.
„Разбира се, обвинителната теза подлежи за доказване пред съда, но не може да се отрече че в изпълнение на дадените указания с предходните съдебни актове по чл.249 ал.1 т.3 НПК и отправените забележки към съдържанието на внесените предишни обвинителни актове, наблюдаващите прокурори са положили усилия за прецизиране на същата“, отбелязва въззивният съд.
Съдиите приемат, че изрично е конкретизирано наличието на „независимо съпричинителство между обвиняемите, тъй като всеки един от тях нарушил съответните нормативни правила и е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат (смърт на 20 лица и причиняване на телесни повреди на 10 пътници, без да е налице общност на дейността им.“
Изтъкнато е, че този път са пояснени поредицата от действия и бездействия на всеки от шестимата обвиняеми, които са закономерна последица от неправомерно бездействие или действие на друг обвиняем, като в контекста на подробното изложение на фактите, в синтезиран вид е изведено проследяването на тази причинноследствена верига – „началото на причинния процес било поставено с бездействието на обв. Б. И., който не актуализирал Рецепта №14, договорил фракция 8/12,5 мм вместо 8/16 мм, не осигурил акредитирана лаборатория за провеждане на акредитирани изпитвания на уплътнена и неуплътнена асфалтова смес, след което процесът продължил с бездействието на обв. С. Т., който не осъществил качествен контрол при получаване на суровини в АБ „Костинброд“, последващото съставяне на декларации за експлотационни показатели №15/12.08.2014г. от обв Б. И. и Акт за закрИ. е на СМР от 30.08.2014г. от обв.И. И., като всяко едно от неправомерни действия/бездействия на тримата било последвано от бездействието на обв. М. Т. и обв.С. П., които не са упражнили дължимия надзор в рамките на компетентността си, а завършващият етап бил поставен от обв.Г., който несъобразявайки поведението си като водач на МПС с нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП и причинил процесното ПТП„.
Изрично е посочено, че именно в резултат на допуснатите отклонения на дължимото поведение от първите петима обвиняеми при производството и полагането на асфалтовата смес при изпълнение на конкретния пътен участък, в нарушение на изискванията за добро качество на ремонта, пътната настилка за износващ пласт на пътното платно в района на км 54+480 не е отговаряла на изискванията за безопасна експлоатация и съпротивлението на хлъзгане било намалено, като създавало неприемливи рискове от инциденти при експлоатация, като подхлъзване и сблъсък, отбелязват от САС.
Две причини за трагедията – превишена скорост и лошо качество на пътя
Според съдиите, ясно е заявено виждането на държавното обвинение, че за причиняването на конкретното ПТП са действали успоредно и съвкупно две причини – превишената скорост и лошото качество на пътя, които съвместно довели да навлизане на управляваното от Григоров МПС в насрещната лента за движение.
“ В този смисъл АС не споделя възраженията на защитата за непълнота и неяснота в обвинителната теза относно съпричастността на петимата обвиняеми – служители по транспорта и причинно-следствената връзка между неизпълнените задължения от всеки от тях и настъпилия краен резултат, до степен да не могат да научат за какво престъпление се ангажира наказателната им отговорност, отбелязват съдиите.
Друг е въпросът дали това виждане на държавното обвинение е правилно, законосъобразно и доказателствено обезпечено, като в тази насока съдът дължи произнасяне на един значително по-късен етап от развитието на делото, с крайния си акт по същество, посочват те.
АС – София не съзира неяснота и липса на конкретика, която поставя подсъдимите в невъзможност да разберат обвинението и да упражнят ефективно правото си на защита, както твърди защитата.
“ Съдържанието на обв. акт е изпълнено в нужния обем фактология (поднесена по възможно достъпен и разбираем начин, предвид отчасти специализираната материя и терминология), обуславяща обективните и субективните признаци на възведените престъпления, съставомерните признаци на отделните деяния и съпричастността на съответните обвиняеми лица, въз основа на която е изведена обвинителната теза, че в резултат на поведението на всеки един от посочените по-горе петима обвиняеми, в качеството им на служители по транспорта, при условията на „независимо съпричинителство“ в процесния пътен участък била положена некачествена асфалтова смес, като строежът бил пуснат в експлоатация, независимо от допуснатите нарушения на изискванията за безопасност и при намалена грапавост на пътната настилка, водеща до намалено сцепление с автомобилните гуми, особено при дъждовно време, което създавало повишена опасност от настъпване на ПТП, каквото де факто било реализирано на 25.08.2018г. от обв. Г., като водач на процесния автобус“.
Заключение
В този смисъл, въззивният състав споделя мнението на първостепенния съд за липсата на основания за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на СОП. „Действително не може да се отрече, че изложените в атакувано определение мотиви са твърде общи, като отговор в конкретика на всички защитни възражения не е бил даден, но изведеният краен извод в него е правилен, поради което същото следва да бъде потвърдено“.
В заключение съдебният състав напомня, че тежестта да се докаже обвинението лежи върху прокурора, а обвиняемите нямат задължение да доказват невинността си. Те имат грижа да организират защитата си по предявеното им обвинение, което в случая е формулирано достатъчно ясно, за да позволи преминаване на наказателното производство в същинската му съдебна фаза, отбелязва съдът.
Като потвърждава отказа на СОС да прекрати съдебното производство по делото, оставя без уважение искането на защита и връща делото на СОС за провеждане на процедура по чл.248а НПК за отстраняването на очевидна фактическа грешка, свързана с погрешно изписване на инкриминирания период на един от обвиняемите.
Определението е окончателно.
Политически сътресения след трагедията
Kaтacтpoфaтa ĸpaй Cвoгe пpeз 2018 гoдинa пpeдизвиĸa и пoлитичecĸи cътpeceния. Зapaди cĸaндaлa c peмoнтa нa пътя тoгaвaшният peгиoнaлeн миниcтъp Hиĸoлaй Haнĸoв пoдaдe ocтaвĸa. След инцидента излязоха факти около некачествено направения ремонт. Николай Нанков призна, че в асфалтовата смес е изпозлван варовик, което е недопустимо, защото този материал има свойството да се полира и съответно сцеплението между автомобилните гуми и пътя е лошо.
Тогава с пocтa cи ce paздeли и MBP-шeфът Baлeнтин Paдeв.
Πpoĸypaтypaтa пoвдигнa oбвинeния нa двaмa диpeĸтopи нa AΠИ – Cвeтocлaв Глocoв и Дончо Атанасов и ги обвини за пpecтъплeниe пo cлyжбa и имoтнa oблaгa в пoлзa нa тъpгoвcĸoтo дpyжecтвo, ĸoeтo e тpябвaлo дa извъpши peмoнт нa пътнoтo плaтнo.
Но пpeз 2021 г. СГП прекрати разследването срещу тях. Taĸa шест гoдини cлeд нещастието oщe не е ясно ще понесе ли някой отговорност зa пopeдицaтa oт пропуски и нарушения при проектирането, ремонта и експлоатацията на пътя, cтaнaли причина за тежката катастрофа и зaгyбa нa чoвeшĸи живoти. Предстои наказателното производство да изяснява това.
