Международна компетентност и местна подсъдност по дела за обезщетения за закъснял или отменен полет – практически анализ

Defakto.bg

 

        Андрей Георгиев,  съдия в Софийския районен съд

1. Увод

Делата за присъждане на обезщетение за закъснял или отменен полет представляват голяма група от процеси в гражданските съдилища в целия Европейски съюз.  Поради това, че разстоянията и големината на държавите в Европа са такива, големият брой полети на континента са международни. Това налага и при тях най-често да се определя международната компетентност на съдилищата, които ще разглеждат подобни спорове. Концентрацията на населението в по-големите градове и наличието на международни летища предимно в такива обаче поставят все по-често и въпроса за териториалната (местна) компетентност на съдилищата вътре в една държава.

Това води и към повода да се напише настоящата статия – Определение от 13 декември 2023 г. по дело C-319/23 Авджилов на Съда на Европейския съюз, което реши един дълго продължил спор в българската съдебна практика – дали при дело, образувано от пътник на закъснял или отменен полет, местната подсъдност на иска в България се определя само и единствено на основание мястото на излитане и кацане на самолета, или се следва правилото на чл. 113 ГПК за подсъдност по настоящия адрес на потребителя.  Изглежда, че решаването на това дело (макар че СЕС приема, че въпросът не е нов за практиката му и е можело да бъде разрешен и на основание на предишни произнасяния) обаче не изяснява в един акт множеството възможни хипотези в съдебната практика.

Оттук и нуждата да се направи кратък практически преглед на най-масовите хипотези и възможностите за разглеждането им. Поради това настоящата статия не претендира за изчерпателност и научна задълбоченост, а цели да изясни съдебната практика чрез основните решения и да се опита да създаде логически метод за решаване и на двата въпроса – за международната компетентност и местната подсъдност, по логичен и нагледен начин.

2. Контекст на въпросите за подсъдността и компетентността

Въпросът за компетентността на съдилищата в международен план е разрешен нееднозначно при възможните различни основания на тази компетентност, дадени както в основния акт на правото на Европейския съюз по въпроса – Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (т.нар. регламент „Брюксел Iа“), така и по възможните алтернативни актове, уреждащи международна компетентност.

Като изходна точка е удачно да се припомни, че въпросът за международната компетентност за разглеждане на съдебни спорове се решава не с оглед на избор на само един възможен компетентен съд, а на въз основа на принципа, че страните може да имат възможност да осъществят правата си пред множество съдилища в различни държави. Това е израз на принципа, че правото на достъп до съд не следва да се ограничава неразумно. Поради това са налице и множество възможни компетентности, които изхождат от различни привръзки на международния граждански процес.

На първо място, практиката на Съда на Европейския съюз по въпросите за международната компетентност на съдилищата по искове за обезщетения за закъснели или отменени полети е често критикувана поради избрания подход на изключване на многостранни международни конвенции в областта на договорите за въздушен превоз. Материята е уредена между повечето държави в света от т.нар. Монреалска конвенция, подписана на 28.05.1999 г. (към която ЕС се е присъединил съгласно Решение № 2001/539/ЕО на Съвета, обн. текст в ОВ L 194/18.07.2001 г.), която след 2007 г. с оглед на правилото на чл. 100, пар. 2 ДФЕС и чл. 216, пар. 2 ДФЕС се прилага за България по отношение на пътническите полети не по силата на националната ратификация, а на правото на Съюза. Същата предвижда в чл. 19 изрично право на пътниците в международния въздушен превоз на обезщетение за закъснение на полета. Конвенцията урежда в своя чл. 33, пар. 1 и правило относно международна компетентност – искове за обезщетение по Конвенцията могат да бъдат заведени „било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението“.

