DeFakto.bg DeFakto.bg
I. Според H. Becker i, „дрога“, „наркотик“ и „лекарство“ („медикамент“) са понятия, които се различават по това:
- дали поглъщането им се оценява положително, неутрално или отрицателно и
- дали отрицателните оценки са съчетани със законова или регулаторна забрана.
Наименованията са важни, защото предполагат и легитимират действията. Ако нещо е „храна“ или „напитка“, тогава не считаме поглъщането му за дейност, в която държавата трябва да се намесва, освен когато гарантира стандарти за точното етикетиране на количества и съдържание и здравословни условия на производството и продажбата му. Ако обаче нещото е „дрога“, има две възможности – то може да бъде „лекарство“ (медикамент), в който случай поглъщането му е нещо положително. Същото вещество обаче може да бъде „наркотик“, в който случай не трябва да се поглъща и не трябва да бъде достъпно за поглъщане. Държавата се намесва подходящо, ако е необходимо чрез използване на наказателни санкции, за да следи за спазването на тези забрани.
Дали дадено вещество е наркотик или лекарство (медикамент) се решава не от фармакологичните свойства на самото вещество, а от това как държавата ще реши да го третира. Въпреки че държавата може да бъде и често е произволна, тя по-често се опитва да създаде правдоподобна обосновка за своите действия и най-често се опитва да направи това чрез „наука“ или чрез комбинация от „наука и морал“.
II. Като пример можем да разгледаме (група) вещества от Списък I към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. В популярна онлайн енциклопедия откриваме информация, че „… във въоръжените сили, полицията и други организации се използват за подобряване на моралното и психическото състояние на личния състав при екстремни ситуации, които са свързани с продължителни натоварвания“. Надали иде реч за българските военнослужещи и полицаи. За първите министърът на отбраната е забранил „в служебно време“ (но не и по принцип) „употребата на алкохол, наркотични вещества, техни аналози или други упойващи вещества“. За вторите заповед на министъра на вътрешните работи забранява „употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества“ (без аналози) „в работно време, както и в извънработно време – в служебни помещения, открити пространства, пътни, водни и летателни транспортни средства – собственост или предоставени за ползване на МВР“.
В дискусионен документ на Европейската агенция за безопасност и здраве при работаii, са обсъдени „когнитивните подобрители“ или „лекарствата за подобряване на представянето“iii. Посочени са три основни категории такива вещества – амфетамин, метилфенидат и модафинилiv. Направена е констатация, че транспортните работници употребяват стимуланти, за да се справят по-добре с дългите смени. Видно от Решение за изпълнение от 6.8.2014 г.v на Европейската комисия относно разрешенията за търговия с „Дексамед и свързани с него имена“ – лекарствени продукти за хуманна употреба, съдържащи активното вещество „дексамфетамин сулфат“, в рамките на член 29 от Директива 2001/83/ЕО, съответните държави членки издават национални разрешения за търговия с посочените в приложение I лекарствени продукти въз основа на изложените в приложение II научни заключения.
III. Не по-малко неясни могат да бъдат и критериите при определяне на последиците, които законът свързва с употребата на наркотични вещества или техни аналози. Както е добре известно, управлението на моторно превозно средство след употреба на даденото като пример вещество, респ. на негов аналог, се счита за общественоопасно, противоправно и престъпно деяние и безспорно трябва да бъде такова, ако е засегната годността на водача да шофира безопасно. Неясни са обаче съображенията на законодателя да предвиди за пилот на самолет, машинист на влак, водач на селскостопанска техника (комбайн, трактор и др. под.), член на корабен екипаж административно наказание (глоба) в идентична ситуация. Така, в чл. 125, ал. 1 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) е предвидено административно наказание за лице от персонала на управителя на железопътната инфраструктура или на железопътното предприятие, което употреби по време на работа или работи с концентрация в кръвта на алкохол или друго силно упойващо вещество над 0,3 на хиляда. Съгласно § 1, т. 1 от ДР Наредба № 54 от 02.06.2003 г., „друго упойващо вещество“ е вещество, определено в § 1, т. 9 от ЗКНВП, съгласно който пък „упойващо вещество“ означава всяко вещество, природно или синтетично, включено в Списък I и Списък II на Единната конвенция по упойващите вещества от 1961 г. Очевидно е при това положение, че забраната изобщо не се отнася за психотропните вещества, а по смисъла на § 1, т. 10 ЗКНВП такова е всяко вещество, природно или синтетично, или всеки естествен материал, включени в Списък I, Списък II, Списък III и Списък IV на Конвенцията на ООН за психотропните вещества (между които е и амфетамина).
