DeFakto.bg DeFakto.bg
Българският институт за правни инициативи (БИПИ) изпрати становище до временната комисия за изработване на проект за правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В него са отправени конкретни препоръки за избора на членовете на 17 ключови органи на държавно управление с изтекли мандати, които целят да бъде избегнат политческия патронаж над членовете на независимите регулатори. Сред тях е изборът на 11 членове на Висшия съдебен съвет (квотата на Народното събрание), главен инспектор и 10 инспектори от Инспектората към ВСС и др..
Становището е подписано от Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на института. В него е посочено, че в предложения законопроект има текстове, които нарушават Конституцията. Цялото становище:
Обръщаме внимание, че така предложеният в проекта на ПОДНС чл. 90 не отговаря на измененията в Конституцията от 2023 г.[1] и по-конкретно на чл. 91б, ал. 1. (Нов – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) (1) Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се избират от него, за да гарантира тяхната независимост.
Нормите на Конституцията имат пряко и непосредствено действие, защото основният ни закон стои най-високо в йерархията на нормативните актове.
За да се гарантира независимостта на избираните от НС органи и за да се преведат в конституционно съответствие разпоредбите на чл. 90 от проекта на ПОДНС с чл. 91б, ал. 1 от КРБ е необходимо като минимум:
1) В чл. 90. (3) да се въведе изискване чрез предложението за избор, номиниращият народен представител или група народни представители, да мотивират по какъв начин са се спрели конкретно на даден кандидат, откъде са получили информация за съответния кандидат, включително с данни за наличие или липса на свързаност с предлаганото лице за кандидат /принципите за прозрачност и обоснованост/;
2) В чл. 90. (4) трябва да бъдат разделени становищата от въпросите, т.е. юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации да могат да изпращат становища или да изпращат само въпроси, а не да се обвързват становищата със задаването на въпроси /принципите за прозрачност и публичност/;
3) В чл. 90. (5) трябва да се въведе изискване, че по време на изслушването кандидатът представя писмена концепция за управление на органа, която се обсъжда по време на заседанието. На заседанието могат да се канят представители на академичната и експертна общност, които също да имат възможност да задават въпроси към кандидата/те /принципите за откритост и обоснованост/;
4) Допълнително разпоредбите на чл. 90 трябва да включват изискване за обсъждане на годишните доклади на органа, за който се прави избор /принципът за публичност/;
5) Разпоредбите на чл. 90 трябва да дават и възможност на представители на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации да участват в изслушването на кандидатите, уредено в ал. 5, като имат възможност директно да задават своите въпроси и изразяват становище, по ред, предвиден в ПОДНС.
Народното събрание систематично се проваля в опитите си да проведе публични, прозрачни и обосновани процедури по избор на органи /към настоящия момент това са 17 органа с изтекъл или предсрочно прекратен мандат и два, който дори не са конституирани[2]/, а последните кратки легислатури предизвикаха поредица от решения на Конституционния съд в тази посока[3], с което работиха в посока намаляване на общественото доверие към парламента. Привеждането на нормите на ПОДНС с изискванията на КРБ, както и с демократичните стандарти, е стъпка към връщането на увереността в обществото за наличие на политическа воля за прозрачност и отчетност.
В контекста на горното следва да бъде подкрепено предложението на нар. пр. Анна Александрова и Христо Гаджев за създаване на чл. 92 в осма глава от проекта на ПОДНС, тъй като разпоредбите ще доведат до правна стабилност и демонстрират отговорност към принципите на правовата държава и разделението на властите, за което самият Конституционен съд припомня неколкократно на парламента.
[1] Конституция на Република България (Обн. ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г., изм. и доп., бр.18 от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., изм. и доп. бр. 12 от 6.02.2007 г., изм. и доп. бр.100 от 18.12.2015 г, изм. и доп. бр. 106 от 22.12.2023 г.) [2] Комисията за противодействие на корупцията (3 членове )и Националният съвет за българите живеещи извън България (7 членове). Пълен списък на органите и техните мандати може да видите на Платформата за гражданско наблюдение на публичните назначения в Република България. [3] Вж. напр. (1) Тълкувателно решение № 13 от 15 декември 2010 г. по к. д. № 12/2010 г. за задължително тълкуване с петитум: „Тълкуване на правната категория „мандат“ според основния ни закон“ и „може ли мандатът да бъде прекратен предсрочно извън основанията, изрично посочени в Конституцията и закона“ по искане на народни представители; (2) Решение № 12 от 27.09.2022 г. на КС по к. д. № 7/2022 г. по искане на Пленума на Върховния административен съд (ВАС) на Република България за даване на задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 132а във връзка с чл. 1, ал. 1 и 2, чл. 4, ал. 1, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, по която според вносителя са налице противоречиви тълкувания от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към ВСС.; (3) Решение № 8 от 21.07.2022 г. на КС по к. д. № 4/2022 г. за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 9 февруари 2022 г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (ДВ, бр. 13 от 2022 г.).; (4) Решение № 5 от 22.06.2023 г. на КС по к. д. № 5/2023 г. за установяване на противоконституционност на Решението на Народното събрание за освобождаване на председателя на Сметната палата от 20.01.2023 г. (ДВ, бр. 8 от 2023 г.).
