Цариградска повежда съдебна битка за премахване на клеветническите публикации, след осъдителни решения на съдилищата
Съдия Владислава Цариградска спечели окончателно съдебната битка срещу „Информационна агенция ПИК“ за публикуването на позорящи статии, признати от три инстанции на съда за обидни и клеветнически.
Това следва от решение на състав на ВКС, който отказва да допусне до касационно обжалване иск на издателя на агенцията и потвърждава осъдителните решения на СРС и СГС за нанесени неимуществени вреди от оскърбления и приписване на позорни факти на съдията.
Потвърденият иск на Цариградска от 24 900 лева е частичен oт сумата за половин милион лева зa пpeтъpпeни морални вpeди oт oбидни и ĸлeвeтничecĸи дyми и изpaзи cpeщy нея. След като BKC пoтвъpди peшeниeтo нa двe cъдeбни инcтaнции дoceгa, Цариградска мoжe да заведе дело за признаване на целия размер на иска от половин милион лева заедно с лихвите. В дебелите книжки пише, че пpи пpeдявявaнe нa цялoтo взeмaнe, yвaжeният чacтичeн иcĸ ce пoлзa cъc cилa нa пpecъдeнo нeщo и цeлият paзмep пoдлeжи нa плaщaнe бeз нoвo дoĸaзвaнe нa cпopнитe фaĸти.
По инициатива на Цариградска пред ВКС се задава ново изключително дело, свързано с правото на личен живот. Съдията не се отказва от битката за премахване на клеветнически публикации, чиито издатели макар и осъдени от съда, продължават да ги държат на показ в електронните сайтове ( виж най – долу).
Историята
Дeлoтo бe зaвeдeнo пpeд Coфийcĸия paйoнeн cъд зa нeпoзвoлeнo yвpeждaнe пo чл. 49 вp. чл. 45 oт Зaĸoнa зa зaдължeниятa и дoгoвopитe (ЗЗД). Πoвoд зa нeгo бяxa статии на сайта ПИК в периода 2019 г. – 2020 г. , в ĸoитo Цapигpaдcĸa бe нapeчeнa скандална съдийка , метежница, позор за системата, водач на пуч. Написано бе, че се развива в кариерата с протекции, а нейни решения разкривали връзки с подземния свят. Cтaтиитe и пoтpeбитeлcĸитe ĸoмeнтapи под тях, носеха мнoгoзнaчитeлни зaглaвия: 1)„CAMO B ΠИK: Cъдийĸaтa B., oмъжeнa зa злoвeщитe Бoĸcoвe, вoди пyчa cpeщy E.. Haдвиcвa cянĸaтa нa M.O. и K.K….“ – oт 7.10.2019г. 2)„KPAДETE, нo цитиpaйтe! Eтo ĸъдe лъcнa eднo ĸъм eднo cтaтия нa ΠИK зa cĸaндaлнaтa cъдийĸa B., жeнeнa зa бoc нa Бoĸcoвeтe“ – oт 10.10.2019г. 3) „Hoви дaнни зa cъдийĸaтa B., мeтeжницaтa пpoтив Г. – бaщa й бивш aгeнт нa ДC, лeжaл в зaтвopa зa ĸoнтpaбaндa нa цигapи – oт 11.20.2019г.“ , 4) „ГABPA C БЪЛГAPИЯ И TEMИДA: Л.Π. cтaнa yличeн пpoтecтъp нacpeд Bapшaвa! Шeфът нa BKC oпoзopи дъpжaвaтa – мъĸнe ce пo тpoтoapитe в тoгa c ъндъpгpayнд cъдийĸaтa K. B. и H.K..“ – oт 12.1.2020г.; 5) „ceлcĸa пpъчĸa“, „иcĸa дa peĸeтиpa“, „мнoгo нaглo cъздaниe и яĸo ĸopyмпe“ и пpoчee.
Haвpeмeтo aтаката cpeщy cъдия Цapигpaдcĸa съвпадна със страстите oĸoлo избора на Иван Гешев за главен прокурор и позициите на магистрати против единствения кандидат.
Най-напред CPC пpизнa изцялo ĸлeтничecĸия xapaĸтep нa cъдъpжaниeтo в дoпиcĸитe cpeщy Цapигpaдcĸa и зaĸлючи, чe тя e търпяла вреди през един продължителен период от време, ĸaтo прие, чe справедливото обезщетение за тези вреди възлиза в размер на 24 900 лева заедно със законната лихва от 25. 09. 2020 г. до окончателното й изплащане.
Решението на СРС бе потвърдено от въззивен състав на СГС, който отхвърли жaлбa нa издaтeля като неоснователна, а въз основа на чл.272 oт ГΠK пpипoзнa изцяло фaĸтичecĸитe и пpaвни извoди нa пъpвaтa инcтaнция, ĸoитo cтaнаха чacт oт мoтивите нa peшeниeтo.
