DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд отклони искането на състав на Районен съд – Козлодуй за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и на чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето.
На заседанието са присъствали всички 12 конституционни съдии. Делото е докладвано от съдия Янаки Стоилов. То е образувано на 06 март 2024 г. по искане на състав на Районен съд – Козлодуй по молба на ищеца по гражданско дело за установяване на несъответствие с Конституцията на разпоредбите на чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и на чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето, създадени съответно с §88 и §89 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. ДВ, бр. 86 от 2023 г.).
Искането
В искането си вносителят излага мотиви, че оспорените разпоредби са в противоречие с конституционните принципи на правовата държава (чл. 4, ал. 1) и на закрилата на труда (чл. 16), с конституционния императив, че законите се обсъждат и приемат с две гласувания (чл. 88, ал. 1), с конституционно признатото право на труд (чл. 48, ал. 1), както и с предвидения на конституционно ниво държавен контрол върху всички здравни заведения (чл. 52, ал. 5).
Вносителят посочва, че оспорените разпоредби дават право на работодателя, в случая на АЕЦ „Козлодуй“, чрез свое структурно звено да извършва медицински прегледи, въз основа на които да издава заключения за медицинска пригодност за работа. Той твърди, че това „значително надхвърля работодателската власт и е предпоставка да бъде упражнено неконтролирано от държавата влияние върху работещите и работодателят да осъществява различни форми на натиск, с което пряко се нарушава правото на труд на гражданите, защитено и гарантирано от държавата съгласно чл. 16 и чл. 48, ал. 1 от Конституцията“.
Според съдията, направил искането, предвидената в оспорените разпоредби възможност за извършване на медицински дейности нарушава чл. 52, ал. 5 от Конституцията, „съгласно който държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, като гаранция за правото на здравеопазване“, а в случая се дава право лечебни дейности да се извършват извън местата, изрично уредени в Закона за лечебните заведения, и без да се прилагат утвърдените медицински стандарти за тези дейности.
РС обосновава и нарушение на реда за приемане на законите, предвиден в чл. 88, ал. 1 от Конституцията и детайлно уреден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Конституцията предвижда всеки законопроект, за да стане закон, да бъде обсъден и приет с две гласувания от пленарния състав на парламента. Прави се констатация, че при приемането на §88, с който е създаден чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, и на §89, с който е допълнен чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето, този ред не е бил спазен, като приетите промени са подложени само на едно гласуване и освен това „нямат никаква връзка с предложенията по внесения първоначално законопроект, който се отнася до материята на използването на енергията от възобновяеми източници“. Оспорването е обосновано и с липсата на мотиви в законопроекта по това предложение. Сезиращият съд посочва, че този подход при приемане на законите нарушава правната сигурност и принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Проверката на КС
За да се произнесе Конституционният съд трябва да провери дали оспорените пред него разпоредби в искането са приложимо право по висящото дело пред РС – Козлодуй за евентуална отмяна като незаконосъобразна заповедта на работодателя, с която на ищеца (служителя) е променено мястото на работа. Това включва проверка дали са изпълнени изискванията на чл. 18, ал. 3 ПОДКС.
Тази проверка е необходимо условие за преминаване на производството към фазата по същество.
В определението си съдът посочва, че „Действащата редакция на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията разширява кръга на сезиращите субекти, включвайки в тях всички съдилища, като обаче запазва конституционно ограничената сезираща компетентност, с която до изменението и допълнението на Конституцията (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) разполагаха само съставите на върховните съдилища. Всеки съд, независимо дали действа по своя инициатива, или по искане на страна по делото, може да оспорва пред Конституционния съд закон за несъответствие с Конституцията, но при условие че законът е приложим по конкретното дело. За да е валидно сезирането от страна на съдебен състав, той трябва да установи и обоснове приложимите по конкретното дело норми, които са част от вътрешното право и евентуално от правото на Европейския съюз. Това е разликата с общата сезираща компетентност, с която разполагат субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията“, е отбелязано в определението на КС.
Резултатът: Съдът е оспорил норми, които още не били влезли в сила
В случая обаче се установява , че районният съд по висящото пред него дело не е определил приложимата правна уредба към 27.07.2023 г., моментът на издаване на заповедта на работодателя за промяна на работното място на служителя. Нещо повече, към тази дата оспорените разпоредби на чл. 16а от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и чл. 64, ал. 3, изречение второ от Закона за здравето не са влезли в сила и дори не са приети, констатира КС.
Разпоредбите влизат в сила едва на 13.10.2023 г., денят, в който промените са обнародвани в Държавен вестник. „Съгласно тези промени в законовата уредба, въведени с §88 и §89 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, работодателят – ядрена централа, в случая АЕЦ „Козлодуй“, чрез наети правоспособни лекари, организирани в структурно звено в централата, извършва медицински дейности и издава заключение за медицинската пригодност на работници и служители да работят в нея“.
На тези разпоредби обаче не е придадено обратно действие, за да са действащо приложимо право към момента на издаване на спорната заповед. Следователно оспорените пред Конституционния съд разпоредби не са приложим закон по конкретното дело, каквото е изискването на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, заключават конституционните съдии.
При обстоятелства искането не следва да бъде допуснато за разглеждане по същество, приема съдът и отклонява искането на на Районен съд – Козлодуй.
