САС присъди 130 000 лева на бивш офицер от ГДБОП за незаконно обвинение, последвано от неправилно уволнение

Defakto.bg

Ако  едно уволнение е резултат от  незаконно обвинение,  претърпените вреди се заплащат  от  прокуратурата –  заключава  състав на САС в решение  по дело за обезщетение на вреди от недоказано обвинение, последвано от дисциплинарно уволнение.    Съдът се позовава на най-новата практика на ВКС за случаите на уволнение по повод повдигнато обвинение, според която ,“когато се касае до отстраняване от длъжност, (макар и да е резултат от преценката на дисциплинарно-наказващия орган), щом  е  предпоставило настъпване на имуществени вреди в пряка и непосредствена последица, те следва да бъдат репарирани от прокуратурата като пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение“.   

Ищец по делото е бивш офицер от ГДБОП – обвинен и уволнен за подкуп, който прокуратурата не доказва, но пострадалият остава без работа и след върволица от дела, успява да се пребори за правата си.

   Уволнението

Ищецът Камен К.  е изпълнявал длъжността разузнавач в сектор 01 „Организирани престъпни групи, извършващи насилствени дейности” към 03 Отдел „Контратероризъм” при Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в МВР  от  2011 г.

Бившият разузнавач  на  17 юли 2012 г. е  задържан по разследване на Софийска градска прокуратура за подкуп, а по-късно обвинен по чл. 302 от НК за престъплението. От  предварителни данни за разследването  в МВР  научават от СГП,  че Камен К. (името е променено) заедно още трима полицейски служители е  задържан по време на  полицейска операция за получаване на подкуп   от 50 000 лв. 

Със заповед на  вътрешния министър от  27 юли 2012 г. срещу офицера  е образувано дисциплинарно производство.  Първоначално той е бил временно отстранен от длъжност, а  на 11 декември 2012 г. министърът го уволнява.   В мотивите на заповедта са описани обстоятелствата, посочени от СГП  възприети и в доклада на дисциплинарната комисия, че :   “ К. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че в периода  8. 05. 2012г. до 17.07.2012 г., възползвайки се от правомощията и служебното си положение и с цел лично облагодетелстване в съизвършителство,  е поискал от други лица  материална облага, която не му се следва – придобиване право на собственост  върху недвижими имоти от новострояща се сграда в курортен комплекс „Слънчев бряг“ в размер на 850 000лв“.

Обстоятелствено е цитирано  образуваното досъдебно производство  за подкуп, като е  е допълнено, че извършеното деяние е добило публична известност чрез средствата за масово осведомяване, с което е уронен престижа на МВР.  Подчертано е, че извършеното е нарушение и на  Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

Дела, дела и само дела  

Уволненият офицер обжалва заповедта на министъра  пред Върховния административен съд, който спира производството до решаване на наказателното дело  с влязъл в сила съдебен акт.

Три години след  повдигнатото  обвинение в подкуп, става ясно, че  прокуратурата не успява да го докаже и наказателното  дело  срещу разузнавача  е прекратено по  чл.369 ал. 4 НПК .  Прекратяването е потвърдено окончателно от САС на 15.03.2015 г.

След безславния край на наказателното производство, Камен К. поискал  от ВАС да възобнови делото му срещу дисциплинарното  уволнение. Изненадващо след  фиаското на наказателното дело,  най – напред 3 – членен,  а  по-късно на 12.02.2016 г.  и 5 – членен състав  на върховните  съдии, потвърждават уволнението и  отхвърлят жалбата .  Да се чуди човек защо им е трябвало  на върховните  съдии да спират делото до  окончателния съдебен акт, след като изобщо не са се съобразили с него?

За понесените  имуществени вреди и пропуснати ползи от трудови възнаграждения,  Каменов завежда иск по ЗОДОВ пред СГС.

На  29.03.2023 г. Софийски градски съд осъжда прокуратурата да  заплати на бившия разузнавач сумата от  5 777, 32 лв.  заедно със  законна лихва от 14 юни 2017 г.  до окончателното изплащане.  Градският съд  отхвърля  иска до претендирания от уволнения размер на  74 032,80лв.   Отхвърлен е и  акцесорният иск за забавено плащане за разликата над присъдения размер.

Решението на СГС е  обжалвано и протестирано пред САС и от ищеца, и от прокуратурата.

