Адв. Борислав Вълчев: Адвокатурата това сме ние, адвокатите, ако сме на високо професионално ниво, никоя правна рамка няма да ни спре

 И отново за реформата в общността

След демократичните промени адвокатите бяха ентусиазирани от либерализацията на професията, те вече можеха сами и свободно да договарят условията и възнаграждението за своята работа с клиентите си.  През 90-те години на 20 век ВУЗ-овете, обучаващи по специалност „право“, бяха малко, респективно, малко бяха и завършващите юристи, решили да стават адвокати. Качеството на образованието бе високо. Реституцията и приватизацията позлатиха някои, но работа имаше за всички. По това време се появиха и първите „кантори“ – адвокати, решили да работят в сдружение. Някои от тях вече имат четвъртвековна история. Служебните защити се назначаваха от съда и/или следствието и се заплащаха по Наредбата за минималните адвокатски хонорари от бюджета на съдебната власт. Младите колеги започваха като стажанти при по-опитните адвокати и се учеха на занаят. Адвокатската професия предизвикваше респект, разказва пред Де Факто  адв. Борислав Вълчев.  

През изтеклите години, макар и бавно, всичко това се промени, продължава той:

С приемането на Закона за правната помощ през 2006 г., заплащането на служебните защити падна до унизително ниско ниво, така е и към момента за хилядите служебни защитници.

Демографският срив и бедността на цели региони из страната доведе до повсеместен спад на доходите на адвокатите, които практикуват в тези региони.

С либерализацията на висшето образование многобройните юридически факултети нароиха десетки хиляди юристи, които, от немай-къде, се вписваха като адвокати, или, по-лошо, не се вписваха като адвокати, но на практика упражняваха адвокатската професия незаконно. Появи се професията „юрист на свободна практика“, което всъщност е нелоялна конкуренция.

Законодателството се промени, като даде възможност на нотариуси и ЧСИ да дават правни консултации, а с влизането на европейското законодателство, такива могат да дават и търговски дружества.

И още: Глобализацията и Интернет създадоха възможност на хората да търсят правни съвети в Мрежата, където намират необходимите им бланки на юридически документи.  От няколко години са достъпни и правни портали, които предлагат онлайн правни услуги на нереално ниски цени.

На този фон, адвокатите трудно могат да бъдат конкурентно – способни, с изискванията за професионална застраховка, за офис и да се поддържа архив, задължителни мерки срещу изпирането на пари, със строгите етични правила, на които се подчиняват, забраната за реклама и използване на посредници за набирането на клиенти и др.

Много от тях са принудени да договарят с клиентите си отложено и под условие, плащане на хонорара по дела, с оглед евентуалното присъждане на този хонорар.  В последните години, под влияние на правото на ЕС и на практиката на Съда на европейския съюз, българските съдилища масово започнаха да присъждат хонорари под минималните и да дерогират ГПК, като често присъдените хонорари за водене на дело са унизителни и съпоставими с цената на прическа, грим или маникюр.

Адв. Вълчев припомня, че преди 10 години представители на няколко адвокатски колегии написаха проект на изменение на Закона за адвокатурата (ЗИДЗА), с който се опитаха да защитят адвокатския труд, но законопроектът  потъна безславно и бе публично оплют от бизнеса, нотариуси и счетоводители, като адвокатите бяха наречени от националния ефир „заплаха за националната сигурност“.

 „Оттогава до момента адвокатурата е безпомощна да измени устройствения си закон, като го приведе в унисон със съвремието.  Вместо това, органите на адвокатурата се уповават на отредената й в Конституцията, но изпразнена от съдържание мисия на защитник на правата и интересите на гражданите. Вървят мандат след мандат на едни и същи лица и отчетени милионни бюджети с парите от адвокатските вноски.  Създават се зависимости и номенклатури. Всичко това неминуемо води до спад на качеството на адвокатската услуга и обезценката й „, обобщава адвокат Вълчев.

На въпрос,  какъв е Вашият отговор на предизвикателства пред адвокатската професия, той казва:

Ако трябва да синтезирам: професионализъм, специализация, сдружаване. В основата на всичко е работата, ежедневната работа, старанието, четенето. Ако нямаш самочувствието, че си добре подготвен по дадения правен проблем, то нямаш и самочувствието да поискаш достоен хонорар от клиента. Мина времето на пенкилърите, няма как да си добър по всичко. Специалистът в дадена материя може да предложи на клиента повече, той знае основата, но знае и детайлите и е в състояние да даде адекватния правен съвет. Сдружаването на адвокатите позволява няколко специалиста в различни материи да работят заедно в екип и да решат комплексен казус на високо ниво.

Как се получава сдружаването  при Вас?

Моето начало е банално, с бюрото и пишещата машина на старо в обща кантора на последния етаж на Търговския дом. 10 години адвокатствах сам, докато събера кураж за нещо повече и така през 2009 г. с моя колега Деян Борисов учредихме едноименното адвокатско дружество, а тези дни отбелязваме 15 години от създаването му. Сърцето ми се изпълва с радост, днес, сред колегите и партньорите ни, които ни помогнаха да станем една средна по размер адвокатска кантора с перспектива за бъдещето. В нея работим 8 адвоката, сред които петима съдружници; двама адвокатски сътрудници, офис мениджър и двама стажанти. Работим на екипен принцип, като в екипа по даден казус винаги има по-опитен и по-млад колега. За мен това е пример на устойчиво развитие и повод за гордост от завършен и работещ адвокатски проект. През годините при нас са минали млади хора, които впоследствие са поели по свой път и това е нормално; всеки сам открива кое е неговото поприще.

Как вижда бъдещето на реформата в адвокатурата, адвокатът посочва:

Тя не трябва да се абсолютизира и да се вади от контекста, а той е – ежедневна всеотдайна работа от страна на адвокатите в защита на правата на клиентите си, защото адвокатурата – това сме ние, адвокатите, а не органите на адвокатурата, които следва да се занимават единствено с адвокатските регистри, защита на правата на адвокатите и контрол за спазване на етичните правила, а не със становища по законопроекти и прочие политика. Нов закон за адвокатурата е необходим, но реформата следва да се осъществи преди всичко в мисленето на адвокатите –  ако бъдем честни, коректни и на високо професионално ниво, никоя правна рамка няма да ни спре.