DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът единодушно прекрати предсрочно пълномощията на Христо Иванов като народен представител от ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България“ по негово искане.
Той подаде заявление за прекратяване на пълномощията си още на 19 юни – в първия ден на новото Народно събрание.
Оставката бе приета единодушно с 225 гласа, но след спор и размяна на реплики в пленарната зала.
Тошко Йорданов от „Има такъв народ“, заяви, че Народното събрание започва работата си с нещо полезно – „с махането на най-некадърния юрист“. Манол Пейков му отговори и заяви, че Йорданов „не може да бъде и камъче в обувката на Христо Иванов„. Кирил Петков също взе думата и заяви, че Иванов е бил достоен депутат.
„Г-н Петков, а Вие кога ще последвате примера на Христо Иванов?“, отговори му Светослав Тодоров от „Възраждане“.
Депутатът от БСП Иван Ченчев се възмути, че Христо Иванов отсъства, докато се обсъжда неговото оттегляне.
„А дали не предотвратява нещо в държавата или пък улеснява някакъв процес в държавата? Той да каже, можеше да обясни на народното представителство за какво става дума“, попита той.
По време на вота лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов напусна пленарната зала и обяви, че не може да гласува срещу Христо Иванов. Ден по-рано той обяви, че е обиден на доскорошния лидер на „Да, България“, защото отново е дезертирал и го е оставил да се оправя сам.
В интервю за „Дойче веле“ Христо Иванов заяви: Ръсехме не особено адекватни опорки, изглеждахме зле. Без да се усетим, ние започнахме да се износваме. Публични кавги с журналисти и активисти, с които допреди ден сме се обявявали за съмишленици. Започнахме да произвеждаме лоша имитация на този ужасен модел на ГЕРБ. Имаме кухи структури. Мнозина бяха просто фикуси в ехо-стая от позитивизъм и възхищение.
..Допуснахме да се явим на изборите за 49-ото (а всъщност и за 50-ото) Народно събрание (НС), без да поискаме ясен мандат от избирателите за това при какви конкретни условия бихме участвали в излъчването на правителство, ако нямаме самостоятелно мнозинство. Не сложихме ясна политическа формула пред хората – нито преди, нито след изборите. В резултат дори хора, които иначе приемаха нашите цели и политическите реалности, се чувстваха излъгани от формирането на кабинета.
Това усещане тегнеше над всичките ни действия и ни караше или да мълчим, или да ръсим не особено адекватни опорки. Правехме правилни, често неочаквано резултатни неща и въпреки това изглеждахме зле..“
