DeFakto.bg DeFakto.bg
14 години след фиаското по делото за подкупа срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и Тенчо Попов, държавата продължава да плаща вреди за обвинението срещу тримата. След като те вече осъдиха прокуратурата на различни обезщетения (виж най долу), финансистът потърси реванш и от КПКОНПИ за нанесените му морални и имуществени вреди. Софийският районен съд зачита наполовина искането му.
Претенцията
В исковата си молба пред съда Попов претендира имуществени вреди от 13 050 лв., които е платил като лихва по договор за заем след наложените му от КПКОНПИ възбрани върху недвижими имоти и запори върху банкови сметки по воденото срещу него наказателно производство. Претендира и 25 000 лева неимуществени вреди за преживяното. В исковата си молба сочи, че на 01 април 2010 г„ е арестуван в нотариалната кантората на съпругата си, проснат на земята и закопчан с белезници. По повод образуваното наказателно дело СГП уведомява антикорупционната комисия, че Попов е придобил имоти на стойност от 406 739 лв., за които не са били установени законни източници на придобиването. Комисията предявява пред съда иск за 880 430 лв. като обезпечение на бъдеще иск, а съдът допуска поисканото обезпечение.
След окончателното влизане в сила на оправдателната присъда през 2015 г. , близо пет години (10.08.2010 г. – 05.03.2015 г.) след налагане на обезпеченията, те са са отменени. Но през цялото време той е търпял вреди от блокираното имуществото на него и съпругата, се разбира от исковата молба.
Комисията възразява срещу исканията на Попов, твърди, че актовете за налагане на обезпеченията са поискани от нея, но са наложени от съда, поддържа, че липсват основания за деликтната отговорност.
Съдът: Обезпеченията не налагат забрана за разпореждане с имуществото
Най-напред СРС посочва, че оправдателната присъда на Тенчо Попов е основание за плащане на обезщетения, но не за всяко от тях намира законово оправдание.
Като разглежда най-напред искането за имуществени вреди, районният съд посочва, че „целта на обезпечението в гражданския процес е да се осигури, че изпълнението на бъдещото съдебно решение няма да бъде осуетено или затруднено“. Обезпечителната защита е привременна, има по – малък интензитет на защитата от принудителното изпълнение, отбелязва СРС. „Обезпечителните мерки по закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм., обн., ДВ, бр. 19 от 1.3.2005 г. ) и по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество/отм. обн., ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г.) имат тази особеност, че не въвеждат абсолютна забрана за разпореждане с имуществото“. При определени предпоставки съдът може по молба на заинтересованото лице да разреши разпоредителни действия с имуществото ( чл. 23, ал.4 от първия и чл. 40 от втория закон). „Това означава, че искането и налагането на обезпечителни мерки по тези закони като действия на Комисията и на съда, сами по себе си не са достатъчни да причинят имуществени вреди от невъзможността лицето да се разпорежда с имуществото си“, пише съдът.
Ищецът е можел, но не е подал искане за разпореждане с имуществото, за да удовлетвори неотложната си нужда от парични средства, е отбелязано в мотивите. Така причинната връзка между действията на комисията и съда по искането и налагане на обезпечителни мерки и причинените на лицето имуществени вреди заради невъзможността да се разпорежда с имуществото е прекъсната, а “ причиняването на вредите се дължи само на поведението на ищеца“, обобщава съдебният състав. Намира за недоказано твърдението за претърпените имуществени вреди и отхвърля иска за 13 050 лв. като неоснователен.
Не така стои въпросът за моралните вреди
Не така стои въпросът с предявения иск с правно основание чл. 2а ЗОДОВ за неимуществени вреди. Преценката за морални вреди обхваща всичко онова, с което Попов е трябвало да се съобразява, да прави и да понася по доказване на имуществото си пред комисията.
Посочено е, че според практиката на ВКС производството по отнемането засяга пряко засяга свободата на личността, доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице. Съдът акцентира, че за продължителен период от време проверяваният е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди, посочва съдът. В решението е посочено, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по отнемане, проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства: „законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумпцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите“.
Наред с това предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, който обикновено е 25 години, неговото увеличение от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения, според решение № 13 от 13.10.2012 г. по конст. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд/. СРС отбелязва още, че Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, а проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му.
Следователно правилата по доказването изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство, заключава съдът.
