DeFakto.bg DeFakto.bg
Състав на Софийски градски съд сезира Конституционния съд с искане да бъде обявено несъответствие на чл. 105 ал. 2 от НПК с Конституцията. Атакуваната разпоредба гласи, че :“Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс„.
Съдебните заседатели Латинка Паунска и Христина Джартова заедно с председателя на състава съдия Иво Хинов посочват, че са изправени пред ситуация, при която част от доказателствата по висящо дело са събрани при нарушаване на личната сфера на подсъдимите – а именно в резултат на използвани против тях специални разузнавателни средства и в резултат на извършени претърсвания и изземвания от кабинетите, домовете им и от автомобила на един от тях.
За извършване на част от тези следствени действия законодателят е предвидил предварителен съдебен контрол, сочат съдиите. Той, обаче, не е бил надлежно осъществен. Макар и да е било дадено предварително разрешение за използване на специални разузнавателни средства, все пак това разрешение не отговаря на изискванията на чл. 174 ал. 4 НПК, доколкото липсват мотиви.
Макар и да е било дадено последващо одобрение за извършените претърсвания и изземвания, все пак те не отговарят на чл. 161 ал. 2 НПК, тъй като случаят не е бил неотложен.
„ Следователно, според сезиращия съд, доказателствените средства, обективиращи резултата от използване на специални разузнавателни средства и от
претърсванията и изземваният, са били събрани и изготвени в противоречие с реда, предвиден в НПК“.
От това следва да се приложи чл. 105 ал. 2 НПК, което ще има за последица изключване на съответните доказателствени средства, а оттам и невъзможност да се ползва информацията, събрани с тях, за установяване на случилото се, пише в искането.
„Установяването на истината по делото може да бъде осуетено, ако определени доказателства, сами по себе си достоверни, са изключени от доказателствената маса поради причини, които са свързани с порок при събирането им, който порок няма отношение към достоверността им. Това ще доведе до възможност за непълно или дори невярно установяване на истината“, отбелязват заседателите.
Илюстрират с пример от висящото пред съда производство за подкуп взет от полицейски служител, контролиран със СРС : „Разговорите между двамата полицейски служители и гражданина, записани с използване на специални разузнавателни средства, а също така и маркирането на парична сума със специално вещество, са обективен факт, достоверен сам по себе си. Тяхната достоверност не страда от това, че разрешенията за използване на специалните разузнавателни средства не са били мотивирани. Няма основание да се приеме, че при едни надлежно мотивирани съдебни разрешения, крайният резултат от експлоатацията на специални разузнавателни средства би бил различен“.
И оше: „Вместо съдът да има пряк достъп до разговорите, евентуално проведени между полицейските служители и гражданина – ще трябва да съди за тях само от показанията, които дава този гражданин и евентуалните бъдещи обяснения на подсъдимите. Вместо съдът да има сигурни сведения какво е намерено или не е намерено в кабинетите и домовете им, в автомобила на единия от тях – нищо няма да установи в този аспект (след като самото следствено действие е незаконосъобразно, то резултатът от него не може да се установява, вкл. и с разпита на поемните лица)“.
Според състава, това ще доведе до съществена вероятност от непълно, неточно или дори невярно установяване на действително случилото се – и оттук до неустановяване на
истината.
По тези причини сезиращият съд смята, че нормата на чл. 105 ал. 2 НПК, в конкретните две хипотези (липса на мотиви в дадено разрешение за ползване на специални разузнавателни средства; липса на предварително съдебно разрешение за претърсване и изземване, без да е налице неотложен случай) противоречи на чл. 121 ал. 2 от Конституцията, доколкото затруднява разкриването на истината по делото.
Изненада
За разглеждане към поставения въпрос, съдебният състав предлага да се присъедини и изпратеното по-рано искане до КС от председателя на същия съдебен състав съдия Иво Хинов. То е по същия казус, но със значително по-различна насоченост.
Де Факто информира подробно за него под заглавие“ Съдия Иво Хинов поиска от КС да „зачертае“ от НПК личния обиск при задържане без предварително разрешение на съд“
Докато paзглeждa oбвинeниeто зa пoдĸyп нa същия пoлицeйcĸи cлyжитeл, Хинов ce нaтъĸвa нa зaĸoнoви пpoпycĸи, свързани с личния обиск. Той се обърна ĸъм KC c иcĸaнe дa oбяви пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa чл. 164 aл. 1 т. 1 oт HΠK зapaди нecъoтвeтcтвиeтo мy c пpaвoтo нa зaщитa нa ocнoвни пpaвa нa гpaждaнитe.
Категоричен е, че личният oбиcĸ пpи зaдъpжaнe, зa ĸoeтo нe e иcĸaнo предварително paзpeшeниe oт cъд, e нapyшeниe нa Koнcтитyциятa.
Вероятно КС ще уважи предложението на състава за обединяване на искания в едно дело, доколкото за съдия докладчик по новото искане е определена съдия Таня Райковска, на която бе разпределено и искането на съдия Хинов.
