DeFakto.bg DeFakto.bg
Общо 160 000 лева са присъдени от Окръжен съд Стара Загора на Атанас Христозов, бивш директор на „Динамо Сливен“, срещу когото 8 години и 7 месеца е водено наказателно производство за присвояване на 1,2 милиона лева, приключило с оправдателна присъда.
Печалната продължителност на процеса се дължи на „изначалната порочност на предприетите действия, непрецизност на обвинението, довело до връщането му на прокуратурата три пъти с идентични мотиви и констатации, че тя не е изпълнила не само изискванията на закона, но и указанията на съда за отстраняване на нередовности в обвинението“, е изводът на съда.
Това са част от констатациите на ОС – Ст.Загора, пред който бившият директор на „Динамо Сливен“ завежда дело за обезщетение от нарушеното му право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок и претърпените имуществени и неимущeствени вреди.
Индустриалецът претендира да му бъдат присъдени 135 600 лева, от които 120 000 лева – неимуществени вреди по чл.2, ал. 1 т.З и чл.2б от ЗОДОВ и 15 600 лева имуществени вреди (чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.2б от ЗОДОВ )
Когато се запознае човек с фактите по казуса, може да помисли , че целта на прокуратурата е била някаква друга, а не да търси отговорност за реално нарушение на закона. Междувременно наказателното производство е успяло да разбие личния живот, социалното обкръжение, здравето на бизнесмена и естествено да отблъсне бизнес партньорите му.
„Необходимо е да се отбележи, че изложената в исковата молба фактология се подкрепя напълно от приложените към нея писмени доказателства, неоспорени от ответника, както и от разпитаните свидетели и от изготвената и приета без възражения по настоящото дело съдебно-психологическа експертиза“, е обобщено в решението на ОС – Ст. Загора.
Технология на безвремието
Съдът педантично е изложил по дни, месеци и години какво се е случвало с разследването по шумно разгласено дело преди години.
От образуването на досъдебното производство (03.11.2009 г.) до окончателното внасяне на делото –(22.01.2015 г.) в съда са последвали 14 искания за продължаване срока на разследването. „ Всички те са идентични и с едни и същи мотиви“. Искано е продължаване на срока с постановления, изготвени на принципа „copy and paste“ от: 11.12.2009г., 16.02.2010г., 03.08.2010г., 29.10.2010г., 20.12.2010г., 22.02.2011г., 20.05.2011г., 15.07.2011г., 24,11.2011г., 27.01.2012г., 03.12.2013г., 30.01.2014г., 20.03.2014г., 13.05.2014г.
Бизнесменът два пъти е привличан като обвиняме по обвинение за присвояване (по чл.202, ал.2, т.1 вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК и обвинение по чл. 210, ал. 1, т.З и т.5,вр. чл.209, ал. 1 от НК.) Не всеки може да се похвали, че срещу него са внасяни четири обвинителни акта по едно и също досъдебно производство и два пъти е осъждан преди да бъде окончателно оправдан.
Първият обвителен акт е внесен на 08 май 2012 г. в Районния съд – Сливен, който признава Христозов за виновен и го осъжда на 6 години лишаване от свобод плюс конфискация на 1/3 от имуществото му.
На 31 октомври 2013 г., Окръжен съд – Стара Загора отменя изцяло присъдата и връща делото на Районна прокуратура – С. от стадия на досъдебно производство заради съществени нарушения на процесуалните правила както на досъдебно производство така и в съдебната фаза на разглеждане на делото. На прокуратурата е указано да изготви нов обвинителен акт, в който да има пълно и точно описание на присвояването в което е обвинен, както и на механизма за осъществяване на изпълнителното деяние.
На 27.05.2014 г. бизнесменът отново е привлечен като обвиняем. Районната прокуратура изготвя нов обвинителен акт със същите обвинения и го внася в Районен съд – Ст. Загора на 16 юни 2014 г. Районният съд прекратява съдебно заседание на 15. 07. 2014 г. , тъй като прокурорът не е изпълнил дадените указания от Окръжния съд. Това става девет месеца след първоначалното връщане на обв. акт.
На 11 август 2014 г. Районна прокуратура – С. преквалифицира обвинението с твърдението , че извършеното присвояване от Христозов е в особено големи размери и представлява особено тежък случай и изпраща досъдебното производство по компетентност на Окръжна прокуратура – С., която го приема.
Пет години след началото на досъдебното производство срещу него, на 12.09.2014 г. по молба на обвиняемия Окръжен съд – Сливен образува производство по отменената Глава 26 от НПК. Разглежда делото по искане на обвиняемия“, връща досъдебното производство на Окръжна прокуратура – Сливен, като й дава тримесечен срок да внесе обвинителен акт с предложение за освобождаване на наказателна отговорност или със споразумение за решаване на делото , или да прекрати наказателното производство.