Съдът на Европейския съюз обаче е приел в т. 43 – 45 от Решение от 10 януари 2006 г. по дело C-344/04 IATA и ELFAA, че Монреалската конвенция се отнася единствено до исковете за индивидуално определено обезщетение на вреди от закъснял или отменен полет, основани на доказването на тези вреди, и няма как да бъде приложима при определено отнапред и дължимо се и без доказване на вреди обезщетение („законова неустойка“) при забавяне или отмяна на полет. От друга страна най-често използваното основание за обезщетение – чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, урежда именно последния вид обезщетение. Поради това и правилата на Монреалската конвенция не са приложими по такива искове. Това виждане на съда в Люксембург е широко критикувано, доколкото създава паралелен режим на този по международна конвенция, която на практика се прилага от всички значими държави в световната авиация (Конвенцията е в сила за 136 държави), и то в област, която Монреалската конвенция изглежда изрично урежда в чл. 19 – отговорността при закъснения (или отмяна) на полети.

При това положение Съдът на Европейския съюз е приел в Решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder, че компетентността на съдилищата да разглеждат искове за обезщетение поради забавен или отменен полет, произтичащо от чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., се определя правилата на регламентите относно международната компетентност на Съюза по граждански и търговски дела, и то по два критерия – или от местоживеенето на ответника, ако то е на територията на Съюза, по общото правило на настоящия чл. 4 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., или по мястото на излитане или кацане на самолета като място на изпълнение на договора съгласно чл. 7, т. 1, б „а“ от същия регламент. С това решение Съдът на Европейския съюз изрично посочва, че съгласно чл. 17, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. особените правила за определяне на международна компетентност по други потребителски спорове не се прилагат по дела за пътнически превози.

В случаите, когато ответникът (най-често – въздушният превозвач) няма местоживеене по смисъла на чл. 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. в държава от Европейския съюз, съгласно чл. 6 от същия регламент се прилагат националните правила относно международната компетентност. В случая на българското право съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, ако ищецът е български гражданин или юридическо лице, българските съдилища биха били компетентни по искове срещу превозвачи, които имат местоживеене в трети страни. С правилото на чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. това разрешение се разширява и за всички останали лица, които имат местожителство на територията на Европейския съюз.

Предмет на тълкуване в практиката на Съда на Европейския съюз е бил и въпросът какво става при определяне на компетентността едновременно по искове за обезщетение за забавен или отменен полет, определено от законовите правила – съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., и такива, основани на общите правила на договорната отговорност. В този случай съгласно Решение от 7 ноември 2019 г. по дело C‑213/18 Adriano Guaitoli съдилищата извършват поотделно преценка за компетентността си по всеки от двата иска – по иска за обезщетение, основано на чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. – по правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., т.е. според мястото на излитане или кацане, а за обезщетения за допълнителни вреди, основани на общото договорното право, допустими съгласно чл. 12 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. (обезщетение отвъд определения размер по чл. 7 от Регламента) – по Монреалската конвенция. При това може да се окаже, че исковете не е задължително да се разглеждат от един и същи съд, макар и да се намират в условия на преюдициалност (съгласно чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. определеното в чл. 7 от същия обезщетение във фиксиран размер се приспада от това за по-големи вреди).

При наличието на тези разрешения относно международната компетентност в България се беше формирала противоречива практика по въпроса как международната компетентност на българските съдилища по дела за обезщетение за закъснял или отменен полет се отнася към въпроса за местната компетентност вътре в рамките на страната. Този въпрос стана особено актуален, след като с изменение в ДВ, бр. 65/2018 г. (в сила от 07.08.2018 г.) бяха изменени правилата за подсъдността по потребителски дела, като в чл. 119, ал. 3 ГПК беше прието, че подсъдността по чл. 113 ГПК – по настоящ адрес на потребител, се следи от съда и служебно.

3. Преюдициалният въпрос по дело C-319/23 Авджилов и отговорът на Съда на Европейския съюз

При това положение по делото е зададен въпросът дали местната компетентност (подсъдност) в рамките на България по дела за обезщетение за забавен или отменен полет се определя по правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., или следва да се прилагат правилата на чл. 113 ГПК, които може да са по-благоприятни за потребителите.

