DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдебният състав на СГС, осъдил на 1000 лв. глоба журналиста Росен Босев не е бил безпристрастен по делото за клевета срещу него. Това обяви ЕСПЧ в осъдително решение по делото, в което Босев претендира, че му е било отнето правото на справедлив процес заради съдията от Софийски градски съд (СГС) Петя Крънчева, която не се е оттеглила от разглеждането.
ЕСПЧ приема, че на журналиста е било нарушено правото право на справедлив съдебен процес – чл. 6 от Конвенцията и правото му на свобода на изразяване – чл.10.
Делото срещу Росен Босев бе заведено от бившия шеф на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев.
През 2017 г. Софийският районен съд призна Росен Босев за виновен за клевета за две изявления: „Г-н Стоян Мавродиев.. е решил да използва институцията, която ръководи, за да накаже „Капитал“ и „Дневник“. и за Гocпoдин Maвpoдиeв имa oтнoшeниe ĸъм cxeмaтa зa пpaнe нa пapи, пo ĸoятo пoдcъдим e Eвeлин Бaнeв. Чpeз cвoи дeйcтвия тoй e yлecнил изпиpaнeтo нa cyмa, пpидoбитa oт нapĸoтpaфиĸ.“
Изявленията нa Poceн Бoceв ca част от коментари, които той прави прави по повод peĸopднитe пo paзмep глoби, нaлoжeни тoгaвa oт KФH нa фиpмaтa, издaтeл нa „Kaпитaл“ и Днeвниĸ“ – „Иĸoнoмeдиa“.
Журналистът обаче беше оправдан за друг свой коментар, с който в същото интервю припомняше, че „в едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н Мавродиев – неговите подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“. Така съдът едновременно приема за верни фактите, посочени от журналиста, но го осъжда за извода, който той е направил на базата на същите факти.
Това бе и едно от основанията, с които адвокат Даниела Доковска, защитник на Босев, сезира Цацаров с молба да поиска възобновяване на делото, но той не я уважи. Солиден мотив, за да се стигне до съда в Страсбург.
Ha 21 мaй 2019 г. Coфийcĸият гpaдcĸи cъд потвърди осъждането за клевета.
Проблемът
Когато след оспорване делото отива по-горната инстанция в СГС , то се озовава в съдебен състав c пpeдceдaтeл Πeтя Kpънчeвa – която е сериозно критикувана за работата й като като съдия и магистратска почтеност в две пyблиĸaции нa Poceн Бoceв.
Журналистът прави две искания за отвод на Крънчева, които мотивира с критиките си към нея и съмненията му, че заради това разглеждането на делото му няма да е безпристрастно. В статиите си Босев сочи нелицеприятни факти за забавени от нея знакови дела и антидатиране на решения със задна.
Исканията за отвод са отхвърлени.
Съдът отбелязва, че жалбоподателят като журналист, специализиран в правни репортажи, е писал и публикувал критични статии за Петя Крънчева между 2012 и 2015 г., няколко години преди образуването на настоящото дело в Софийски градски съд. Следователно, казва съдът, не е имало умишлен опит от страна журналиста да дискредитира съдия Крънчева и по този начин да я изключи от разглеждането от наказателното дело за клевета чрез злонамерена медийна кампания. .
Очевидно е , че съдия Крънчева е била пряко засегнато лице, а това оправдава опасенията на журналиста, че е можела да остане безпристрастна и да се придържала към принципа, че никой
не трябва да е съдия по собственото си дело
Европейските съдии не са пропуснали факта, че в осъдителното решение на СГС е посочено: че по-тежко наказание от максималното, предвидено в закона, би изглеждало по-подходящо, но поради липсата на изрично искане в тази насока от страна на Мавродиев , остава наложена глоба от СРС.
„Вярно е, че наказателното дело на жалбоподателя е разпределено на случаен принцип на съдия Петя Крънчева и публикуването на статиите в пресата не е довело до съдебно производство от страна на магистрата срещу жалбоподателя или неговия издател. Въпреки това, Съдът счита, че при конкретните обстоятелства по делото жалбоподателят може да има обективни и основателни съмнения относно безпристрастността, с която Петя Крънчева ще упражнява функциите си в контекста на разглеждането на жалбата, която е подал срещу постановената присъда от първоинстанционния съд“, пише в решението си ЕСПЧ.
Съдът отбелязва, че българското законодателство предвижда съдията сам да се произнася по исканията, отправени за неговия отвод. Посочва и, че по делото срещу Босев няма предвидена трета инстанция, която би могла да ревизира решението на Крънчева.
Що се отнася до въпроса дали санкцията е била необходима в едно демократично общество, Съдът приема, че макар изявленията, за които жалбоподателят е бил осъден, да са засягали общ проблем, те все пак са съдържали фактически твърдения, поставящи под съмнение професионалната почтеност на тогавашния директор на КФН.
Окончателно ЕСПЧ стига до извода, че
съставът на Крънчева не е представлявал „безпристрастен съд“
и че начинът, по който е била наложена санкцията на Росен Босев, не е била следствие на справедлив процес.
Формираното заключение на Софийския градски съд не представлява „безпристрастен съд” по смисъла на член 6, §1 от Конвенцията“, заключава съдът.
Освен това ограничаването на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не е било съпроводено с ефективни и адекватни гаранции срещу произвол, посочват европейските съдии, като се позовават на две ключови свои решения – Кудешкина срещу Русия и Бака срещу Унгария. И двете решения, установяват нарушения на свободата на изразяване на съдии, отстранени от длъжност за изразени от тях мнения.
„Съдът счита, че осъждането на жалбоподателя представлява намеса в упражняването на свободата на изразяване от засегнатото лице, че тази намеса е била „предвидена от закона“ и е преследвала „легитимната цел“ за защита на репутацията или правата на други, но счита, че намесата не е била „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на член 10 § 2 от Конвенцията“.
се позовава на две ключови свои решения – Кудешкина срещу Русия и Бака срещу Унгария (и двете решения, установяващи нарушения на свободата на изразяване на съдии, отстранени от длъжност за изразени от тях мнения).
ЕСПЧ отсъжда, че държавата трябва да изплати на журналиста 3000 евро за причинените му морални вреди, както и обезщетение за имуществените вреди – в размера на глобата, и още над 3000 евро за разноски.
Пред ЕСПЧ Росен Босев е представляван адвокатите Александър Кашъмов и Стоян Мадин.
Според адв. Кашъмов решението на ЕСПЧ е знаково за България – посочва два системни проблема, свързани липсата на достатъчно гаранции за независимостта на съда и за свободата на словото.