Издателствто на ПИК подаде нова жалба, този път до ВКС, с която поиска съдът да допусне касационно обжалване, отмяна на осъдителното решение и отхвърляне на предявения иск по чл. 49 ЗЗД.
Мотивите на ВКС
След анализ на казуса и взетите решения, ВКС потвърждава изводите на предходните инстанции като правилни и обосновани, отхвърля жалбата и напомня азбучни истини за правото и границите на свобода на словото.
В случая, посочва съдът, в тежест на дружеството „Пик Нюз“ ЕООД, като собственик на „Информационна агенция ПИК“ е било да докаже истинността на твърденията в публикуваните статии, но това не е направено. Като е допуснало негови служители противоправно да публикуват клеветнически публикации на 7. 10. 2019 г., 10. 10. 2019 г., 11. 10. 2019 г. 12. 01. 2020 г. и не е доказало твърденията в публикациите, издателството носи отговорност за причинените вреди с тях. Съдът приема, че Пик Нюз“ ЕООД е отговорно и за публикуваните коментари към статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения за Цариградска: „селска пръчка“, „иска да рекетира“, „много нагло създание и яко корумпе“, „просто един от всичките типични български съдии – минало скрито при кадровиците, настоящето – без особена разлика с това на обикновените рекетьори, пълна безнаказаност“, посочва съдебният състав.
Като посочват, че публикуването на статиите с посочено съдържание и показното задържане на обидните и клеветнически коментари в публичното пространство, е противоправно деяние, върховните съдии отсичат: „Разгласяването на неистински позорни обстоятелства за едно лице или приписването на престъпление, представлява клевета, за която издателят на печатно или електронно издание носи отговорност за неблагоприятните последиците, претърпени от адресата им“. Част от информацията в статиите е клеветническа, тъй като приписва на ищцата противоправни деяния, които не са доказани от издателството, а друга част съдържа обидни изрази, обобщава съдът.
За правото на мнение и злоупотребата с него
Касационната инстанция потвърждава несъстоятелността на твърдението, че публикуваните статии от ПИК са израз на правото на разпространяване на мнение на автора и представляват оценъчни твърдения за дейността на ищцата.
Като напомнят, че публикациите уличават съдията във връзка с „криминалния свят“, с „ъндърграунда“, а верността им не е подкрепена от събраните доказателства, върховните съдии отбелязват, че изводите на СГС са в съзвучие с практиката на ВКС и на КС по прилагането на чл. 45 и 49 ЗЗД, чл. 39,40 и 41 КРБ и чл. 10 ЕКПЧ.
Напомнят, че според тази практика правата на свободно изразяване и разпространяване на мнение и на информация, свобода на печата и другите средства за масова информация, не са абсолютни и неограничени. Съдържанието на тези права изключва възможността за разпространяване на клевети и отправяне на обиди. Нарушаването на тези граници и разпространяването на невярна информация с опозоряващ характер, както и на обидни квалификации, поражда деликтна отговорност по чл. 45 или чл. 49 ЗЗД и задължение за обезщетяване на злепоставеното лице“ , отбелязва съдът.
За разликата между оценка на факти, и фактически твърдения
Съставът на ВКС изтъква, че отговорността на дружество издател на ПИК е ангажирана не за оценъчни съждения (коментар на факти) и изразени мнения в публикуваните статии, а за съдържащи се фактически твърдения: че ищцата е „свързана с криминалната престъпност“, „официално влиза и се свързва с криминалната престъпност по Черноморието и Плевен“, има „дебели връзки с ъндърграунда“,, че „се е издигнала в магистратските среди по нерегламентиран начин и редица нейни съдебни решения разкриват връзка между нея и подземния престъпен свят“ и прочие.
Изложените в статията обстоятелства са представени като осъществени със сигурност факти, но доказателствата не установяват, че тези факти отговарят на истината. „Когато едно твърдение е невярно, както е в случая, и когато се установи, че лицето не е извършило престъпление, нарушение или друго укоримо деяние, което му е приписано, то изявлението е клеветническо, опозоряващо доброто име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т.е. противоправно и за него се носи отговорност“, отбелязват върховните съдии.
За честта на професията
Сред потвръдените мотиви е и заключението на съдилищата, че журналистите не могат да използват правото за свободно разпространение на информация, за да нанасят обиди и да клеветят. Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, правно значение оценките имат само ако са обидни, указват съдиите.
И още: Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. Журналистите следва да ограничат критиките до границите, визирани в чл. 39, ал. 2 К., а доколкото ги прекрачат, отговарят за причинените вреди“, пишат в мотивите си върховните съдии.
В този контекст и трите съдебни инстанции приемат за неоснователно оплакването на „Пик Нюз“ ЕООД, че не са зачетени показанията на свидетел, според който преди публикуване на статиите е проведено добросъвестно журналистическо разследване.
