Жените, включително ненавършилите пълнолетие, които са се отъждествили с ценността за равенство между жените и мъжете, по време на престоя им в държава членка, могат да се считат за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, (според условията в държавата по произход), който може да доведе до признаването на статут на бежанец.
Това е решение на Съда по дело C-646/21 | Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Жени, отъждествяващи се с ценността за равенство между половете), съобщи дирекция „Комуникация“ на СЕС.
Случаят
Две иракски девойки пребивават непрекъснато в Нидерландия от 2015 г. насам. След отхвърлянето на първоначалните им молби за международна закрила те подават последващи молби. В подкрепа на тези молби те посочват, че поради дългосрочното си пребиваване в Нидерландия са възприели нормите, ценностите и поведението на младите хора в това общество.
Те считат, че ако се завърнат в Ирак няма да са в състояние да се съобразяват с правилата на общество, което не предоставя на жените и момичетата същите права като тези, с които разполагат мъжете, а също се опасяват, че са изложени на опасност от преследване поради идентичността си, която са формирали в Нидерландия.
Посочените последващи молби също са отхвърлени от нидерландските органи и тези млади жени сезират нидерландския съд, който решава да отправи запитване до Съда във връзка с тълкуването на Директива 2011/95 относно международната закрила, установяваща условията за предоставяне на статут на бежанец, от който могат да се ползват гражданите на трети държави.
Този статут е предвиден за случаите на преследване на всеки гражданин на трета държава поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група1.
Решението на Съда
В решението си Съдът постановява, че жените, включително непълнолетните, които имат за обща характеристика формираното по време на престоя им в държава членка действително отъждествяване с основната ценност за равенство между жените и мъжете, могат в зависимост от преобладаващите в държавата на произход условия да се считат за принадлежащи към „определена социална група“ като „мотив за преследване“, който може да доведе до признаването на статут на бежанец.
Съдът уточнява, че ако кандидат за международна закрила е непълнолетен, националните органи трябва непременно да вземат предвид неговия висш интерес при индивидуалното разглеждане на основателността на молбата му за международна закрила.
Освен това, за да се направи преценка на молба за международна закрила, която се базара на мотив за преследване, какъвто е „принадлежността към определена социална група“, дългосрочното пребиваване в държава членка може да бъде взето предвид, особено когато съвпада с период, през който ненавършил пълнолетие кандидат е формирал своята идентичност.
1 Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.