DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийският апелативен съд потвърди решение на СГС, с което ЧСИ Георги Дичев е осъден да плати обезщетение от 91 312, 36 лв. за имот, чиято продажба е отменена от ВКС заради незаконосъобразно действие в хода на процедурата. Обезщетение е подплатено с лихви, такси и суми за платени данъци и други. Общата сума доближава 100 хил. лева.
Нищо в този казус обаче не е точно такова каквото изглежда от пръв поглед.
Казусът
В една мирна и безоблачна процедура през 2014 г. ищците ( семейство В.) в производство пред ЧСИ Георги Дичев закупуват на публична продан недвижим имот, собственост на друга семейна двойка – Ч. Новодомците заплащат продажната цена от 95 885 лв., 727, 73 лв. такса по изпълнителното дело и местен данък в размер на 2399,63 лв. , а по реда на закона ЧСИ Георги Дичев им възлага в собственост имота с постановление на 27 април 2015 г.
До публичната продан се стига след съдебно решение, което признава старите собственици Ч. за длъжници по неизплатен банков кредит и банката, въз основа на изпълнителен лист образува изпълнително дело срещу тях при ЧСИ Георги Дичев. От докумените по делото се разбира, че тъй като длъжниците били неоткриваеми, ЧСИ Дичев им назначава за особен представител адвокат, посочен от САК.
Това действие на ЧСИ отключва 8-годишна съдебна сага, в която доверието между участниците в производството е рухнало.
На 21 април 2017 г. съдебен състав на ВКС отменя постановлението за възлагане на ЧСИ (по реда на чл. 303 ГПК,) с аргумента, че Дичев незаконосъобразно е назначил за особен представител на неизрядните длъжници адвокат, определен от САК, вместо от Софийският районен съд. Така длъжниците не били надлежно представлявани от особения представител, излъчен от САК в последвалата процедура, приема съдебният състав на ВКС.
Началото на непримирима съдебна разпра
След решението на ВКС, започва непримирима съдебна разпра, в която участват всички засегнати лица по казуса с множество претенции и възражения едни срещу друг.
Купувачите, лишени от собственост, предявяват иск срещу Георги Дичев за обезщетяване на нанесените имуществени вреди от платената цена на имота. Най напред СРС, а по-късно СГС (на 4 август 2022 г.) осъждат Дичев да заплати на ишците по 45 656,18 лв. на основание чл. 74, ал. ЗЧСИ вр. чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД като обезщетение на вреди от противоправни действия на ЧСИ заедно със законната лихва до окончателното изплащане. Присъдени са суми от по 13 913, 56 лв. на ищците на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД като обезщетение за забава.
Междувременно в друго производство е уважен частичен иск на потърпевшите в размер на 4672,64 лв., като част от продажната цена по публичната продан (общо 95 985 лв.) заедно със заплатените такси и данъци.
Със същото решение градският съд осъжда ЗАД „Армеец“ АД да плати на ЧСИ присъдената сума на ищците общо от 91 312, 36 лв. като застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност“, сключена през март 2015 г.
С допълнително решение към основното съдът постановява застрахователят да плати на ЧСИ още 27 827,13 лв., законна лихва и лихва върху сумата от 91 312,36 лв. от подаване на исковата молба на 10.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Решението на СГС е атакувано пред САС от ЧСИ, застрахователното дружество и ищците – купувачи.
ЧСИ Дичев: Правният хаос се дължи на ВКС
В жалбата си пред АС – София Георги Дичев поддържа, че „правният хаос“ в отношенията между страните се дължи на постановената от ВКС отмяна на постановлението за възлагане. Юристът сочи, че след отменителния акт на ВКС , е последвало Тълкувателно решение № 6 от 20.05.2022 г. , с което това решение е “ признато за неправилно“. Факт е, че поради противоречива съдебна практика съдиите от Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд приеха, че не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти (чл.496 ал.1 ГПК)
Но това става години по-късно, но по делото ЧСИ твърди, че СГС е следвало на самостоятелно основание да извърши преценка на законосъобразността на действията му и включително и поради нови обстоятелства, визирани в т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. от ОСГТК на ВКС.