Следователно, според гледната точка, едно и също вещество може да бъде „наркотично вещество“, „когнитивен подобрител“ или „лекарствен продукт“. Държавата ще ви счита за извършител на престъпление и ще ви санкционира с лишаване от свобода ако със следи от него управлявате мотопед или автомобил, но дори няма да ви глоби, ако решите да управлявате влакова композиция.
IV. За да контролира дейностите с различни вещества, държавата ги регулира нормативно, като установява различни режими, включващи забрани и ограничения. За да санкционира определено поведение, предполага се, че държавата първо е уведомила гражданите за своето решение, че занапред ще счита определено вещество именно за „наркотично“, а не например за „лекарство“. Действащото обективно право и в частност – Наредбата за реда за класифициране на веществата като наркотични, е онова универсално средство, в което се предполага да бъде обективирано решението на компетентните органи по този въпрос. Официалният източник, от който гражданите (често съвкупно адресирани като „суверен“) могат да почерпят информация се нарича „Държавен вестник“.
Престъпленията с предмет контролирани вещества, спадат към категорията malum prohibitum. Касае се за поведение, което представлява противоправно деяние само по силата на законa, за разлика от поведение, което е зло само по себе си (malum in se). За да се касае за malum prohibitum, законодателят следва предварително да е установил в обективното право съответна забрана и едва след нея – наказание за нарушаването й (lex praevia, stricta, scripta et certa).
Важността на изискването за законоустановеност на престъпленията е безспорна в правната теория и юриспруденцията. Както неотдавна посочи Конституционният съд (Решение № 13/2022 г. по к. д. № 8/2022 г.): „Ограниченията, които съвременните конституции поставят пред свободата на законодателя да определя наказателната политика на държавата, най-често се претворяват в конкретни проявления на принципа на правовата държава в областта на наказателното право и процес: Nullum crimen sine lege; Nulla poena sine lege; Nulla poena sine culpa; Non bis in idem.” Според Съда, принципът на законност изисква наказателноправните норми да бъдат достатъчно ясни, предвидими и достъпни, за да се позволи на правните субекти, ако е необходимо, да разберат за кои действия и бездействия се предвижда наказателна отговорност. … Той задължава законодателя да установи предпоставките за налагане на наказателна отговорност толкова конкретно, че приложното поле и обхватът на престъпния състав да произтичат от текста на нормата.“
Това разбиране е общоприето и изцяло кореспондира и със съдържанието на Резолюция (73) 6 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно наказателните аспекти на злоупотребата с наркотици, в която е препоръчано на държавите-членки:
„2. При спазване на конституционните ограничения и доколкото международните задължения позволяват, трябва да се приеме законодателство, което да позволи на националните власти:
(a) да поставя новите наркотични вещества под контрол възможно най-бързо; […]
- Веществата, за които се прилага контрол, трябва да бъдат индивидуално посочени в закона.”
По същия начин въпросът е уреден в правото на Европейския съюз. Съгласно член 1, параграф 1 от Рамково решение 2004/757/ПВР на Съвета, „наркотици“ означава което и да е от следното: a) вещество, посочено в Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., или от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества; б) което и да е от веществата, посочени в приложението. V+ Не точно така обаче са уредени нещата в българското законодателство.
