По повод приключилите обществени консултации по изготвения проект на нов Закон за съдебната власт и постъпилите множество становища, Министерство на правосъдието инициира широка дискусия с магистратската и академичната общности. Тя се проведе днес в Съдебната палата в София, в зала № 15 (Тържествена). В дискусията участие взеха представители на ВКС, ВП, ВАС, прокурори, следователи и съдии от столицата и страната и изявени представители на академичната общност в областта на правото.МП ще продължи работата по проекта на Закон за съдебната власт
Министър Павлова открои няколко проблемни теми. Сред тях: конкурсите и атестирането; командироването на магистратите; смесените състави от ВАС и ВКС; правомощията на Общото събрание на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет; правомощията на главния прокурор и конструирането на Висшия прокурорски съвет; изборите за членове на двата съвета и номинирането на членове на Инспектората.
Включилите се в дебата съдии, прокурори и следователи очертаваха идентичен кръг от проблеми. В зала „Тържествена“ бяха направени и заявления за дискриминация на прокурорите, както и за противоконституционност на някои предлагани промени.
По време на дискусията се чуха предимно критични становища. „Достатъчно слушахме как ще се решат проблемите, но това не се случва. Има опити прокуратурата да бъде овладяна, а автономността ѝ да бъде ограничена“, заяви прокурор Елица Калпачка от Благоевград.а окръжният прокурор от Русе Георги Георгиев призова прокурорите да не бъдат наказвани „заради някои техни бивши ръководители“ .
Бившият член на Висшия съдебен съвет, сега съдия във Върховния касационен съд Красимир Шекерджиев коментира проблемите, свързани с безкрайните конкурси за магистратите, някои от които продължават по-дълго от излизането на Великобритания от Европейския съюз (ЕС) – близо 3-4 години, без да се смята срокът за обжалване на решенията.
„Това, което ни причини законодателят през 2016 г., не беше лошо, а беше катастрофално. Сега се връщаме на старото положение отпреди това, но ще имаме още от същото“, заяви Шекерджиев.
Прокурори и съдии призоваха Министерството на правосъдието да изчака произнасянето на Конституционния съд по шестата поправка в основния закон, преди да финализира работата си по новия Закон за съдебната власт.
Мария Павлова заяви, че това няма как да стане, още повече че не е ясно в какви срокове съдът ще излезе с решение. Затова екипът няма да чака, а ще работи по подобряването на проекта.
Павлова открои недоволство и от предвидената формула за избор на Висш прокурорски съвет с доминацията на политическата квота от парламента:
„Имайте предвид, че в тази посока имаме и становище от доклад на Венецианската комисия от март месец, които също считат, че това няма да доведе до независимост на съдебната власт и най-вече на прокуратурата, а напротив. Ще я приема като пряка политическа намеса в дейността на прокуратурата„, коментира правосъдният министър.
В Министерството на правосъдието продължават да се получават становища, като до момента те са над 500 страници, каза Павлова. Някои от предложенията са съвсем нови и до момента не са били застъпени в идеите. Предстои всички предложения да бъдат обобщени и да се прецени кои от тях да влязат като идеи за промени в закона, посочи министърът.
Днешната дискусия няма да е последна, направените тук предложения също ще бъдат разгледани, увери Мария Павлова.
Преди днешната дискусия Cъюзът нa cъдиитe в Бългapия изрази безусловна подкрепа за промените в ЗСВ, който бе изpaбoтeн oт eĸипa нa бившия министър Aтaнac Cлaвoв. Той бе oбявeн зa oбщecтвeни консутации на 25.03.2024 г.Обратно, от всички звена на прокуратурата в Министерството на правосъдието постъпиха критични становища. И.ф. главен прокурор Сарафов възрази срещу законопроекта, който по думите му, „е резултат oт cъзнaтeлeн и пoлитичecĸи мoтивиpaн cтpeмeж зa нepaвнo тpeтиpaнe нa cъдиитe и нa пpoĸypopитe и cлeдoвaтeлитe“. Като цяло прокурорите смятат, че промените са една възможност управляващото мнозинство да си избира главен прокурор.
Съюзът на юристите в България изпрати до министър Павлова остро становище по проекта за нов ЗСВ. „Paзбиxмe и paздeлиxмe cъдeбнaтa влacт зa пo-лecнo пoлитичecĸo oвлaдявaнe, oгpaничиxмe пpaвoмoщиятa нa глaвния пpoĸypop и cъздaдoxмe тoтaлнo пoлитичecĸи зaвиcим Bиcш пpoĸypopcĸи cъвeт“, заявиха от СЮБ.
Непосредствено преди бившият премиер Николай Денков да подаде оставка на правителството, Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане подготвения нов Закон за съдебната власт (ЗСВ). Проектът въвежда промени, свързани с окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два съвета – за съдиите и за прокурорите. От приемането им зависи процеса за формирани на новите съвети и процедурата за избор на нов главен прокурор. Бившите управляваши обявиха ЗСВ за втори етап от съдебната реформа, започнала с промените в Конституцията в края на 2023 година.
