С някои критики ВКС потвърди 2-годишна ефективна присъда на непълнолетен сириец, пробол с нож момче, оцеляло по чудо

Реабилитацията и незавършено наказателно производсво не са оттегчаващи вината обстоятелства, посочат върховните съдии

Решението на  ВКС ни връща в 2022 -а година, когато на 23 септември непълнолетен сирийски младеж прободе в областа на корема 17-годишен ученик. До екстремалното поведение на 16-годишния сирец  Б.А.  се стига след  конфликт с  група ученици  в  закусвалня с дюнери срещу столичното 18-то училище на ул. „Пиротска“.  Въпреки усилията на сирийската група и собственикът на заведението да успокоят нападателя,   докато българските  ученици се отдалечат,  той ги догонва и  пробожда в  корема на 17 –  годишния К.   Оказаната медицинска помощ в „Пирогов“ предотвратила настъпването на смъртта му.

За инцидента бе образувано досъдебно производство, а задържаният –  обвинен за причиняване на  телесна повреда – нараняване на коремната стена, засягаща две области на тънкото и дебелото черво.

Нападателят Б.А.  се оказа бежанец, осъждан и реабилитиран.  В  кратък срок  Софиски градски съда (СГС) му  наложи  2 години  ефективно лишаване от свобода, което бе потвърдено от АС – София.

Оспорването

Пред ВКС защитата на Б.А. оспорва потвърдената от АС  присъдата. В жалбата се твърди, че ефективното  наказание, наложено на подсъдимия е прекомерно и взето в нарушение на закона.  Изложени са възражения,  че при обсъждане на  наказанието, съдилищата са приобщили две   отегчаващи  вината обстоятелства – че е бил реабилитиран по предишно осъждане, както и че спрямо него има неприключило друго наказателно производство. 

Защитата твърди, че  САС е надценил обществената опасност на деянието и на извършителя,  подбудите за извършването му,  а е подценил смекчаващите обстоятелства и така определил явно несправедливо наказание. Казва също, че  целите на наказанието по случая  е можело да  бъдат постигнати с  условно осъждане и прави  искане за изменение на въззивното решение при условията на  чл 66 НК.  Сочи, че  съдът е игнорирал данните за личността на подсъдимия сириец– ученик, непълнолетен, бежанец с хуманитарен статут, с критично отношение към извършеното и неосъждан .

От документите по делото се вижда , че през  2021 г. Районен съд  Елхово е одобрил  споразумение по наказателното производство срещу Б.А. за незаконно преминаване на границата, с което му е   наложено условно наказание  3 месеца лишаване от свобода и обществено порицание.  На 19 август  подсъдимият Б.А. е бил  привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК .

При тези данни и извършеното нападение и  първоинстанционният  и въззивният съд приемат, че предишното осъждане, по което е настъпила реабилитация, както и неприключилото наказателно производство срещу сириеца,  трябва да се обсъждат като отегчаващи отговорността обстоятелства при  оценката на извършеното ( чл. 54 НК.)

                 Върховните съдии – подходът към фактите е незаконосъобразен  

Несъмнено към 13.07.2022 г., т.е. преди извършено то деяние по настоящото дело, подсъдимият е бил реабилитиран по право по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК, установява ВКС.   Напомня, че според чл. 85, ал. 1 НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното.

„Доколкото в наказателния закон не е установено, че независимо от реабилитацията, осъждането може да се отчита като отегчаващо обстоятелство при индивидуализиране на наказанието, то подходът на съдилищата по фактите е незаконосъобразен“, изтъкват върховните съдии.

По подобен начин  те  оценяват и  негативната оценка на  въззивния  съд за неприключилото друго наказателно производство.  „Както в чл. 31, ал. 3 от Конституцията, така и в процесуалния закон презумпцията за невиновност е установена като основен принцип“ . Това означава,  че преди постановяване на окончателния съдебен акт подсъдимият „следва да се счита за невиновен и този принцип трябва да се  зачита, включително от органите на съдебната власт.  „Неоснователно САС е оценил като отегчаващи вината  на подсъдимия фактите за предишното му осъждане, въпреки настъпилата реабилитация по право, както незавършено досъдебно производство“ подчертава съдът.

 Наказанието обаче е справедливо 

На доводите на защитата за явна несправедливост,  съставът на  ВКС посочва,  че САС все пак  е стигнал до обоснован извод, че наложеното наказание  постига  целите предвидена в закона (чл. 36 НК) .

Приобщаването на реабилитацията и висящото производство като обстоятелства, отегчаващи отговорността на подсъдимия, не се е отразило на законосъобразността на крайните изводи на втората инстанция по наказанието, казват съдиите от ВКС.

„Въззивният съдебен състав законосъобразно е установил, че се касае за тежко престъпление срещу личността; че пострадалият не е предизвикал по никакъв начин агресивното поведение на подсъдимия; че деецът е преследвал жертвата упорито и въпреки опитите да бъде възпрян, не се е отказал да извърши нападението; че причиненото увреждане (прободно-проникващо нараняване, изразяващо се в проникване в коремната кухина и нараняване на голямото було, тънко и дебело черво, сериозно е застрашавало живота на пострадалия, който е спасен поради оказаната му своевременна медицинска помощ; че е съществувало възможност за увреждане и на други лица – опитващите се да обезвредят подсъдимия приятели на пострадалия“, пишат в мотивите си съдиите.

Изложените  факти утежняват наказателноправното положение на подсъдимия и правилно са отчетени като отегчаващи отговорността му обстоятелства, изтъква съдът.

Приема още, че законосъобразно са установени и оценени смекчаващите отговорността факти за подсъдимия – младата му възраст, добросъвестното процесуално поведение и проявена критичност, недовършеността на деянието, което е останало в стадия на опита, статута му на неосъждан.

Посочва, че определеното наказание от 3 г. лишаване от свобода  е малко над минимума от 2 години, предвиден в  чл. 63, ал. 2, т. 2 НК   за навършилите 16 години непълнолетни. Така отмереното наказание е намалено с 1/3, както изисква разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като е наложена санкция две години лишаване от свобода.

Касационният съд стига до извода, че е този размер на наказанието напълно отговаря на обществената опасност на деянието и на дееца, включително и на  установените смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Намира още, че правилно втората инстанция, подобно на първата, е отказала  да приложи института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 НК.  Посочена е и справка от  Инспектор на Детска педагогическа стая, според която  подсъдимият Б. А. е непридружен чужденец, на когото е бил предоставен статут на бежанец в  и е била предприета мярка за закрила извън семейна среда. По време на престоя му в местата за настаняване той  е имал арогантно и агресивно поведение, не е спазвал реда и често е бил обявяван за издирване поради бягствата му от центровете за настаняване.

Тези данни върховните  съдии отхвърлят като  неоснователно възражението за явна несправедливост на наказанието.  

Наказанието е законосъобразно, защото е извършено тежко престъпление против личността, при което подсъдимият е проявил непропорционална агресия и упоритост в преследването на пострадалия за постигане на противоправния резултат, който не е настъпил по независещи от дееца причини – своевременната лекарска намеса,   заключават в решението си от ВКС.

Всички тези обстоятелства и  обществена опасност на деянието и на дееца  налагат 2 години ефективно изтърпяване на наказанието,  отсъжда съдът.    Като приема за справедлива наложената санкция, ВКС  оставя в сила атакувания акт на Апелативен съд – София,  с който е потвърдена присъдата Софийския градски съд.

Решението е окончателно.