DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционния съд образува дело №23/24 по искане на кабинета „“Главчев“ Министрите искат задължително тълкуване на въпроса: „Разпоредбите на чл. 5, ал. 3, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията на Република България предвиждат ли, че единствено физическо лице е наказателно отговорно, и в случай на положителен отговор – дали това, че само физическо лице е наказателно отговорно, представлява основен принцип на българското право?“
Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Конституцията предвижда, че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. В чл. 31. (1) от основния закон се посочва, че Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок, алинея 2 регламентира, че никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание;
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. С оглед на използваната в конституционната уредба правна техника и липсата на изрично дефиниране, че наказателната отговорност може да се носи само от физическо лице, е необходимо задължително тълкуване на разпоредби на Конституцията.
Според наказателната теория само физическо лице може да извърши престъпление и да носи отговорност за това, са посочили от МС. Цитиран е учебника по наказателно право на проф. Иван Ненов, според който“ „.. не може да бъде субект на престъпление и на наказателна отговорност юридическата личност. Както и че не може да бъде субект на престъпление и на наказателна отговорност юридическата личност. Когато при тяхното функциониране бъдат засегнати обществени или лични интереси, наказателната отговорност носи онова физическо лице, което,действайки като орган на предприятието, със собственото си деяние е осъществило състава на престъплението. Съответно „…не може да се поставя въпрос за някаква наказателна отговорност на „нещо“, което не е човешка личност„.
Повод за исканото тълкуване е стандарт от Методологията на специалната група за финансови действия (FATF), която ръководи глобални действия за справяне с изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия, според който относно отговорността на юридическите лица, „следва да се прилагат наказателна отговорност и санкции, а когато това не е възможно (поради основни принципи на вътрешното право) – гражданска или административна отговорност и санкции“.
В искането на МС е посочено, че „…множеството сложни и новосъздадени обществени връзки придобиха транснационален характер, така различни видове
престъпления придобиха глобални размери, често пъти с нарушения в засегнатите обществени отношения и причинени правни последици на територията на цялата европейска общност, а често пъти и извън нея. Така европейският стандарт наложи разширяване в обхвата на субективните предели на наказателната отговорност, в частност институционализиране на стандарта „корпоративна наказателна отговорност“.
И още: Последиците за Република България в международноправен и икономически аспект от включването в „сивия списък“ са изключително сериозни по своя характер – вредят на репутацията на страната ни като правова държава, предприемаща адекватни мерки за противодействие на престъпността, и създават съществени затруднения за бизнеса. За да се осигури излизане на Република България от „сивия списък“, страната ни следва да изпълни всички отправени препоръки, включително тази относно отговорността на юридическите лица, предмет на настоящото искане за задължително тълкуване“
Според Министерския съвет, искането за даване на задължително тълкуване на чл.5, ал.З, чл. 30 и чл. 31 от Конституцията е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.
Докладчик по делото е съдия Атанас Семов.
Очаквайте подробности
Страни, в които е въведна наказателна отговорност за юридически лица :
Литва
Под въздействието на Наказателноправната конвенция за корупцията, ратифицирана от Литва през 2002 г., и Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, ратифицирана от Литва през 2002 г. , както и различни международни договори на Европейския съюз, със свое решение от 8 юни 2009 г. Конституционният съд на Република Литва постановява, че корпоративната наказателна отговорност, както и общата концепция за вина, не противоречат на върховния закон на Литва.
Естония
Законът на Естония подлага юридическите лица на наказателна отговорност. Наказателният кодекс (НК), приет през юни 2001 г. и влязъл в сила на 1 септември 2002 г., предвижда както престъпления, така и административни нарушения. Нормите на Наказателния кодекс на Естония по отношение на юридическите лица съдържат признаци на формални престъпления, където значението на вината е минимално.
Полша
Закон от 2002 г. относно отговорността на колективните субекти за действия. Законът е приложим за колективни образувания, което включва юридически лица. Този закон е въведен в контекста на усилията на Полша да изпълни критериите за членство в ЕС, както и други международни задължения, като например Конвенцията на ОИСР.
Португалия
Наказателната отговорност на юридическите лица е въведена в Португалия през 1984 г. като средство за борба с финансовите престъпления. Обхватът на отговорността е ограничен до конкретни икономически престъпления като подкуп, данъчна измама, фалшиво счетоводство и пране на пари. Декрет-закон №. 28/84.
Румъния
През юни 2004 г. е приет нов Наказателен кодекс, който установява корпоративна наказателна отговорност. През юли 2006 г. са направени изменения, които са от значение за установяване на наказателна отговорност за фирми .
Словения
Законът за отговорността на юридическите лица за престъпления от 1999 г.
Австрия
През 2006 г. в Австрия влеза в сила „Закон за отговорността на корпорациите за престъпления“ (Закон за корпоративната отговорност; CLA). Както всеки индивидуален извършител, корпорациите могат да бъдат преследвани и осъждани, т.е. държани наказателно отговорни за различни престъпления. CLA се състои от 30 члена, които определят съществената отговорност на корпорациите, както и санкциите (§§ 1–12), специалните разпоредби за наказателния процес (§§ 13–27) и заключителните формални разпоредби (§§ 28–30). Така CLA допълва съществуващите кодекси за наказателно право и наказателна процедура, които вече се прилагат и за корпорациите, освен ако техният обхват не е ограничен изключително до физически лица (§ 12 секция CLA).
Белгия
Стопанските субекти могат да бъдат наказателно преследвани в Белгия за нарушаване на Наказателния кодекс. Наказателната отговорност на юридическите лица е установена в белгийската правна система с въвеждането на Закон от 4 май 1999 г., който изменя Наказателния кодекс. От особено значение е член 5, определящ отговорността им. Societas delinquere non potest е трансформирана в societas puniri potest.
Дания
Корпоративната наказателна отговорност е въведена в Дания през 1996 г., когато е добавена нова глава към Датския наказателен кодекс –Глава 5, „Отговорност на юридическите лица“. Ключови раздели са членове 25-27, които се занимават с обхвата и проверката на отговорността.
Финландия
Преди 1995 г. финландското законодателство не признава корпоративна наказателна отговорност. Въпреки това, през 1995 г., като част от своята реформа на наказателното право, финландският законодател установява наказателна отговорност за юридически лица.
Франция
През 1994 г. Френският наказателен кодекс въвежда понятието наказателна отговорност за юридически лица. Категорията на юридическите лица включва компании, асоциации, съюзи и публични образувания.
Ирландия
Юридическите лица включват частни, публични и уставни органи, подчинени на законите и разпоредбите, уреждащи дейността на компаниите в Ирландия. Както е посочено в подраздел 9 (1) от Закона за предотвратяване на корупцията от 2001 г.,
Люксембург
През февруари 2010 г. парламентът на Люксембург приема закон за корпоративната наказателна отговорност.Законът въвежда обща наказателна отговорност за юридически лица в законодателството на Люксембург. Целта е юридическите лица да носят наказателна отговорност както физическите. Законът се прилага за всички видове юридически лица (както публични, така и частни), с изключение на държавата и общините, и за всички видове престъпления, обхванати от Наказателния кодекс и от специални закони.
Холандия
От 1976 г., когато член 51 е добавен към холандския Наказателен кодекс, юридическо лице може да носи наказателна отговорност за същите престъпления и със същите санкции като физическо лице.