По смисъла на § 1, т. 11 ЗКНВП „наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
V. Не точно така обаче са уредени нещата в българското законодателство.
По смисъла на § 1, т. 11 ЗКНВП „наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
На пръв поглед последното уточнение за въздействието на веществото изглежда излишно. Ако веществото е включено в списъците, то очевидно е класифицирано като „наркотично” и е поставено под контрол. Безпредметно е адресатите на нормите на ЗКНВП да разсъждават относно качествата на включените в списъците вещества. Оказва се обаче, че уточнението относно рисковете, направено в § 1, т. 11 in fine ЗКНВП, е нужно за друга дефиниция – тази по § 1, т. 17 от ЗКНВП, където е предвидено , че „аналог“ означава всяко вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2, но има сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква аналогично действие върху човешкия организъм.
Аналозите са такива, по същество „наркотични вещества“, които все още не са включени в списъците на веществата по чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, т.е. те все още не са поставени под контрол на национално ниво (във вътрешното право). Обичайно те биват включени в списъците (националните по ЗКНВП и тези към конвенциите на ООН), респ. поставени под контрол по-късно, от който момент вече няма формално да се считат за „аналози“, а за „наркотични вещес Дефиницията за „аналог“ е максимално широка. Всяко вещество – без изключение, може да има „други вредни въздействия върху човешкия организъм”. От това следва, че материалната предпоставка принципно винаги може да се приеме за налична. Въпросът е предоставен на дискрецията на онзи, който ще прилага закона.
Колкото до структурното сходство, следва да се съобразява, че при наличие на закон, който забранява притежанието/употребата на дадено вещество, както и на всички негови „аналози“, веществото на практика се изпраща в лаборатория за идентифициране, за да се провери дали попада под законовата забрана. Законодателството ясно дефинира самото забранено вещество по неговата химическа структура и състав, така че идентифицирането му от химиците е лесно и не разкрива проблем. Терминът „аналог“, от друга страна, има обикновената речникова и/или легална дефиниция. Касае се за вещество, което е структурно подобно на забраненото и има аналогичен ефект, но то със сигурност се различава (макар и „леко“) по своя състав от включеното в списъка вещество (ако не се различава, ще е налице наркотично вещество, а не аналог!).
Изрази като „структурно подобни“ или „различаващи се несъществено“ не са научни термини и не казват на химика какви критерии обхващат, оставяйки научното изследване да бъде извършвано при недостатъчна дефиниция. Въпреки че науката определя физическия състав на въпросното вещество, дали то представлява „аналог“ не е научно определение.
Това е просто въпрос на субективно мнение, а в наказателното право това обичайно означава произволно осъждане.
За да бъде едно занимание „наука“, нужни са строги и точни определения. По-специално, свойствата, характеристиките или критериите, необходими за идентифициране или разграничаване на явленията/обектите, представляващи интерес, трябва да бъдат изрично и конкретно зададени. Неспазването на това води до неяснота, която изключва придобиването на научни знания.
VI. Аналогията (от гръцки analogía – „сходство“, „еднаквост“, „съпоставяне“) в най-общ смисъл означава сходство, подобие между предмети, явления, образи. Аналогията е умозаключение, при което от сходството на предмети и явления по едни признаци се заключава за сходство и по други признаци. Конкретно в правото аналогията е начин (способ) на правоприлагане, при който поради съществуваща празнота в правото се прилага друга правна норма или правен принцип. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България, а съгласно ал. 3 – наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.
По всичко личи, че посочените по-горе „аналогично действие“ и структурно сходство са дали основание на законодателя в ЗКНВП да дефинира новите психоактивни вещества като „аналози“ на наркотични вещества. Щом те имат аналогично действие, спрямо тях следва да се прилагат (по аналогия) разпоредбите за контрол, установени в ЗКНВП. Така разпоредбите на ЗКНВП стават приложими, като на изпълнителната власт се спестява усилието да издаде съответния административен акт.ix x
VII. Законодателят обаче отива и по-далеч.
Изкушен от удобствата и практичността, които носи аналогията за изпълнителната и съдебната власт, той е включил понятието „аналог“ и в разпоредбите на Наказателния кодекс (вж. например чл. 78а, ал. 6, чл. 242, ал. 2, чл. 270, ал. 2, чл. 343, ал. 3, чл. 343б, ал. 3 и ал. 6 НК, чл. 354а, чл. 354б НК). Така е направил възможно наказанията, предвидени от него за придобиване, държане, пренасяне др. на наркотични вещества да бъдат приложими и за всяко друго вещество, което има аналогично действие и сходен строеж, поради което може да бъде определено (по нечия преценка) като „аналог“ на наркотични вещество.