Пред  САС  съд  Камен К.  настоява,   че съставът на  СГС е отказал да отложи разглеждането на делото поради заболяване на адвоката му и е приключил  делото при непълнота на доказателствата.  Иска САС да му присъди  целия размер  на иска,  така както е заявен –  главен за 74 032,80 лв и 37 164лв – акцесорен за лихва.

Прокуратурата твърди, че не отговаря за  вредите  от пропуснати трудови възнаграждения.   Не отговаря и за уволнението на разузнавача, тъй като то е извършено от МВР,  Самата прокуратура имала всички основания да повдигне обвинение на бившия служител на ГДПОП.   Освен това заповедта за уволнение на ищеца била потвърдена на две инстанции от ВАС  за укоримо поведение от страна на ищеца.  Изразява недоволство  от определения размер на обезщетението  от 5 772, 32 лв. ,  настоява за отмяната му и твърди, че делото трябва да се гледа не по ЗОДОВ, а по ЗМВР.

     Нов съд признава морални вреди за незаконното обвинение  

Междувременно Камен К. успява да осъди прокуратурата по ЗОДОВ  за обезщетение от 20 000лв.  за незаконното  му обвинение и причинени  неимуществени вреди.

От това решение, преди да се произнесе по делото за нанесените имуществени вреди,  САС констатира, че „спрямо ищеца е било образувано незаконно наказателно производство по повдигнато и поддържано от Софийска градска прокуратура обвинение, и че с фактът на прекратяването му по чл. 369, ал. 4 от НПК (отм.), е реализирано основание за възникване отговорността на държавата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ“.

Съдът посочва, че:  „Влязлото в сила решение по цитираното гражданско дело се ползва със стабилитет и установява със сила на пресъдено нещо между страните, че повдигнатото обвинение е незаконно (в хипотезата на чл.243 т.2 НПК) ,  и че се намира в пряка причинна връзка с настъпилите вреди, за компенсацията на които отговаря прокуратурата като държавен орган по  чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.  Предвид, че се касае за общи правопораждащи факти, въпросът относно материалната легитимация на ответника е вече разрешен и не подлежи на преразглеждане в друг процес“, посочва САС, с което отхвърля твърдението на ПРБ,  че ЗОДОВ  не е приложимият  закон в случая. 

 Съдийски чук

Апелативният съд отхвърля като неоснователни  доводите на прокуратурата, че претендираните загуби  са нанесени от друг орган (МВР) и че отговорността за тях следва да се понесе по  специалния предвиден ред в ЗМВР.

„В заповедта за уволнение много обстоятелствено е пояснено, че дисциплинарното наказание се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина с цитиране на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1 пр. последно, б. „а“, вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2, ал. 3 НК и разгласяването му чрез средствата за масова информация, с което е  уронен престижа на МВР.  От посоченото съдържание в самата заповед за уволнение не остава съмнение, че дисциплинарното наказание е обосновано само с наличието на образуваното наказателно производство, а на свой ред публичното разгласяване на случая в медиите е бил единственият мотив за отстраняването му от длъжност и налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание“, посочват апелативните съдии.

Съдът се позовава на най-новата практика на ВКС, според която, „когато се касае до отстраняване от длъжност, (макар и да е резултат от преценката на дисциплинарно-наказващия орган), щом това  е предпоставило настъпване на имуществени вреди в пряка и непосредствена последица, те следва да бъдат репарирани от прокуратурата като пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено месечно възнаграждение. 

 Цитирано е и решение № 53 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС:   „Ако срещу ищеца не е било повдигнато незаконно обвинение, то не би се стигнало до отстраняване от длъжност, поради дисциплинарно уволнение и следователно до реализиране на вреди от пропуснати ползи.   В сочената практика е изтъкнато, че дисциплинарно-наказващият орган не е съобразил презумпцията за невиновност до доказване на противното.  В този случай пропуснатото възнаграждение е закономерна правна последица от неоснователното обвинение и ответникът е материалноправно легитимиран по иска“

Апелативните съдии обръщат внимание, че наличието на специална законова уредба в (чл.254 ал.2 ЗМВР, отм. вр. чл.240 ППЗМВР, респ.чл.237 ал.2 ЗМВР) за обезщетяване за вреди от незаконно прекратено трудово правоотношение не изключва отговорността на прокуратурата за компенсация на всички произтекли от незаконното обвинение вреди.   Съдът напомня, че  специалният закон (ЗМВР)  урежда гаранционната отговорност на работодателя за вредите, които търпи служителят за период от 6 месеца,  за разлика от ЗОДОВ, в чиито обхват попадат всички вреди в причинна връзка с наказателното производство, които е понесло „репресираното лице“.