В определението си Съдът на Европейския съюз на първо място припомня, че правилата относно компетентността по искове за обезщетение за забавяне на полет зависят от това дали предмет на делото е обикновен, редовен въздушен полет „от точка до точка“, или такъв полет, който е част от услуга за пакетно пътуване, която включва в един договор не само транспорт, но и настаняване (т. 19 – 20 от определението). Т.е. проверката на българския съд следва да започне от това дали е налице пакетно пътуване, предлагано от един доставчик, или само полет, който се осъществява между две крайни точки и не е част от договор за по-комплексна услуга. Във връзка с този извод се повтаря, че по дела за договори само за пътнически превоз не се прилагат само правилата за компетентността по потребителски спорове, а договорите остават потребителски (изрично в т. 19 от определението).

Едва ако става въпрос за договор само за полет, се проверява дали ответникът по предявения иск (това ще бъде авиационният превозвач) има местоживеене на територията на Съюза (т. 21 от определението). В тази част анализът на Съда на Европейския съюз е приложим за определяне на компетентността по абсолютно всички дела за обезщетение за забавен или отменен полет, независимо какво ищецът сочи като основание за компетентност на сезирания съд. Проверката, която се изисква съдилищата да извършат съобразно следващите параграфи от определението, вече има по-ограничен обхват – тя може да се приложи само ако се установи, че не става въпрос за договор за пакетно пътуване и ответникът има местоживеене на територията на държава от Съюза.

Местоживеенето на ответника се определя съгласно чл. 63, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., тъй като по правило авиационните превозвачи са юридически лица. Юридическите лица имат местоживеене в Съюза, ако съгласно учредителния им акт те имат седалище в държава от Съюза, централно управление или основно място на стопанската си дейност. Ако ответникът, който евентуално дължи обезщетение, не отговаря на някой от тези три критерия, то останалата част от разсъжденията в определението са абсолютно неприложими поради това, че Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. се прилага съгласно чл. 6, пар. 1 от същия само срещу ответници с такова местоживеене.

По отношение на правилата относно местната подсъдност, Съдът на Европейския съюз обосновава, че същите имат едновременно две цели – да приложат абсолютно единен стандарт за избор на компетентен съд (т. 21 и 26 – 27 от определението), и да осигурят избор на съд, който е едновременно свързан с мястото на спора и предвидим за участниците в правоотношението (т. 22 – 23 от определението). Поради това националните правила относно местната подсъдност, дори и да гарантират на пътника като потребител, следва да отстъпят на правилата относно ясната международна компетентност, която осигурява и предвидимост на страните в едно международно отношение относно съдилищата, които са местно компетентни да разгледат спора им (т. 26 – 28 от определението).

Така с определението се приема, че когато компетентността на съдилищата се основава на мястото на излитането или кацането на полета (или летището, откъдето е трябвало да излети или където е трябвало да кацне), чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. урежда не само международната компетентност между държавите в Съюза, но и местната компетентност (подсъдност) вътре в държавата, чийто съд е сезиран с иск за обезщетение за забавен или отменен полет, тъй като разпоредбата говори за „място на изпълнение“ на договора, а не за „държава на изпълнение“. Този извод обаче изрично е обвързан в диспозитива на определението с изискването да се прилага само това основание за международна компетентност.

Оттук на пръв прочит изглежда, че въпросът за компетентния съд е еднозначно решен с определението. Но именно условията и логиката за проверка на международна компетентност и местна подсъдност, изведени в този съдебен акт, показват, че не всичко е толкова просто и е необходима и преценка на други обстоятелства.

4. Анализ на различните варианти за международна компетентност и местна подсъдност според определението и българския ГПК

Даденият в определението на Съда на Европейския съюз, цитирано по-горе, единен подход за определяне на международна компетентност и местна подсъдност, не означава, че компетентността на съдилищата е ограничена до няколко града в България, в които има международни летища. Въпросите за международната компетентност често изглеждат като лабиринт, в който единственият начин винаги да се намери правилният изход е да се следва пълно и коректно една методология. В случая и компетентността, и подсъдността, ще бъдат определени на основание на трите анализирани в съдебния  акт понятия – „потребителски договор“, „спор, уреден от правилата за компетентност по потребителски дела“ и „местоживеене на ответника“, при това при прилагане на разпоредби от поне три нормативни акта – чл. 6, 7, 17 – 18 и 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., чл. 4 КМЧП, и чл. 113 и 118 ГПК. Това налага и по-подробен анализ на логическия път, който българските съдилища следва да извървят за проверка на компетентността си по дела за обезщетения като разглежданите тук.