В указания срок Окръжна прокуратура – С. внася обвинителен акт, който скоро след това е последвал съдбата на предишните два – на 8 август 2015 г. съдебното производство е прекратено и за трети път делото е върнато на Окръжна прокуратура с мотива, че прокурорът не е изпълнил дадените задължителни указания от Окръжен и Районен съд С. за отстраняване на допуснатите множество съществени нарушения на процесуалните правила при изготвянето на обвинителния акт.
Четвъртият обвинителен акт е внесен на 22.01.2015 г. и по него ОС – Стара Загора на 09.11.2015 г. постановява осъдителна присъда.
Апелативен съд – Бургас обаче оправдава Атанас Христозов по добавеното обвинение за измама и преквалифицира обвинението за присвояване в по-леко наказуемо престъпление, като намалява наложеното наказание.
През 2016 г. делото се озовава във II НО на ВКС, който го връща а разглеждане от друг състав на апелативните съдии. При новото решаване от АС наложеното на наказание е намалено.
През 2017 г. решението на Апелативен съд-Бургас е отменено изцяло от ВКС III НО и делото отново е върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаския апелативен съд.
На 20.06.2018 г. Атанас Христозов е окончателно оправдан с присъда на Бургаския апелативен съд, която влиза в законна сила на 06.07.2018 г.
Всичко това се случва близо девет години от образуване на досъдебното производство срещу индустриалеца – 03.11.2009 г.
Не може да не се отбележи, че в прокуратурата времето си е било нейно.
За разумния срок на разследване и авторитетът на правосъдието
Продължилата изцяло по вина на ответника наказателна репресия за срок от повече от 8 години е мултиплицирала негативните изживявания и е превърнала живота на ищеца в едно безкрайно напразно очакване на развръзката, посочва съдът по ЗОДОВ.
Като изследва оплакването за бавно правосъдие, съдът отбелязва, че образуваното против Христозов наказателно производство е с продължителност 8 години и седем месеца. На 03.11.2009 г. е образувано досъдебно производство против неизвестен извършител, на 19 12.2009 е разкрита данъчна информация за него, през февруари 2010 г. от него са иззети документи, а на датата 20.10.2020 г. той е привлечен като обвиняем.
По въпроса за продължителността на производството, поставен оправдания, ОС посочва: „Константната практика на ЕСПЧ приема, че с първото действие, чрез което са предприети процесуално-следствени действия, като задържане, претърсване и изземване и др., лицето се счита уведомено за водено наказателно производство против него, независимо дали по това производство има качеството на обвиняемо лице или на свидетел„.
ОС подчертава, че според стандартите по прилагането на Конвенцията, установени в практиката на ЕСПЧ, понятието „обвинение” се разбира като„ официално уведомление или предупреждение до лицето от компетентен орган за предположението, че лицето е извършило престъпление”. В този смисъл понятието „повдигане на обвинение” няма съдържанието, което българският НПК влага, а е с доста по-широко по съдържание.
В настоящия казус преди привличането на Христозов като обвиняем са предприети редица мерки, които съществено засягат неговото правно положение – разкриване на данъчна и осигурителна информация, изземването на книжа и документи по искане на разследващите, оповестяване от прокуратурата в средствата за масова информация, че разследването се води именно против него, макар да не е бил все още формално обвинен, отбелязва съдът.
Като се позовава на ЕСПЧ, окръжният съд определя за начален срок на незаконното обвинение датата, на която е образувано досъдебното производство – а именно 03.11.2009 год., от която дата положението на ищеца „е било сериозно засегнато от разследването“.
В решението е отбелязано, че чл. 22, ал.2 НПК задължава прокурора и разследващите да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в НПК срокове. Напомнено е, че според чл.203 НПК разследващият орган е длъжен в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.
В настоящия случай обаче след повдигане на обвинението срокът за разследване многократно е продължаван и то без по делото да са извършвани каквито и да е действия по разследването. Въпреки, че този срок според чл. 234, ал.1 от НПК е двумесечен, в случая разследването е продължавано над 14 пъти поради фактическа и правна сложност и в продължените срокове е допуснато сериозно бездействие– в голяма част от новите двумесечни срокове не е извършено нито едно следствено действие, констатира съдът.
“ Проявена е недопустима бавност в досъдебната фаза – многократно е искано продължаване на срока, при положение, че разследването е водено бавно, с големи периоди на безпричинно бездействие. Без нужда е спирано производството за издирване на един единствен свидетел, при положение, че множество други действия все още на са били извършени“, е посочено в решението.
