DeFakto.bg DeFakto.bg
Фактологията по „Осемте джуджета“ е толкова шокираща, че е неизбежен извода за сериозни проблеми с върховенството на закона
Доскорошният съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев разговаря с журналиста Светлана Георгиева от Дневник. Мандатът на българския съдия изтече на 12 април т.г , а мястото му зае доскорошният омбудсман Диана Ковачева.
Публикуваме част от отговорите на Грозев пред Дневник, които освен информация, очертават проблемите на страната от покрива на един от най – авторитетните европейски съдилища, свързан със защитата на човешките права.
На въпрос за какво се водят най-много дела в Страсбург и реакцията на националните власти, бившият съдия, казва:
Съдът постановява по няколко хиляди решения годишно, установяващи нарушения, и е трудно да се изброят всички видове нарушения. Всяко изброяване рискува да създаде превратна представа, а и не малко от нарушенията са по напълно нови въпроси, в резултат от нови развития и технологии, за които търсенето на решения е естествен процес. Сурогатно майчинство, защита на личния живот в интернет, разпределяне на отговорност за постове в социалните медии са примери за такива решения. Така че установяването на решение е част от развитието на правото и търсенето на верния баланс.
От гледна точка на системата като цяло, много по-важно е да има навременна и адекватна реакция от националните власти, в отговор на решението, установяващо нарушение, така че в бъдеще да няма такива нарушения. Такава реакция е имало по много решения в България. Без никаква претенция за изчерпателност, но забраната за съдене два пъти за едно престъпление или нарушение, режимът за установяване на бащинство, правото на обезщетение на пострадали от престъпление, защитата от домашно насили са все примери за промени в националното право, с които се разширява защитата на основни права. Примери за системни промени са въвеждането на механизми за отговорност за прекомерно забавени съдебни производства, условията в затворите.
За спазването на човешките права през призмата делата в съда в Страсбург
– Сравняването на различните страни членки на ЕСПЧ и на Съвета на Европа е неизбежно, и за съжаление, България невинаги изглежда добре, когато става въпрос за права на човека и върховенство на закона. Проблемът не е толкова в броя на делата, има страни с повече дела, а по-скоро в характера на проблемите и в реакцията на държавата в процеса на изпълнение на решенията.
Това не означава че няма промяна – както вече казах, по много въпроси през годините има сериозни, положителни промени. Когато въпросът с изпълнението на решенията на ЕСПЧ е в компетентността на националните съдилища, тяхната реакция обичайно е много по-навременна и адекватна. Но когато въпросът касае законодателство и управление на правосъдната система, нещата се случват по-трудно.
За ефективността на разследването
Липсата на ефективно разследване касае престъпления срещу личността, но понякога и имуществени престъпления – проблематика, която е необичайна за ЕСПЧ. Криминални схеми за посегателство срещу бизнеси и реакцията на властите е необичайна проблематика за съда, а има такива български дела.
Продължава да има немалко дела, при които нарушенията са следствие от злоупотреба с репресивни функции, прекомерни задържания, които често също са свързани с неефективността на разследването, изявления на прокуратурата, с които се правят твърдения за вината на заподозрени в нарушение на презумпцията за невиновност, прекомерни претърсвания и изземвания.
Не мога да не отбележа едно решение на съда, в което аз не участвах, което има особено неприятно звучене, а именно решението, с което съдът прие, че дисциплинарната санкция, наложена на съдия, е била политически мотивирана. Става въпрос за делото на съдия Мирослава Тодорова и такова нарушение не само е уникално от гледна точка на практиката на съда, но и много сериозна индикация за проблеми в управлението на съдебната система.
За образа на страната ни неизбежно имат значение и случаи като „Осемте джуджета“. Жалбата по този случай не беше резгледана от ЕСПЧ по същество, защото националните процедури не бяха приключили, но фактологията е толкова шокираща, че неизбежно заключението е, че страната има сериозни проблеми с върховенството на закона.
.. Неефективността, селективността в работата по разследване на прокуратурата е ключовият проблем с върховенството на правото в България. И така е от десетилетия.
За мен основното решението на проблема, обаче, не е в промяна на наказателната процедура. Проблемът е в управлението на институцията и този управленски проблем не може да бъде решен по друг начин, освен чрез промяна на управленската структура.
Ако прокурорите не бъдат мотивирани да разследват сложните, трудни и рискови дела, и не бъдат санкционирани за злоупотреби, няма как през съдебни обжалвания да постигнем защита на обществения интерес. А частно преследване на престъпления в една модерна държава не може да бъде друго освен маргинално решение.