Важна аналитична стъпка при извеждане на правилата е да се повтори абстрактният извод на Съда на Европейския съюз, че договорите за превоз на пътници с международен полет са по принцип потребителски (освен ако не се установи, че става въпрос за строго служебно пътуване, което изглежда, че ответникът по спора ще трябва да установява, тъй като естеството на договора създава презумпция за потребителски характер). Това означава, че правилата за подсъдността по потребителски дела, въведени от българския законодател, остават приложими, освен ако не са дерогирани от актове на правото на Европейския съюз,.

Във връзка с изложеното, при дела за обезщетение за забавен или отменен полет следва да се извърши от българския съд следната проверка на неговата международна компетентност и подсъдност, като задължително стъпките се извървяват в този ред:

   4.1. Дали претенцията е за обезщетение във фиксиран размер по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., или е за обезщетение за вреди по общото договорно право, които подлежат на доказване – чл. 12 от регламента във връзка с национално договорно право?

Тази преценка се оказва изключително важна поради виждането на Съда на Европейския съюз, че чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. въвежда ново право на обезщетение, което не съществува според многонационалните международни споразумения в областта на въздушния транспорт. Поради това, ако се претендира фиксираното по размер обезщетение по регламента, което има характер на законова неустойка и за присъждането на което не е необходимо да се доказват вреди, претърпени в причинна връзка със забавения или отменен полет, се правят проверките по т. 4.2. и следващите по-долу.

Ако се претендира обезщетение за неизпълнение на договора за превоз по силата на общото договорно право, тъй като или се искат по-големи по размер вреди (както е предвидено в чл. 12, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.); пътниците са уведомени за отмяна на полета повече от две седмици преди началната му дата съгласно чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., или полетът е извън териториалния обхват на приложение по чл. 3, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., искът следва да се квалифицира по чл. 19 от Монреалската конвенция, в производството ще се доказва размерът на търпените вреди, а международната компетентност се определя съгласно чл. 33, пар. 1 от същата. В този случай правилата за компетентност по Монреалската конвенция уреждат, вкл. съгласно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз в т. 2 от диспозитива на Решение от 7 ноември 2019 г. по дело C‑213/18 Adriano Guaitoli, не само държавата на сезирания съд, а и неговото седалище, т.е. местната подсъдност.

   4.2. Дело за „отделен“ полет или за пакетно туристическо пътуване?

На първо място, малко необичайно при проверката на международна компетентност по Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., съдът следва да изследва не местоживеенето на ответника, а вида на правоотношението между страните, тъй като правилата за особена компетентност по потребителски дела, уредени в чл. 17 – 18 от регламента, се прилагат независимо от местоживеенето на ответника, като в тази част те са напълно универсални – прилагат се и спрямо ответници от трети страни (извън Съюза), независимо къде по света са установени, съгласно изключението по чл. 6, пар. 1 in fine от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.

Поради това, ако пътник претендира обезщетение за закъснение на полет от юридическото лице, от което е закупил договор за пакетно пътуване – включващ и полет, и настаняване, поради което не се прилага изключението по чл. 17, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. (важи изключението от изключението), съгласно чл. 18, пар. 1 от същия регламент искът може да се предяви или в държавата по местоживеене на този пътник, или в държавата на местоживеенето на доставчика на туристическия пакет. Следва да се посочи, че чл. 18, пар. 1 от регламента не ограничава международната компетентност до „мястото“ на живеене на потребителя или ответника, а само до „държавата“. Това означава, че ще се прилагат националните правила за местна подсъдност.