Защитава позиция, че исковете срещу него са погасени по давност, която тече от 25.07. 2014 г.когато е назначен особен представител на дължиниците. Посочва, че самите неизрядни длъжници на банката – Ч. са претендирали от него обезщетение поради отмяна на същото постановление. Сочи, че при уважаване на иска им, би се стигнало до едновременно обезщетяване на всички страни в процеса.
ЧСИ Дичев междувременно предявява обратен иск срещу ЗАД „Армеец“ АД за сумите, за които е осъден.
Помагачът: Няма застрахователен риск
Решението на СГС пред АС оспорва и ЗАД „Армеец“ АД, което се включва в спора като трето лице помагач – има интерес ЧСИ да не бъде осъден, за да не плаща присъдените суми. Дружеството оспорва както главния така и обратния иск.
Защитава своите интереси като поддържа, че „няма налице осъществен застрахователен риск, няма застрахователно покритие относно претенцията за такси и местен данък, както и че исковата претенция е погасена по давност“.
Застрахователят твърди още, че ищците В. не търпят вреди, тъй като обитават имота, който практически не им е отнет. Отделно сочи, че действията на ЧСИ (назначаването на особения представител) не са били от категорията на несигурни, неизвестни и независими от волята на застраховащия събития, тоест няма покрит риск от дружеството и то не дължи присъденото плащане. Сочи ъщо, че погасителнато давност е занулила претенциите за вреди от непозволено увреждане.
Ищците
В жалбата си купувачите В., които пък имат интерес ЧСИ да бъде осъден, твърдят, че погасителната давност за иска на Дичев срешу „Армеец“ не е изтекла. Тази давност тече от решението на ВКС през 2017 г„, което е отменено постановлението, с което им е възложен имота и са загубили правото на собственост.
Сочат, че поради деликтното поведение на ЧСИ са претъпели имуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени, а с друго съдебно решение е била уважена част от исковата им претенция за сумата от 4672,64 лв., като част от продажната цена, както и сумите от 2399,63 лв. и 1727,73 лв., като такси и данъци, и сумата от 1200 лв. като адвокатско възнаграждение.
Пред САС претендират да им бъде заплатена останалата част от дължимото им се обезщетение, а именно – 91 312, 36 лв. (остатък от платената от тях продажна цена), заедно със законната лихва от датата на исковата молба, както и законна лихва върху главницата от 91 312, 36 лв. за период от три години преди исковата молба, от отменителното решение на ВКС ( 10.12.2017 г.) до подаването на иска на 10.12.2020 г. Поискано е сумите да се заплатят по равно на всеки от двамата ищци, ведно с разноски по делото.
Правните изводи на САС
Най-напред АС елиминира всички претенции на ЧСИ и „Армеец“, свързани с възраженията по възникването на деликта. Съдът уточнява, че производството пред него засяга само остатъка от обезщетението след частично признатия иск. „Исковата претенция, предмет на разглеждане в настоящото производство е заявена частично за остатъка, извън вече съдебно уважената по посоченото по-горе решение на СРС, потвърдено от СГС и влязло в законна сила“ . Именно с това решение е прието за установено, че всички елементи от деликта са налице и е постановено заплащане на обезщетение за част от продажната цена (4672,64 лв. – част от общо 95 985 лв.), посочва съдът.
Като се спира на специалната отговорност на ЧСИ по чл. 74 ЗЧСИ във връзка с чл. 441, ал. 1 от ГПК , съставът на АС отбелязва, че по казуса пред него той е обвързан от силата на присъдено нещо (СПН), формирана с решението на СГС.
На възраженията на ЧСИ и „Армеец „, оспорили самото възникване на нарушението, апелативните съдии противопоставят т. 2 от друго Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС , което приема, че при уважаване на частичния иск „обективните предели на сила на присъдено нещо обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право“.
Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
„Недопустимо е в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането“, изтъква апелативният състав.