Проблемът с липсата на ефективно разследване на престъпления в България е, че за по-сложни, комплексни разследвания, в които без инициатива от страна на разследващите и адекватно използване на всички инструменти за събиране на доказателства, предоставени от законодателството, краен резултат трудно може да се очаква.
За подслушването
Подслушването е голям проблем в България, съдът в Страсбург два пъти излезе с решения, че то е безконтролно и прекомерно. Оказва се обаче, че у нас се подслушват дори съдии на служебните им места, но по темата, повдигната от съдия Владислава Цариградска, цари пълно мълчание. Има ли механизъм, по който това да се промени, е въпросът на журналиста.
Да, ЕСПЧ на няколко пъти установява в свои решения реален проблем със злоупотреби с подслушването в България. Именно след решение на съда беше създадено бюрото, но то така и реално не проработи. Софийският градски съд смени практиката си и започна да осъществява ефективен контрол, което показва че при добро желание това е напълно възможно.
Това е и един много конкретен и важен пример за това как не можем да заобиколим прокуратурата. Няма как да има частни разследвания на незаконни подслушвания и ако прокуратурата не иска да разследва, тези практики ще продължават с всички негативни последици за обществената среда.
.. Българското законодателство за гражданска конфискация е уникално със своето изключително широко приложно поле и липсата на процесуални гаранции. То изправи ЕСПЧ пред въпроси, които преди това не бяха решавани, и съдът в няколко решения установи нарушения, следващи от цялостния подход на законодателството.
Тези решения сочат принципен проблем със законодателния подход, и налагат законодателна промяна. Трудно съдилищата ще могат сами да решат всички проблеми, които възникват в резултат от нарушенията установени от съда.
Ако отидем отвъд решенията на ЕСПЧ, гражданската конфискация е още един пример за проблемите, които създава липсата на ефективно разследване от прокуратурата.
Ако искаме разследване на сложната, организирана престъпност, трябва да имаме добре управлявана и работеща прокуратура, и всякакви опити да заобиколим този въпрос ще са контрапродуктивни.
.. Някои европейски държави имат гражданска конфискация, други разчитат единствено на класическата конфискация в наказателното производство. Режимите са много различни и няма универсален модел, като различните страни се фокусират върху проблеми, които са особено сложни и приоритетни за тях. В Италия това законодателство е насочено срещу мафията, в други страни срещу престъпления, свързани с наркотици, в немалко източноевропейски държави фокусът е върху корупцията и делата, които ЕСПЧ е гледал и по които е приемал, че няма нарушение на Конвенцията, са за отнемане на имущество от държавни служители.
В България приложното поле е много широко, касае всякакви престъпления и фокусът изобщо не е върху корупция. Аз нямам спомен за българско дело, което да е било свързано с корупция, и дори и да има такива, те със сигурност са изключение.
На въпрос за убийството на Нотариуса, съмненията за „страховити зависимости по най-високите нива в прокуратурата, МВР, Висшия съдебен съвет, Инспектората към него, в закрития специализиран съд“ и пр., и парадоксът е, че никой не иска да разследва това, Йонков Грозев посочва:
– Това е сърцевината на проблема с върховенството на закона в България. През годините скандали непрекъснато има, но те никога не се разследват ефективно и никой никога не бива санкциониран. Много от тях влизат в различните доклади до европейските институции, обещават се действия по ефективно разследване, докато мине време и се забравят и се появят нови сканадали, за които отново се обещава ефективно разследване.
И това няма да се промени, ако няма реформа на прокуратурата и не се въведат механизми за отчетност и отговорност.
Така че първата стъпка е съществено ограничаване на правомощията на главния прокурор. Що се отнася до засилването на механизмите за отчетност и отговорност и прекъсването на скритата политическа зависимост, сме изправени пред изключително тежко предизвикателство, защото редовите прокурори нямат силата и желанието да променят системата, и промяната може да стане само отвън.
Което означава увеличаване на политическата квота в управленския орган, което от своя страна ще проработи само ако политическата система като цяло успява да държи отговорни политическите партии за назначенията, които правят в управленския орган на прокуратурата.
Възможно е такова увеличаване на политическата квота да не доведе до „изсветляване“ на политическото влияние и отговорност, защото политическата система като цяло не успява да реализира отговорност на политическите партии за техните назначения. Но повече от 30 години опит с настоящата система ясно показват, че сегашните свръхгаранции за независимост не дават търсения резултат и трябва да търсим други решения.