Преди да разгледаме последните обаче, следва да се посочи, че казаното по-горе ще важи само ако ответник по иска за забавения полет – част от пакетно пътуване, е търговецът, който е осигурил пакетното пътуване. Ако искът е насочен срещу авиационен превозвач, чиито услуги са били закупени от доставчика на пакетното пътуване по силата на договор за поръчка като част от пакета, а не пряко от пътника, тогава се прилагат правилата за „обикновените“ полети, необвързани с пакет, стига отговорността за отмяната на полета да е на превозвача, а да не се дължи на неизпълнение на ангажиментите на туроператора (по този въпрос вж. тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз в т. 32 – 34 от Решение от 10 юли 2019 г. по дело C-163/18 Aegean Airlines). Това е така, тъй като искът за обезщетение за забавен или отменен полет по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. няма пряко договорно основание (не се изисква доказване на договор между страните по делото), а е предоставен на всеки пътник срещу всеки „опериращ“ превозвач по смисъла на чл. 2, б. „б“ от същия регламент, тъй като последната дефиниция включва и превозвачи, на които превозът е бил възложен не пряко от пътника, а от друго лице, с което последният е договарял, като това изрично следва и от текста на чл. 3, пар. 5 и чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Поради това и ответник може да е не само предоставилият туристическия пакет, а и превозвача, с който пътникът – ищец не е сключвал пряко никакви договори. В последния случай обаче компетентността се определя според правилата в т. 4.3. и следващите по-долу, тъй като опериращият превозвач няма как да знае, че чрез негов полет е било организирано пакетно пътуване и при какви условия (в този смисъл се е произнесъл и Съдът на Европейския съюз с Решение от 26 март 2020 г. по дело C-215/18 Primera Air Scandinavia).

Ако искът е предявен от пътник срещу лице, което му е продало пакетно пътуване, включващо и международен самолетен полет, то тогава правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. не определят местната подсъдност, а същата ще следва от националния закон. В България делото следва да се води по настоящия адрес на потребителя, а ако няма такъв – по постоянния му адрес, съгласно чл. 113 ГПК.

  4.3. Има ли превозвачът – ответник „местоживеене“ на територията на Европейския съюз?

Ако искът е за обезщетение във фиксиран размер съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и ответник не е лице, което предлага организирано туристическо пътуване, приложимостта на правилата за компетентност по Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. зависи от това дали ответникът има местоживеене някъде на територията на Съюза съгласно чл. 6, пар. 3 от последния регламент. Това е така, защото извън изброените в последната цитирана разпоредба основания за компетентност, регламентът се прилага само срещу ответници с местоживеене в Съюза, а в останалите случаи се прилагат правилата на националното право. В случай, че ответникът няма местоживеене по смисъла на чл. 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на територията на Съюза, мястото на излитане и кацане на полета са без значение, тъй като чл. 6, пар. 3 не предвижда в тези случаи по изключение да се прилага международната компетентност по местоизпълнение на договора съгласно чл. 7, т. 1 от регламента. Няма значение за прилагането на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. и дали ответникът без местоживеене на територията на Съюза има клон или представителство в България, тъй като чл. 7 от регламента, който урежда компетентност по седалището на клона, се прилага само срещу ответници с такова местоживеене според първото изречение на разпоредбата. Поради това единственият начин компетентността на български съд да се определя по Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. в този случай е възможността за пророгация на компетентност по чл. 26 от регламента (приложима и съгласно съображение 14 от мотивите).

За да може да се осъществи фактическия състав на това основание за компетентност, местно компетентният българският съд (вж. по-долу) е длъжен да изпрати исковата молба за отговор на ответника по позволен за това начин, най-често чрез съдебна поръчка. Ако ответникът не възрази срещу международната компетентност на българските съдилища и се защитава по същество, то последните ще са компетентни да разгледат спора съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.

Ако ответникът не отговори на исковата молба или възрази за некомпетентност на българския съд, последният все още може да е компетентен да разгледа спора, но ако ищецът отговаря на определени условия. Те са посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП и чл. 6, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. – ищецът следва да е български гражданин, или по силата на препращането от регламента – да има местожителство в друга държава – член на Европейския съюз. Ако това е така, българските съдилища са компетентни, но не съгласно правото на Съюза, а според вътрешното правило на чл. 4 КМЧП.

И в двата случая местната подсъдност се определя по правилата на ГПК, поради което съгласно чл. 113 ГПК компетентен ще е съдът по настоящия адрес на пътника – ищеца, а ако такъв няма – по постоянния адрес. Тъй като това е местната подсъдност и при наличие на пророгация, и при липса на такава, съдът, който ще изпраща делото за отговор на ответника, е този, на който делото ще бъде изпратено по подсъдност.