В случая, макар връзката между обвинението и вредите да е опосредена от акта на работодателя, вреди за ищеца не биха настъпили, ако не бе повдигнато обвинение, заради което е отстранен от длъжност и му е наложено дисциплинарно наказание, приема съдът.

    САС отхвърля и доводите, че заповедта за уволнение е била потвърдена от ВАС

Както правилно е приел първоинстанционният съд, дисциплинарно наказващият орган е взел решение за уволнение на ищеца изцяло въз основа на предоставените от прокуратурата материали, с което не е съобразил презумпцията за невиновност и не е извършил самостоятелна проверка  дали ищецът е извършил дисциплинарно нарушение. Фактически няма спор, че ищецът не би бил дисциплинарно уволнен, ако не е бил привлечен като обвиняем, изтъква САС.

И още:   Преценката на административния съд за законосъобразност на заповедта за уволнение, не  обвързва гражданския съд, за разлика от влязлата в сила присъда (чл.300 ГПК),   отбелязва съдът по повод твърденията на ПРБ, че ВАС е потвърдил уволнението.

„ Обстоятелствата, описани в заповедта за уволнение, биха могли да се приемат за установени само при наличие на влязла в сила осъдителна присъда, каквато не е постановена по повдигнатото обвинение, напротив наказателното производство е приключило с прекратяване, поради недоказаност на обвинението.  Именно този факт като материална предпоставка, включена в състава на чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, следва да бъде зачетен от настоящия съд, от което следва, че преценката на административния съд в конкретния случай няма обвързващ характер и правно значение“.  

Като отхвърля като неоснователни оплакванията на прокуратурата срещу размера на присъденото обезщетение, САС  приема за основателно и оплакването на ищеца , че първоинстанционният съд го лишил от възможност да ангажира доказателства.  “ Отказът на съда да осигури възможност на страната да осъществи защитата си при основателна причина по чл.142 ал.2 ГПК, представлява процесуално нарушение по чл.266 ал.3 ГПК и е предпоставка за попълване на делото с нови доказателства пред въззивна инстанция“, отбелязва съдът.

Пред първата инстанция е изяснено, че от отстраняването си от длъжност от 17.07.2012 г.,  когато е задържан до сдаването на длъжността на 14.12.2012 г., ищецът не е работил и не е имал възможност да реализира доходи, и че последното трудово възнаграждение от МВР е получил през м.07.2012 г. и за този период е присъдена вреда за нереализиран трудов доход,  сочи съдът.  За останалата част от исковия период 14.12.2012 г. – 14.06.2017 г.  са представени пред въззивната инстанция официални  доказателства  от ТД на НАП София , които свидетелстват,  че ищецът е полагал труд при други работодатели на много по-нисък осигурителен доход и следователно ще му се следва разликата между размера на получавания брутен доход в исковия период и този брутен доход, който би получавал, ако не е бил отстранен от заеманата длъжност в МВР.

За същинския размер на дължимото обезщетение

От неоспорената счетоводна експертиза  апелативният състав установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение (без облагане с ДОД 10%, които удръжки ще следва да се направят при изплащането на дължимите суми)  за исковия период 17.07. 2012 г. – 14.06.2017 г. на заеманата длъжност преди уволнението възлиза на 80 650,67лв.   От тази сума след приспадане на възнагражденията за положен труд при други работодатели в брутен размер, остава размер от 74 777, 49 лв,  до който главният иск е основателен.  Но ще се присъди до цената на исковата претенция 74 328 лв, заради забраната от постановяване на „свръхпетитум“, посочва съдът.

Окончателно САС осъжда  Прокуратурата да плати   68 550, 68лв – допълнителна главница, която е разликата между присъдените имуществени вреди за  пропуснати  ползи от трудови възнаграждения в  размер на 5 777, 32 лв  и дължимите от 74 328 лв. за целия исков период, през който бившият офицер от ГДБОП е бил незаконно обвинен и неправилно уволнен.

Като уважава  главния иск съдът признава и 37 164лв. – обезщетение  за забава в размер на законната лихва върху цялата главницата от 74 328 лв. за периода 15.07.2017 г – 14.06.2022г.

Съдът присъжда  на ищеца разноски пред двете инстанции в размер 1515 лв.

Общото задължение на ПРБ заедно  с лихвите към бившия офицер е  130 000 лв.

Решението на САС може да бъде обжалвано в 1-месечен срок пред ВКС.