Негативните изживявания на ищеца от бавното правосъдие се установяват както от събраните по делото писмени, така и от гласните доказателства. Наложило се е обвиняемият да поиска внасяне на делото в съда, след като като три пъти обвинителният акт е връщан на прокуратурата поради недостатъци в него, констатира съдът. Продължителността на наказателното преследване е увеличавала и без това тежките емоционални и здравословни проблеми на Х., публичността на воденото наказателно дело все по-силно е рефлектирала върху личните му и професионални контакти и положение, .
Съдията подчертава, че самостоятелният увреждащ фактор „бавност в производството“ предполага отделно обезщетение, което не се включва в общия размер на обезщетението по чл.2, ал.1 т.З ЗОДОВ. Такова е разрешението, дадено от Европейския съд по правата на човека по пилотното дело Д. и „Хамънов против България“, в което се заявява, че включването на обезщетението за бавност в общия размер на обезщетението за вреди от незаконно обвинение прави невъзможно да се установи дали равнището на присъденото на жалбоподателя обезщетение във връзка с продължителността на производството е разумно.
В заключение Съдът приема, че искът за нарушаване на правото на процес в разумен срок се явява основателен и доказан до размера на 15 000 лева, като отхвърля разликата до 20 000 лева.
„В практиката на ЕСПЧ се приема неотклонно, че нарушаването на разумния срок на разследването накърнява ефективността и авторитета на правосъдието„, завършва темата за бавното правосъдие съдебният състав.
За неимуществените вреди от незаконно обвинение
Изключително негативно отражение върху обществения статус, професионален и личен авторитет е имала разгласата от прокуратурата на воденото наказателно производство, приема съдът.
Като се позовава на множество свидетелски показания, на първо място е отчетено, че прокуратурата е дала официална информация на медиите още при образуването на делото, че то е за злоупотреби с милиони левова, извършени от Христозов. Съдът научава от свидетелите, „че един ден пресата и цялото интернет пространство гръмнало със съобщение на прокуратурата в Сливен., че е образувано преследване на А. Х. за присвояване в големи размери, отклоняване на средствата и отклоняване на машини и съоръжения и какво ли още не“ . На пресата било спестено, че към онзи момент Христозов е бил разпитван само като свидетел. Но медиите разпространили само изявлението на прокурор К., „че прокуратурата е уличила Х. и в кражба на „уникални инструменти, произведени в цеховете, които не могат да се изработят никъде другаде“.
От широката разгласа Христозов се почувствал се засрамен, съсипан, защото един успешен мениджър и човек, който правил бизнес, уважаван човек в С. и С.З. бил афиширан и официално обявен като престъпник, сочат свидетелите.
Посочените изявления на прокуратурата са в нарушение на Директива (ЕС) 2016/343 за укрепване на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, която цели да гарантира правото на всяко обвинено или заподозряно лице да се счита невинно до произнасянето на окончателната присъда, казва в решението си съдът. „В тази насока Директивата задължава държавите от ЕС да предприемат мерки, които да гарантират, че публични изявления на публични органи и съдебни решения (различни от решенията относно вината), няма да представят лицето като виновно“.
В конкретния случай това не е сторено от страна на прокуратурата, констатира съдът.
Явен парадокс
Съдът установява и „друг съществен принос на обвинението“ за публичната разгласа на воденото против ищеца наказателно производство, а именно – обявяването му на официалната страница на Върховния касационен съд, като обвинен в корупционно престъпление, която е видима за всички потребители, включително и към момента на предявяване на настоящия иск – около 5 години след датата на оправдателната присъда.
За разлика от случаите, в които имената на лица, осъдени с влезли в сила присъди се заличават в съдебните актове, в конкретния случай всички конкретни лични данни на ищеца са посочени на страницата на ВКС от самото начало на съдебното производство и при действието на презумпцията за невиновност. По този начин се очертава един явен парадокс, отбелязва съдът – осъдените лица дори с влязла в сила присъда са защитени от публично опозоряване с вписване единствено на техните инициали, докато подсъдими, за които действа презумпцията за невиновност, са изписани открито с имена, длъжност, месторабота и с текст по НК, по който се води производството.
Съдът приема тази разгласа за изключително увреждаща, тъй като е с официален източник и при изписване на името на ищеца в Интернет излизат както публикации в специализираните търговски медии, но също така и в списъка на корупционните дела.
За отговорността на прокуратурата не само за медийните изяви на прокурора от С., но и за поставянето на името на Х. в корупционния списък с водени дела на сайта на ВКС, е важно да се припомни приетото в ТР с №5/2015 по т.д. под № 5/2013, а именно : След като според изричната разпоредба на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение независимо от това, дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице, то тогава наличието или не на вина е извън предмета на делото по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ. По тази причина трудно може да бъде обоснована тезата за отговорност на държавата чрез съда само поради наличието на съдебен акт, влязъл или невлязъл в сила. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът не е за съда, а за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес.