Върховните съдии потвърждават като правилен извода на СРС и СГС, че „разкази на познати хора от Плевен за миналото на съпруга на ищцата и за нейното минало не представлява журналистическо разследване за проверка достоверността на публикувани факти, още повече, че то е направено след обсъждане от съда на показанията на свидетеля“.
Заключението е, че публичното разпространение на невярно и позорящо твърдение, излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение на свободата на словото.
Обезщетението не е прекомерно
Относно оспорения размер на обезщетението, съдът приема, че присъдената репарация за причинените на ищцата неимуществени вреди от 24900 лв. не е прекомерна. При определяне на размера обезщетението са съобразени всички значими обстоятелства: че процесните неверни твърдения и обидни изрази са станали достояние на широк кръг лица чрез средство за масова информация – интернет страницата на информационната агенция, достъпна от всяко устройство. Съобразено е естеството на претърпените неимуществени вреди от съдия Цариградска – касае се за уронване на авторитета й в личен, социален и професионален аспект и емоционални изживявания през продължителен период от време.
Отбелязано е и негативно отражение и в работата й като съдия, тъй като страни по разпределени й за разглеждане дела й искали отвод, заради изнесените в статиите данни.
Финално съдът приема за установено, чрез свидетелски показания настъпването на неимуществени вреди от накърняването на доброто име на магистрата. Заключава, че изводите на предходните инстанции съдържат подробен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и обсъждане на доводите и тезите на страните по правния спор. Приема, че мотивите на СРС и СГС са израз на същински правораздавателен процес и с още множество доводи отхвърля искането за касационно преразглеждане на въпроса.
Решението е окончателно.
Съдия Цариградска обяви война на непоклатимата публичност на клеветническите публикации
С отхвърлянето на жалбата на „ПИК, ВКС допуска касационно обжалване по жалбата на съдия Цариградска, която поиска да бъде осъдено издателството „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, всички статии съдържащи обидни и клеветнически твърдения по отношение на нея. Същото искане съдията е предявила и пред СРС и пред СГС, но то отхвърлено с аргумента, че „нашето право не познава такъв иск“.
Поставеният правен въпрос от съдията пред ВКС гласи: Има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди?
Множеството й доводи са уплътнени със значителните изводите на Голямата камара на ЕСПЧ по делото „Хърбейн“ срещу Белгия. В решението съдът е постановил, че чл. 8 (правото на личен живот) от Конвенцията за правата на човек е основание за осъждане на дружеството – ответник да заличи тиражирана противоправна публикация.
“ По този начин от гледна точка на Конвенцията „Правото да бъдеш забравен“ е свързано с чл. 8 и по-специално с правото на зачитане на репутацията, независимо от това какви мерки се искат за тази цел – премахване или промяна на вестникарска статия в онлай архивите или ограничаване на достъпа до статията чрез деиндексиране от вестникарското издание“, записват съдиите на ЕСПЧ.
Като се запознават с мотивите, съдиите от ВКС решават, че има основание за допускане касационно обжалване по поставения въпрос, „тъй като досега той не е обсъждан в практиката на ВКС“.
Аргументите на съдиятаа изглеждат солидно, още повече, че решенията на европейските съдилища са задължителни при прилагането на съюзното право пред нормите на вътрешното законодателство, което пък в случая безпомощно мълчи.
Възможно е сагата с клеветите в „ПИК“ да приключи с нова съдебна практика относно продължителността на живота на позорящи материали, които понастоящем „живеят“ необезпокоявано по страниците на електронните сайтове и след съдебните решения. Никой не е в състояние да задължи „добросъвестните“ собственици да свалят от интернет пространството обявените за противоправни клеветнически публикации.
Така независимо от санкциите на съдилищата, пострадалите продължават да черпят с пълни шепи вредите от нанесените им обиди и клевети – разгласените неверни и позорни обстоятелства за Цариградска, както и обиди към нея, въпреки оповестеното накърняване на доброто й име, продължават да разкрасява страниците на сайта.
Да се чуди човек нанасяна ли е и по-голяма обида на съдилищата, чиито съдебни актове срещу клеветничество, освен плащането на обезщетения, което при кухи фирми, остава на хартия, не струват нищо за осъдените недобросъвестни издатели. Обидно е бездействието на законодателните органи, които не полагат усилия срещу злоупотребите с честа и достойнството на хората и търпят безпрепятствения достъп на публиката до осъдените като позорни и унизителни публикации.
Заслужава адмирации опитът на съдия Цариградска да осигури защита на репутацията си срещу клеветничеството, която би имала значение за всички пострадали от недобросъвестно жонглиране с имената им. Многозначително е решението на върховните съдии да приемат за разглеждане проблема.
Очевидно е, че без дела за сметка на съдията, нищо няма да се промени, както е очевидно и че правото на ЕС „да бъдеш забравен“ чрез премахване на опозоряващите данни, в България е потънало в пълна забрава.