„Ето защо всички въведени от ответника ЧСИ и от неговия застраховател възражения относно възникването на правото за обезщетение от деликт не могат да бъдат пререшавани в настоящия казус, поради което не следва да бъдат обсъждани“, отсъжда той. Силата на присъдено нещо, която обвързва страните по спора относно правопораждащите факти за отговорността по чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК, поради влязъл в сила съдебен акт, не може да бъде преодоляна или дерогирана чрез сочената тълкувателна практика, сочи съдът.
Така покрити от СПН остават и възраженията на застрахвателя, че ищците живеят в „отнетия“ имот и не е ясно чия собственост е той понастоящем.
За оспорената погасителна давност
Доколкото пред АС „ЧСИ и „Армеец“ твърдят, че искът за остатъка от вземането е погасено по давност, апелативните съдии посочват, че според чл. 114, ал. 3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца, а той не може да бъде установен преди да е открито извършеното нарушение.
Те възприемат изцяло становището на първоинстанционния съд по делото, според което преди постановяването на акта на ВКС от 21.04.2017 г. за отмяна на постановлението за възлагане, погасителна давност не е текла за иска за обезщетяване на вреди от деликт.
„До този момент не е било налице установено нарушение и не са били настъпили вреди – за ищците не е съществувало възможност да претендират обезщетение на такива, тъй като преди този момент, те са били собственици на процесния имот, а след 21.04.2017 г. за тях е настъпила вреда, тъй като са изгубили вещни права, за които са заплатили продажната цена“, е записан в мотивите. Именно платената цена съставлява вредата, която се претендира, отбелязват съдиите. Позовават се и на Постановление № 2/1081 г. на Пленума на ВС, в което е посочено, че при приложение на чл. 114, ал. 1 ЗЗД следва да се приеме, че без да е напълно осъществен даденият фактически състав, вземането не би могло да се счете за изискуемо, т. е. необходимо е действително проявление на непозволеното увреждане, за да почне да тече давностният срок.
Поради това фактът, че искът за остатъка от вземането е предявен на 10.12.2020 г., то погасителна давност от 21.04.2017 г.,( решението на ВКС ) не е изтекла, приемат апелативните съдии.
И още: Давност за иска на ЧСИ срещу застрахователя не е изтекла
И давността за иска на ЧСИ срещу застрахователя не е изтекла, решава АС. Тя е петгодишна и започва да тече от датата на настъпване на застрахователното събитие – 21.04.2017 г. , когато е постановен акта на ВКС за отмяна на постановлението за възлагане на ЧСИ. Към датата на предявения от него обратен иск срещу застрахователя – 24.03.2021 г. давността не е изтекла, е записано в мотивите.
Апелативният съд отбелязва още, че исковата молба на ЧСИ срещу „Армеец“ АД „безспорно включва цялата искова претенция на физическите лица, така както е заявена в исковата им молба“ – 91 312, 36 лв. (остатък от платената от тях продажна цена), заедно със законната лихва от датата на исковата молба, както на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва върху главницата от 91 312, 36 лв.
ЧСИ Георги Дичев е допуснал виновно нарушения на установените процесуални правила, от които за ищците като пряка и непосредствена последица са настъпили вреди, заключава АС.
Окончателно
Той е осъден да плати цялата сума за продажната цена на имота – 95 885 лв. с присъдените суми по частичния иск. Отделно са законната лихва и лихвата за забава. За производството пред него АС добавя и по 4615, 57 лв. разноски на всеки от ищците.
Като потвърждава решението на СГС , АС постановява, че цялата дължима сума от ЧСИ трябва да му бъде възстановена от „Армеец“ АД. Застрахователят дължи на ЧСИ още 9 415,57 лв. за защитата по въззивната жалба срещу решенията, в частта, с която се уважава обратния иск, заедно с лихвите.
Всичко по този казус гравитира около отменителното решение на ВКС през 2017 г. Фактите по случая навяват и други размисли – вредите, за които Дичев е осъден, е можело да не настъпят, ако ВКС не беше отменил негово постановление за възлагане на собственост, практика, призната по-късно в тълкувателно решение от самите върховни магистрати за прекомерна. Но пито – платено, личи от развитието по случая.
Решението на АС подлежи на обжалване пред ВКС. Няма данни това да е сторено.