Ето защо, прилагайки задължителната съдебна практика и провеждайки докрай принципа на риска, съдът приема, „че прокуратурата чрез незаконното си обвинение е сложила началото на поредица увреждащи ищеца събития, за които само тя носи отговорност. В това число отговаря и за безпрецедентното злепоставяне чрез поставяне на името, длъжността и престъплението, в което е обвинен А. Х. на официалната страница на ВКС“
Експертизата – високи нива на стрес
Изготвената, изслушана, приета като доказателство по делото установява, че ищецът А. Х. е развил високи нива на стрес пред опасността да бъде лишен от свобода за деяние, което не е извършил. Констатирано е разстройство в адаптацията със смесена тревожно-депресивна симптоматика.
Експертът установява, че повече от осем години Х. е живял в стресова ситуация, в която основната причина е загубата на свободата, която очаква. Принципно са затруднени професионалната му и социалната му функции и към момента на обследването все още са налични симптоми на тези стресови ситуации, които не са преодолени.
Изключително негативни са отраженията на воденото производство върху семейството му и връзките на ищеца със семейната му среда. Дъщерята А. е била подложена на психически тормоз в училището, вследствие на широката медийна разгласа на наказателното преследване против баща й. Съучениците са наричали пред детето баща й „престъпник“ и че ще лежи в затвора. Наложило се е да бъде преместена в друго училище. Съпругата, братът и снахата на ищеца са били също обект на проверки от НАП, от „Икономическа полиция“. Това е влошило отношенията между ищеца и съпругата му, особено след първата осъдителна присъда, която е била ефективна.
Заключението е, че всъщност точно наказателното преследване е прекъснало семейните връзки и е довело да развод на ищеца със съпругата му. Наред с това той е изпитвал угризения, чувство за вина и безпомощност от това, че дъщеря му А. страда заради него, а баща му е заболял от рак и поради непрекъснатата заетост и притеснения покрай разследването, ищецът не е бил в състояние да му отдели нужното внимание и грижи в края на живота му.
ОС – Стара Загора приема, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди за незаконно обвинение възлиза на 70 000 лева, който е съобразен както с практиката на ВКС, така и с обстоятелствата, които подлежат на преценка в контекста на чл.52 от ЗЗД.
Из решението на съда:
Става дума за известен търговец и индустриалец, който е обвинен в престъпление в сферата на неговата професионална дейност- присвояване на средства от предприятието, което управлява. Такова обвинение засяга в най-голяма степен неговия професионален престиж и доверието, което търговските му партньори и клиентите трябва да изпитват към начина, по който функционира управляваното от него предприятие. Незаконното обвинение в престъпление, извършено във връзка с работата в най-голяма степен засяга честта и достойнството на едно лице. В конкретния случай силно е спаднал оборотът на неговото лично дружество „Е.“, тъй като обвинението е било в присвояване на средства от „Динамо .“ АД, което ищецът управлявал и в което притежавал 40% от капитала в полза на личното му дружество „Е.“. Наложило се е да се преименова „Е.“ ООД на „А.“ ООД. Според св. адв. Е. П. ищецът до такава степен е бил в изолация, че средствата за финансиране на търговската дейност не са достигали, било е затруднено и кредитирането от банки. Резултатът от търговската дейност на Х. е бил основен източник на доходи за семейството му и те са били значително намалели, обобщава съдът.
За имуществените вреди
Въпреки възраженията на прокуратурата, съдът приема, че представените платежни документи за адвокатско възнаграждение за защита в хода на наказателното производство покриват и съответстват на три реално проведени въззивни съдебни инстанции пред Апелативен съд-Бургас и две касационни съдебни производства пред ВКС . При това положение и с оглед обема на доказателствата, броя на проведените съдебните заседания и реално осъществената защита, претенцията за обезщетението за имуществените вреди в размер на 16 600 лева е явно основателна и доказана и следва да бъде уважена, заедно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.07.2018 г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК Прокуратурата е осъдена да плати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част на иска от 4400.00 лева, като общата сума на разноските направени от ищеца възлиза на сумата от 6000.00 лева, считано от 06.07.2018 г. до окончателното плащане
Финал
В обобщение след злополучното обвинение на Атанас Христозов е присъдено общо обезщетение от 100 600 лева заедно с 60 000 лихва върху главницата.
Подобни постижения на държавното обвинение по правило не се описват в годишните отчети, а би трябвало – особено, когато за бездарието (или нещо друго), се плащат редовно месечни заплати от парите на данъкоплатците.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Пловдив.