От гледна точка на българското законодателство, аналозите са наркотични вещества, които или все още не са създадени, или са създадени, но не са поставени под контрол от компетентните органи. Всъщност, ако компетентните органи имаха данни за съществуването на тези наркотични вещества, те несъмнено щяха да бъдат включени в съответните списъци и поставени под контрол. Въвеждайки понятието “аналог” на наркотично вещество законодателят създава един временен режим за контрол над наркотични вещества, като прехвърля задължението за извършване на оценката на свойствата и действието им върху гражданите. Те се предполага самостоятелно да извършват химически анализи (за да установят химическата структура на веществото), както и да оценят чрез сложни проучвания рисковете от употребата му, а когато не се справят с така възложената тежест – да понесат наказателна отговорност.
Доколко тази задача е изпълнима, може да се съди от мотивите на Решение № 118 от 15.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 373/2021 г., I н. о., в което съдът приема, че: “Предходните инстанции мотивирано не са намерили необходимост от допълнително изясняване на фактическата обстановка, предвид безспорно установеното обстоятелство, че разминаването в резултата се дължи на използвания стар модел газов хроматограф от първата експертиза, който няма възможност да улови новите, създадени в лабораторни условия, синтетични наркотици, чието наличие е установено при назначената още на досъдебното производство втора ФХЕ.”
Съдът не разполага с нужните знания, за да оцени дали веществото е аналог и затова е изслушал експертно заключение. Вещите лица от първата експертиза не разполагат с нужната им за целта техника. Единствено подсъдимият няма проблем и с двете.
Преценката дали конкретно вещество е аналог на друго, т.е. дали е структурно и функционално сходно, очевидно не е лесна. По тази причина държавите обичайно възлагат извършването й на национални и международни органи, включващи експерти. Българските граждани обаче трябва да се считат за компетентни поне колкото Експертния съвет към НСНВ, Световната здравна организация, Комисията по упойващите вещества, Европейския център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите и Европейската комисия=
По отношение на прилагането на разпоредбите на НК спрямо аналозите на наркотични вещества съществува и още един проблем – не е ясно как по отношение на вещество, което не е поставено под контрол, е теоретично и практически изпълнимо условието (признака) да е придобито, държано и пр. „без надлежно разрешително“. Невъзможно е снабдяването с лиценз за нещо, което правото все още не е забранило.
VIII. С ПМС № 119/16.05.2019 г. в Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични е добавен нов § 1 (ДВ, бр. 41 от 2019 г.), който в т. 1 предвижда, че по смисъла на тази наредба „ново психоактивно вещество„ е вещество в чист вид или в препарат, което не е обхванато от Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., изменена с Протокола от 1972 г., нито от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, но може да породи рискове за здравето или социални рискове, подобни на рисковете, породени от обхванатите от посочените конвенции вещества. От частичната оценка на въздействието, придружаваща проекта, става ясно, че: “Директива (ЕС) 2017/2103 следва да се транспонира в националното законодателство на ДЧ. За целта в националната нормативна уредба е необходимо да съществуват съответните дефиниции, посочени в Директивата. Дефиницията за „наркотично вещество“, посочена в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), съответства на дефиницията „наркотици“ в Директивата, поради което не следва да се предприемат нормативни промени в ЗКНВП. Думите „ново психоактивно вещество“ не се срещат в националното ни законодателство поради което е необходимо транспониране на дефиницията за тях. Аналогично стои въпроса с думата „препарат“, за която се съдържа определение в ЗКНВП, но то е с различно съдържание.“
Видно от § 2 ПМС № 119/2019 г., с това постановление се въвеждат разпоредби на Директива (ЕС) 2017/2103. Така, с две дефиниции в допълнителните разпоредби на подзаконов акт Р. България се очаква да е “транспонирала” въпросната директива. Легални дефиниции сега съществуват. Няма обаче материалноправни разпоредби, в които те да се употребяват, защото цялото останало национално законодателство използва понятието „аналози“ на наркотични вещества, вместо „нови психоактивни вещества“.
В Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд се прие, че „Понятията „алкохол“ и „наркотични вещества“ (техни аналози) присъстват в множество разпоредби на Закона за движението по пътищата. Законодателят е провел в цялата относима правна уредба ясна диференциация между двете понятия, въвеждаща и на нормативно ниво ноторно известното различие между двете вещества (субстанции), обусловено от техните характеристики и произход. …. Когато водачът откаже да бъде проверен/изследван за проверка на всяка от двете субстанции, той по същество отказва да бъдат извършвани действия с различен вид и характер, имащи за цел осъществяване на контрол за спазване на различни забрани, засягащи по различен начин и в различна степен обществените отношения, непосредствен обект на нарушенията.“
Очевидно Общото събрание на съдиите от ВАС е на мнение, че съществуват две вещества – алкохол и наркотици. Уви, вселената е доста по-сложна и многообразна. Непрекъснато биват синтезирани нови вещества, които не могат да бъдат открити с използваните от полицията тестове, но за сметка на това имат потенциала да причиняват смърт (не случайно в други държави се прилага законодателството за защита на потребителите).
Независимо от записаното в НК, ЗДвП и Наредба № 1/2017 г., няма ред за установяване употребата на аналози. За веществата, които още не са включени в списъците по чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, няма как да съществува имунологичен тест. Става въпрос за нови психоактивни вещества („дизайнерски наркотици“). Стотици такива се синтезират ежегодно и включват синтетични канабиноиди, катинони и др., които съставляват сериозен риск, вкл. от настъпване на смърт.
Нещо повече, малко вероятно е аналог да бъде открит даже при лабораторен анализ. Видно от Националната стратегия за борба с наркотиците (2020-2024) (вж. стр. 14): „В момента страната ни не разполага с напълно оборудвана лаборатория за идентифициране на нови психоактивни вещества, техни метаболити и определянето им в биологични проби”. Дори и в „напълно оборудвана лаборатория“, такива вещества отново едва ли ще бъдат открити, защото за целта е нужно да бъде извършен анализ за наличието им (анализ „за всичко“ не съществуваxiv).
Видно от Автореферат на дисертация на д-р И. Димитров на тема „Изследване на нови психоактивни вещества в биологични проби“:
„Идентифицирането на синтетични канабиноиди (СК) в биологични проби при ненасочен скрининг е изключително трудно поради няколко факта:
- структурата им в повечето случаи е неизвестна и не присъства в ползваните общи и специализирани библиотеки за GC-MS анализ;
- присъстват в ниски концентрации в пробата при „нормална“ употреба, което не позволява детекцията им чрез GC-MS като аналитичен метод;
- фармакокинетични особености – метаболизират изключително бързо и имат кратък плазмен живот в непроменен вид.
Посочените фактори затрудняват откриването на СК и често пъти те остават неидентифицирани, включително в проби, взети от лица с явна клинична картина на въздействие след употреба на СК. Същевременно откриването на СК в биологични проби при рутинен токсикологичен скрининг е индикация за скорошната им употреба и обикновено – в голяма доза. Засилената употреба на синтетичните канабиноиди се обуславя от три основни причини:
- ниска цена – по данни на злоупотребяващи лица цената на една готова цигара или сгъвка (около 0.3 g „билкова смес“, достатъчна за направата на една цигара) варира в интервала 1-3 лв.;
- ефекти, имитиращи тези при употребата на тетрахидроканабинол (марихуана, канабис), като в някои случаи те са качествено и количествено по-силно изразени – засилено желание за „нови изживявания“ от злоупотребяващи лица;
- СК „заобикалят“ тестовете за класическите наркотични вещества, т. е. не могат да бъдат детектирани от техническите устройствата, използвани от контролните органи при тестване „на пътя“ на водачи на моторни превозни средства за употреба на наркотични вещества – засиленият контрол на органите на реда към шофьорите води до търсене на алтернативи сред новосинтезираните наркотични вещества.“
IX. По данни на НСИ през 2022 г. са извършени общо 24 047 престъпления, от които 11 092 са общоопасни. От тях 8 666, т.е. повече от една трета от всички престъпления, са престъпления по транспорта, а 2 413 са свързани с наркотични вещества. За въпросните 11 092 общоопасните престъпления против транспорта са наложени наказания лишаване от свобода: до 6 месеца в 5 739 случая; между 6 мес. и 1 год. – в 2071 случая; наказание от 1 до 3 години – в 308 случая, между 3 и 4 год. – в 7 случая. В 4 случая е наложено наказание от 5 до 10 години лишаване от свобода. Няма наложени наказания в диапазоните 10-15, 15-20, 20-30 години.