За определяне на дължимо обезщетение в случая е обследвано как воденото производство се е отразило на начина на живот на Попов. От свидетелски показания, на киот дава вяра, съдът установява, че ищецът е изпитвал притеснение, стрес и безпокойство, имал е финансови затруднения – останал е без никакви средства, вземал е заеми от приятели, имал е затруднения да си намери работа, съответстваща на досегашния му професионален опит и на неговите образование и квалификация, включително и че част от приятелите му са се отдръпнали от него и се е наложило се е да продаде ценни за него вещи. Установява, че се е чувствал унизен, и от „лъчезарен човек се е превърнал в свита и затворена личност със сломено самочувствие“.
Предвид влязлата в сила оправдателна присъда, с която Попов е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатите му обвинения, е обоснован извода, че действията на Комисията по искането за налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото на ищците, са незаконни, заключава СРС.
Окончателно
В обобщение съдът установява пряка причинна връзка между незаконните действия на Комисията и доказаните по делото неимуществени вреди на ищеца. За обезщетяването им СРС приема, че „е необходима и достатъчна“ сумата от 12 000 лева, като отхвърля иска за разликата до предявения размер от 25 000 лева. Присъжда законна лихва върху главницата от 03. 02.2017 г , – датата на подадената молба за обезщетение срещу наложените обезпечения, а не от влизането в сила на оправдателната присъда – 05.03.2015 г., както настоява комисията.
Осъжда КПКОНПИ да заплати 2000 адвокатски хонорар, платен от Попов и 633,90 лв съдебни разноски. Рутинно отсъжда 68,46 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение на комисията.
Решението подлежи на обжалване.
Провалът с „подкупа“ ни е скъп
Прокурорският провал по знаковото дело, което беше лансирано усърдно от бившия министър на МВР Цветан Цветанов, излезе скъпо за данъкоплатците. По делото бе пълно с данни за незаконно подслушване, брутални арести и провокация към подкуп.
През 2022 г. Тенчо Попов окончателно осъди прокуратурата да плати обезщетение от 25 000 лева за незаконното обвинение за подкуп по делото, по което той беше съден заедно с бившия военен министър Николай Цонев и съдия Петър Сантиров.
Отделно Попов осъди България за 14 000 евро и пред Европейския съд по правата на човека.
Петър Сантиров осъди прокуратурата за над 300 000 лева обезщетения , заедно с лихвите – близо половин милион.
Николай Цонев спечели дело за 108 000 лева.
Проблемът с делото “Цонев, Сантиров, Попов“ не приключи с платените обезщетения
Имeннo пo това дeлo въpxoвнитe cъдии пocoчиxa, чe cлyчaят e „емблематичен пример за провокация към подкуп“ – инсцениран и проведен от тогавашния следовател Петьо Петров c пpяĸop Eвpopoтo, след като и тримата бяха оправдани. Прокуратурата твърдеше, че те са дали подкуп от 20 000 евро на Петьо Петров – Еврото, който бе основен свидетел в знаковия процес.
„Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение“ – отбеляза в унищожителни мотивите ВКС, който отхвърли всички доводи на прокуратурата срещу произнесените две оправдателни решения по делото.
Очакваше се решението на ВКС да раклати стола на Петьо Петров, който тогава оглавяваше следствения отдел към Софийската градска прокуратура. Часове след като решението на ВКС бе опосвестено, пресцентърът на прокуратурата обави, че по лично желание на Петров, той е освободен като шеф Следствения отдел на СГП. Прокуратурата отказа да му повдигне обвинение по чл. 307 от Наказателния кодекс, който предвижда до 3 години затвор за провокация към подкуп.
Тогавашният главен прокурор Цацаров настоя пред Висшия съдебен съвет за светкавичното му освобождаване от съдебната система, без да бъде образувано дори дисциплинарно производство.
Така „провокаторът“ Петров получи цялото обезщетение, полагащо се за безупречна служба „в името на народа“.
Сетне името на Петьо Еврото блесна в скандала “Осемте джуджета“. С днешна дата Еврото пак се измъкна от правосъдието като този път , казват, минал границата. Издирването му продължава.
Друго си е, когато човекът да се е потрудил да има под ръка организирана приятелства група (опг) от влиятелните среди на родни управленци, които правосъдието не пипва.
