Казусът с организацията на движението в три централни столични булеварда

Васил Петров, д-р по административно право,

съдия в Софийския районен съд

1. Lawfare по български

Да използваш воденето на дела, за да саботираш дейността и политиките на политическия си или идеологическия си противник, е практика, родена през изминалия 20 век. И в това няма нищо необичайно. Всеки, който е на власт или иска да бъде на власт, всеки, който има определени идеологически или икономически цели или харесва или не харесва дадени политики, неминуемо използва всички средства, които законът и правната система му предоставят, за да прокара тези цели и политики или за да се опита да саботира всичко, което им пречи. Включително воденето на дела в съда. В английския език дори е налице термин, описващ явлението – lawfare – съвкупност от „law“ (закон, право) и „warfare“ (военно дело, военен почин).

На плоскостта на административното право, нерядно неправителствени организации – по собствен почин или като по нечий поръка – атакуват административни актове, прокарващи политиката на едни управляващи, като целта или резултатът е не само отмяната на административните актове, но и политическото злепоставяне на управляващите, в угода на политическите им противници.

Подобна практика не може да се приеме сама за себе си за осъдителна, стига съдилищата, разглеждащи тези спорове, да демонстрират безукорно прилагане на закона, излагане на ясни и логически проверими мотиви. Особено опасно за върховенството на закона е съдът в такива казуси да бъде „изловен“ в писането на явна и проверима юридическа неистина или смесване на правни институти, каквото дори студент по право на семестриален изпит не би трябвало да допуска.

2. За  организацията на движението в три централни столични булеварда

Буквално преди дни първо АССГ и после ВАС разгледаха интересен казус, касаещ промени в организация на движението в гр. София по три централни булеварда по отношение на разчертаване на нова пътна маркировка, поставяне на пътни знаци, преградителни съоръжения и т.н.

Тези промени са атакувани като неоснователни фактически действия по чл. 250 АПК от Сдружение с нестопанска цел в обществена полза.

АССГ с разпореждане № 5390 от 16.05.2024 г., по административно дело № 4553/2024 г. постановява да бъдат безусловно прекратени действията, извършвани от длъжностни лица от Столична община, разпоредени от зам.кмет по транспорт по въвеждане на нова постоянна организация на движението в гр. София по трите булеварда чрез разчертаване на нова пътна маркировка, поставяне на пътни знаци, преградителни съоръжения и т.н. Това решение е потвърдено с определение № 7678 от 20.06.2024 г. по адм.д. № 5835/2024 г. на ВАС.

И двата съдебни състава приемат, че на територията на гр. София, по въпросните булеварди длъжностни лица от Столична община извършват действия по въвеждане на нова постоянна организация на движението, но без да имат правото да сторят това, тъй като са нарушени правила на Наредба № РД-02-20-2/24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване, в частност, в София няма действащ Генерален план за организацията на движението, какъвто се изисква по Наредбата.

На твърдението на ответника, че има административен акт, въз основа на който се извършват действията по въвеждане на организацията – решение на Постоянната комисия по транспорт, с която се съгласува план за въвеждане на новата организация, респ. заповед за заместник-кмета по транспорта, с която се въвежда планът, административните съдии в АССГ и ВАС отговарят, че тези актове не са законни, тъй като не изпълняват всички изисквания на сочената Наредба.

3. Нерде фактическо действие, нерде административен акт

В моята младост административното право и административният процес се изучаваха като една дисциплина, сега изглежда са разделени. В някоя от разделените дисциплини неминуемо студентите по право разглеждат производството по защита срещу неоснователни действия по чл. 250 и сл. АПК. Това производство, както учим, не е производство по обжалване на административни актове, а по съдебна осъдителна защита против неоснователни фактически действия – такива, които не се основават на административен акт или не се извършват по разпореждане на закона пряко Ако в хода на производството по чл. 250 АПК бъде представен административен акт от ответника, задачата на съда е само да провери дали фактически извършваните действия от административния орган или длъжностните лица „се основават“ на акта, т.е. дали попадат в обема на разпореденото с административния акт.

Ако те попадат в обема на разпореденото с акта, молбата по чл. 250 АПК е неоснователна. Ако ли не, тя се уважава и се разпорежда преустановяване на незаконните действия. Дали актът е незаконен, или не, съдът в това производство не проверява, тъй като не това е предмет на съдебно разглеждане. Засегнатата от административния акт страна, ако не е изтървала срока за оспорване на административния акт, може да подаде жалба, но в друго производство, уредено в АПК.

4. Коя сега е действащата организация по трите булеварда?

Другаде съм объждал видовете общи административни актове в българското и в германското право. Процесният административен акт – решението на ТК по транспорта и впоследствие заповедта на заместник кмета – са т.нар. вещни общи административни актове – изрично уредени в германското административно право, но и познати на нашето доктринерно и юриспруденциално. Та, срокът за обжалване на общи административни актове е 1 месец от съобщаването му, а за лица или организации, участвали в процедурата по издаването му – 14-дневен от съобщаването. Тъй като нямам данни да е образувано такова дело по оспорване на решението на ТК по транспорта и впоследствие заповедта на заместник кмета по реда на чл. 179 и сл. АПК, то приемам, че общият административен акт се е стабилизирал и следва да се прилага с презумпция за законност. Решението на ВАС по чл. 250 АПК не е никаква пречка за това.