Не съм сигурен, че някой би могъл да изчисли какъв е размерът на и без друго ограничените бюджетни средства, който се изразходват за подобно занимание, но далеч не е трудно да се предположи, че ако тези пари бъдат насочени към превенция, образование и информационни кампании, шансовете да има по-малко пострадали (вкл. фатално) със сигурност ще бъдат по-големи. В рамките на финансираните от ЕС проекти IMMORTALxv, ROSITA 1 и 2, DRUID, посветени конкретно на темата за пътната безопасност, са събрани достатъчно убедителни данни за различните аспекти на проблемите относно безопасността на движението.
В доклад на OECD се посочва, че: „При липсата на категорични научни доказателства в подкрепа на алтернативно per se ограничение, законите за нулева толерантност служат за укрепване на съществуващите закони срещу притежанието и/или употребата на незаконни вещества” (т.е. деянията по чл. 354а НК).
Ако действителната цел е тази, редно би било да се съобразява, че на 24 юни 2022 г. експертите на ООН заявиха, че: „Данните и опитът, натрупани от експерти на ООН, показват, че „войната срещу наркотиците“ подкопава здравето и социалното благополучие и прахосва обществени ресурси, като същевременно не успява да изкорени търсенето на незаконни наркотици и незаконния пазар на наркотици. Още по-лошо, тази „война“ породи наркоикономики на местно, национално и регионално ниво в няколко случая в ущърб на националното развитие. Такива политики имат широкообхватни отрицателни последици за най-широк кръг от човешки права, включително правото на лична свобода, свобода от принудителен труд, от малтретиране и изтезания, права на справедлив процес, права на здраве, включително палиативно лечение и грижи, право на подходящо жилище, свобода от дискриминация, право на чиста и здравословна околна среда, право на култура и свобода на изразяване, религия, събиране и сдружаване и право на равно третиране пред закона.
Както се подчертава в Общата позиция на системата на ООН относно политиката в областта на наркотиците , употребата на наркотици и зависимостта от наркотици не трябва да се третират като криминален въпрос, а по-скоро като здравен проблем, който трябва да бъде решен чрез основани на правата мерки, включително обществено здравно образование, предоставяне на лечение за психична хигиена, грижи и подкрепа, програми за рехабилитация и преход/реинтеграция.
Системата на ООН, международната общност и отделните държави-членки имат историческа отговорност да обърнат опустошението, причинено от десетилетия на глобална „война срещу наркотиците“.
Настоятелно призоваваме държавите-членки и международните органи да заменят настоящите си политики за наркотиците с такива, основани на принципите на прилагане на всеобхватен, възстановителен и реинтегриращ подход към правосъдието. Ефективните, базирани на общността, приобщаващи и превантивни мерки са еднакво важни.“
Х. От стенограма на проведено заседание на Националния съвет по наркотични вещества става ясно, че е имало членове на съвета, които още през 2018 година са изразили сериозната си загриженост и са апелирали за подход, различен от наказателния.
Признавам, че за мен прочитът на въпросната стенограма беше като удар в бетонна стена. При това – не заради частта, в която се казва, че: „България не отговаря на международните изисквания по технологичен капацитет, като ние нямаме нито една акредитирана лаборатория за анализ на наркотични вещества. Хубаво, че още никой от осъдените за употреба не се е усетил за това нещо. Защото ако бъде зададен въпросът, акредитирана ли е лабораторията, която е установила веществото? В България няма акредитирана лаборатория.“
Но нека всеки прецени сам …
