Конституционният съд обяви за противоконституционни всички нови разпоредби за медиация

Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №11/2024 г., с което уважи искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на  разпоредби  от Закона за медиацията, приет от 48-ото НС.

 От днес, 1 юли, зачертаните разпоредби трябваше да се прилагат.

В заседанието са участвали  всички дванадесет конституционни съдии.  Решението е подписано с особено мнение на съдия Соня Янкулова. 

Съдия Докладчик е Красимир Влахов.

Висшият адвокатски съвет (ВАдС) оспори  въвеждането на т. нар. съдебна медиация –  която бе предвидено да се провежда по множество  граждански и търговски дела от 1 юли 2024 г. Адвокатурата настоя  КС да обяви за противоконституционни всички норми от Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс,  с които се регламентира новата процедура.

 Оспорените законови разпоредби от ГПК и ЗМ въвеждат медиация по висящи съдебни дела  (Глава Шеста от ЗМ) по някои конкретно посочени граждански и търговски спорове, при част от които съдът следва да задължи страните да участват в процедура по медиация (чл. 140а, ал. 1 ГПК), а при други, също изрично и изчерпателно посочени в закона (чл. 140а, ал. 2 ГПК), това задължаване е предоставено на преценката на съда, обусловена от „обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация“.

  Конституционният съд намира, че нормите на новите е разпоредби от ГПК и ЗМ са противоконституционни и  нарушават правото на равенство  и правото на защита, както  и принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Те са в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

  Подходът на законодателя при определяне на делата, включени в обхвата на медиацията по висящи съдебни дела, задължителна по силата на закона или по разпореждане на съда, се характеризира с липса на системност и обоснованост поради отсъствието на ясни, логични и справедливи критерии, относими към възможността за постигане на споразумение в резултат на процедурата по медиация.   В този смисъл, пишат съдиите,  уредбата на въпроса се явява произволна и като такава – противоречаща на Основния закон.    Както е посочено в Решение №1 от 2005 г. по к.д.№ 8/2004 г., „забраната за произвол важи спрямо трите власти, сочи КС.  „Произволът представлява нарушение на обективен критерий като мащаб за справедливост. Забраната за произвол е важен материалноправен компонент от съдържанието на правовата държава и е приложима към всеки закон“, е записано в решението.

 В  мотивите на законопоректа  не се съдържат никакви съображения по този въпрос, а единствено в приетата от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет концепция се разбира, че  включените в обхвата на чл. 140а, ал. 1 ГПК дела са определени като „подходящи“, а за тези по ал. 2 е посочено, че „също е удачно да се използва задължителна съдебна медиация, но с оглед на различните проблеми при тях трябва да се направи предварителна преценка за това дали конкретният спор е подходящ за препращане към медиация“ . Липсват обаче каквито и да било конкретни съображения, свързани със спецификите на тези дела от гледна точка на възможността за доброволно уреждане на отношенията, както и статистика за проведени по тях процедури за доброволна медиация, за да се обоснове изводът, че са „подходящи“.

Съдът отбелязва  още, че  преследваните от НС цели с въвеждането на „медиация по висящи съдебни дела“ по граждански и търговски спорове са насочени към „„преодоляване на неравномерната натовареност на съдилищата“.  „ Съображенията, свързани с преодоляването на прекомерната или нееднаквата натовареност на съдилищата, са изцяло  по целесъобразност и като такива не могат да бъдат противопоставени и да послужат като легитимно основание за ограничаване на такова основно право, каквото е правото на защита пред съд, казват конституционните съдии в мотивите си .

Съдът обобщава, че:  Като се има предвид вече изложеното, че преценката за конституционосъобразност отчита взаимната обвързаност на оспорените законови разпоредби в нормен комплекс, насочен към постигането на обща цел, направеният извод за противоконституционност се отнася до всички оспорени разпоредби на ГПК и ЗМ, вкл. тези, които предвиждат създаване на съдебни центрове по медиация към съдилищата, изискванията по отношение на медиаторите в тези центрове, тяхното определяне и дейност, както и приемането на подзаконова уредба от Висшия съдебен съвет. Това е така, тъй като създаването и функционирането на съдебните центрове по медиация се явява елемент от цялостната законодателна концепция за въвеждане на медиация по висящи съдебни дела като част от съдебния процес, а и не би било логично и оправдано поддържането на такива структури при липса на механизъм, който би обезпечил функционирането им, чрез задължаване на страните по съдебни дела да участват в процедури по медиация„.

Конституционните съдии обръщат  внимание, че изводите  за противоконституционност се отнасят не изобщо до медиацията като инструмент за извънсъдебно разрешаване на правни спорове, а само до оспорената законова уредба, която нарушава принципи и права, обуславящи извод за несъответствие на уредбата й с Основния закон.

Toвa бe eдин oт зaдължитeлнитe зaĸoни, ĸoитo дъpжaвaтa тpябвaшe дa пpиeмe  пo Πлaнa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт.

Пълният текст на решението  тук