Интересен, но извън прекия предмет на тази статия, е въпросът дали при ответник без местоживеене в Съюза е приложимо българското заповедно производство, тъй като чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК поставя изисквания заповед за изпълнение да се издава само срещу лица, които имат място на стопанска дейност в България. Практиката на окръжните съдилища (последна инстанция по този вид дела) е разнопосочна, а решенията на Върховния касационен съд, макар и в посока на допустимост на подобни производства, не са абсолютно еднозначни.

  4.4. Предявен ли е искът пред съда по мястото на излитане или кацане на самолета?

Ако искът за е за обезщетение във фиксиран размер съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.; ответник не е лице, което предлага организирано туристическо пътуване, и ответникът има местоживеене на територията на Съюза, съдилищата по мястото на излитане или кацане на полета (или там, където полетът е следвало да излети или кацне) са международно компетентни. Това е така, тъй като Съдът на Европейския съюз с Решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder е приел, че това е мястото на изпълнение на договора за въздушен превоз на пътници и съдът по мястото на изпълнение на договора е винаги компетентен съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. Следва да се има предвид, че съгласно практиката на същия съд – Решение от 3 февруари 2022 г. по дело C-20/21 LOT Polish Airlines, за място на излитане и кацане следва да се смятат единствено първото и последното летище по полетната резервация, а не и междинните спирки.

В  тези случаи съгласно цитираното вече и предмет на основен анализ в статията Определение от 13 декември 2023 г. по дело C-319/23 Авджилов на Съда на Европейския съюз, мястото на излитане или кацане на международния полет определя и местната подсъдност на иска, като правилата на чл. 113 ГПК не се прилагат.

Тази международна и местна компетентност е алтернативна и е по избор на ищеца, поради което делото не може да бъде препратено валидно към друг съд, ако е заведено пред съда по местонахождението на летището. Това означава, че съдилищата, които най-много ще разглеждат подобни искове, са тези в градовете с международни летища – София, Варна, Бургас и Пловдив. Тази местна подсъдност обаче не е задължителна – има още три основания за компетентност, разгледани по-долу, при едно от които местната подсъдност се определя изцяло по правилата на ГПК, и в този случаи и съдилища в други градове ще могат да разглеждат такива искове – вж. т. 4.5.

И тук може да възникне въпрос дали срещу ответник (длъжник), който има местоживеене на територията на Съюза, но няма място на стопанска дейност в България, е приложимо националното заповедно производство съгласно чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК (вж. т. 4.3. по-горе).

4.5. Има ли ответникът местоживеене или клон в България, или е дал съгласие делото да се гледа от българските съдилища?

В случай, че искът е за обезщетение във фиксиран размер съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.; ответник не е лицето, което предлага организирано туристическо пътуване; ответникът има местоживеене на територията на Съюза, и искът не е предявен пред съда, от територията на чийто район е излетял или е трябвало да излети, или е кацнал или е трябвало да кацне полетът, българските съдилища може да са компетентни в три случая:

4.5.1. На първо място, ответникът може да има местоживеене по смисъла на чл. 63 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. в България. В този случай компетентни са българските съдилища съгласно чл. 4, пар. 1 от последния регламент. Местната подсъдност обаче не се ограничава от регламента, поради което се прилагат общите правила на чл. 113 ГПК и компетентен да разгледа делото ще бъде съдът по настоящия адрес на потребителя, а ако такъв няма – по постоянния му адрес. Мястото на излитане и кацане в този случай няма значение, тъй като изрично в диспозитива на Определение от 13 декември 2023 г. по дело C-319/23 Авджилов на Съда на Европейския съюз е посочено, че даденото там тълкуване не се прилага при компетентност, основана на местоживеене на ответника по делото в държавата на сезирания съд.

От изключителна важност е да се подчертае, че в този случай се прилагат изцяло правилата на българското заповедно производство, няма пречка да се издаде заповед за изпълнение, а за местната подсъдност се прилагат правилата на чл. 411, ал. 1 ГПК.