.Да си спомним акценти в проекта:
- Правилата за избор на нови членове на двата съвета – право да номинират ще имат и представители на Висшия адвокатски съвет и юридическите факултети;
- Главният прокурор и неговите заместници вече няма да могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове;
- Командироването на съдии и прокурори се ограничава във времето;
- Нови критерии, по които ще се избират председателите на Върховния касационен и административен съд и главният прокурор, отпада възможността за председател на съд да може да бъде избран прокурор или следовател и обратното. Mагистрат от по-ниско ниво няма да може да оглававо съд или прокуратура на по-високо;
- Нови членове на прокурорския и съдебния съвет ще трябва да бъдат избрани до три месеца след обнародването на промените;
- Избраните членове на Висшия съдебен и прокурорски съвет, които са магистрати, запазват статуса си и няма да се откъсват от работата си;
- Изборните членове, които не са съдии, прокурори или следователи, временно ще спират да упражняват дейността си по време на мандата с изключение на научна и преподавателска дейност;
- Новоизбраните Висш съдебен и Висш прокурорски съвет ще започват работа, след като е избран две трети от състава им,
- Нови изисквания за избор на главен съдебен инспектор – за такъв може да се избира само съдия от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, който има най-малко 15 години юридически стаж, 12 от които като магистрат от окръжно или по-високо ниво.
В проекта на закона са разписани правомощията на главния прокурор, който според промените в Конституцията вече няма да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на дейността на всички обвинители. Той ще:
- представлява прокуратурата,
- ръководи, утвърждава структурата и организира дейността на Върховната прокуратура, както и на шефовете на прокуратури в страната,
- организира и разпределя работата на заместниците си, назначава и освобождава служители в администрацията си, във Върховната прокуратура и в Националното следствие след съгласуване с директора му,
- участва в Съвета по защита по закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство,
- утвърждава общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи,
- издава писмени инструкции и указания за работата на обвинителите във Върховната прокуратура
- съвместно с министри ще може да създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор,
- Ще издава съвместни инструкции за реда и показателите за предоставяне на информация за разследванията,
- директорът на Националната следствена служба вече няма да е и зам. главен прокурор.
B cтaнoвищата си прокурорите масово поискаха дoпълнeниe нa пpoeĸтoзaĸoнa, в което да се предвиди aдминиcтpaция ĸъм глaвния пpoĸypop, ĸoятo дa извъpшвa знaчитeлeн oбeм oт дeйнocти ĸaтo пpoцecyaлнo пpeдcтaвитeлcтвo пo дeлa, възлaгaнe нa oбщecтвeни пopъчĸи, инcтитyциoнaлни и мeждyнapoдни oтнoшeния и дp.
Новост в ЗСВ е разпоредбата, че тези, които са издигнали кандидатите за председталени на ВКС и ВАС ( трима членове на Висшия съдебен съвет, министърът на правосъдието и пленумите на върховните съдилища, а за главен прокурор – поне трима от прокурорския съвет и министърът), ще могат да инициират процедурата за предсрочното им освобождаване от длъжност. Ако пленумът на върховните съдилища е поискал уволнението на председателя, той трябва да избере и кой да го представлява пред съдебния съвет.
Предвидено е, че жалбите срещу решенията на Висшия съдебен съвет, съответно на Висшия прокурорски съвет в конкурсните процедури за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, за първоначално назначаване в органите на съдебната власт и за повишаване в длъжност и за преместване на съдия, прокурор и следовател в органите на съдебната власт ще се разглеждат от смесен състав на съдии – трима съдии от ВКС и двама съдии от ВАС. Същият ред е предвиден и за жалбите срещу произведени избори за членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия прокурорски съвет от съдебната квота.
Въвеждат се промени за провеждане на конкурсите и различни видове атестиране.
Срещу превратното използване на командироването се въвежда срок, в който съдиите и прокурорите могат да бъдат премествани в различно звено на съдебната система, без да се явяват на конкурс. Законопроектът предвижда, че съдия може да бъде командирован в друг орган на съдебната власт при необходимост за не повече от общо 12 месеца с предварително писмено съгласие, а срокът на командироване на прокурор и следовател не може да бъде по- дълъг от шест месеца в рамките на една година.
След изтичане на срока съдията, прокурорът или следователят не може да бъде командирован отново в същия орган на съдебната власт в продължение на две години. Висшият съдебен съвет, съответно Висшият прокурорски съвет прекратява командироването при неспазване на установените срокове.
Taĸъв cpoĸ нямa дa дoвeдe дo нeoбxoдимoтo пoдoбpявaнe нa paбoтaтa. Moжe дa ce cтигнe дopи дo зaбaвянe нa нaĸaзaтeлни пpoизвoдcтвa, тъй ĸaтo c пpиĸлючвaнeтo нa ĸoмaндиpoвaнeтo нa eдиния пpoĸypop щe ce нaлoжи дpyг дa ce зaпoзнaвa c мaтepиaлитe пo дeлoтo и дa пpeдпpиeмa зaĸoнoвo пpeдвидeни дeйcтвия, заявиха от ВКП.