4.5.2. Втората възможност делото да е допустимо да се разгледа от българските съдилища е уредена от чл. 7, т. 5 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. – макар и ответникът да няма местоживеене в България, а в друга държава от  Европейския съюз, то ако той е регистрирал клон или представителство в България, компетентни да разгледат спора ще бъдат българските съдилища, ако полетът е осъществен или билетът е закупен чрез този клон. Последното условие е от голямо значение, тъй като се изисква връзка между предмета на дейност на клона и сключения договор за превоз съгласно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз в т. 33 от Решение от 11 април 2019 г. по дело C-464/18 Ryaniar. Компетентност на българските съдилища би могла да се обоснове само тогава, когато отношението е възникнало с клона като място, от което самостоятелно се сключват договори, или като място на дейност, което обслужва изпълнението на договора – предмет на делото. И двете обстоятелства са предмет на доказване, като в т. 34 от същото решение е посочено, че закупуване на билет онлайн не е достатъчно, за да обоснове отношения, възникнали с клона.

За този случай – при международна компетентност, възникваща по седалище на клона, не е формирана съдебна практика на Съда на Европейския съюз по въпроса дали Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. определя и местната подсъдност. Доколкото обаче, подобно на формулировката на чл. 7, т. 1 от същия регламент, и в чл. 7, т. 5 е употребен терминът „мястото“, където се намира клонът, а не „държавата“, и в този случай местната подсъдност няма да се определя по правилата на ГПК, а ще бъде по седалището на клона.

При компетентност на българските съдилища, основана на съществуване на клон, доколкото клонът е място за развиване на стопанска дейност, няма пречки да се прилагат правилата на националното заповедно производство, като положението е същото като при юридическо лице с местоживеене в България.

4.5.3. Накрая, и в случаите на липса на каквато и да е друга връзка на ответника с България е възможно българските съдилища да са компетентни, ако ответникът отговори на исковата молба, като вземе становище по съществото на делото, и не възрази срещу международната компетентност, съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. В този случай възниква компетентност на българския съд по силата на т.нар. „мълчалива пророгация“.

Доколкото в регламента няма правила, изискващи особено определяне на местно компетентния съд в случаите на мълчалива пророгация, пак ще се прилагат правилата на ГПК относно местната подсъдност, като искът за забавения или отменен полет следва да се разгледа от съда по настоящия адрес на ищеца – потребител, или постоянния му адрес, ако няма настоящ.

Следва да се приеме, че в едностранното и формално национално заповедно производство мълчалива пророгация не е допустима, тъй като преди издаване на акта си по съществото на делото – заповед за изпълнение, съдът не призовава длъжника в производството като евентуална насрещна страна, която да може да възрази ефективно срещу издадената заповед. При липса на формални белези юридическо лице да е регистрирано в страната, заповедното производство следва да приключи с отхвърляне на заявлението, както е посочено и в т. 3б от  Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Както се вижда, установяването на международната компетентност и местната подсъдност на българските съдилища по дела за обезщетения за забавен или отменен полет, противно на очакванията, породени от определението на Съда на Европейския съюз остава сложен логически процес, който следва да се извърви мисловно винаги при предявяване или разглеждане на подобна претенция. В противен случай побързалата да заведе делото страна може да понесе разноски за завеждане на подлежащо на прекратяване дело. Прескачането на стъпки от изложения тук алгоритъм може лесно да доведе до неправилен извод за компетентност или не на определен съд.

5. Заключение

В заключение въпреки развитието на съдебната практика, чиито указания безспорно помагат за изясняване на предпоставките за определяне на международна компетентност и местна подсъдност по имуществени граждански дела, наличието на множество алтернативни основания за компетентност все още е в състояние лесно да обърка дори и опитни юристи. Налагането и възпитаването на модели за преценка би улеснило образуването на съдебни процеси пред компетентни органи, като за целта следва да се разработват удобни за ползване логически схеми като дадената в т. 4 по-горе. Все още обаче възможността за паралелни компетентности, някои от които влияят и на националните правила за местна подсъдност, а други – не, могат често да доведат до объркване и забавяне на съдебните производства. Това показва нуждата от повече практически пособия в областта на определяне на международната компетентност и формиране на по-трайна практика и методи за обучение на юристите по тези въпроси, които продължават да са често срещани в съдебната практика.