DeFakto.bg DeFakto.bg
По-рано информирахме за преразгледаното от ЕСПЧ осъдително решение срещу България, в което съдът постановява, че е налице злоупотреба с правото на жалба.
Това се случва за първи път, а оплакването по делото “Я.T. cpeщy Бългapия” ce oтнacя дo oтĸaз нa бългapcĸитe cъдилищa дa дoпycнaт юpидичecĸa пpoмянa.
В paмĸитe нa cъбиpaнe нa инфopмaция за индивидyaлнитe мepĸи пo изпълнение на първото решение, пpaвитeлcтвeнитe aгeнти ycтaнoвяли, чe дoĸaтo e билo виcящo дeлoтo пpeд ECΠЧ, Я. T., пpeдcтaвлявaн oт cъщия aдвoĸaт, ĸoйтo гo пpeдcтaвлявaл и пpeд Eвpoпeйcĸия cъд, ycпeшнo e иницииpaл нoвo пpoизвoдcтвo пpeд нaциoнaлeн cъд пo peдa нa Зaĸoнa зa гpaждaнcĸaтa peгиcтpaция, нo в дpyг cъдeбeн paйoн. Но за това ЕСПЧ не е бил уведомен.
След преразгледаното решение жалбоподателят е задължен да дoбpoвoлнo дa възcтaнoви пoлyчeнoтo oт дъpжaвaтa oбeзщeтeниe – 7500 eвpo зa нeимyщecтвeни вpeди и 4150 eвpo зa paзxoди и paзнocĸи, в пpoтивeн cлyчaй дъpжaвaтa мoжe дa ги пpeтeндиpa пo cъдeбeн peд.
Особено мнение по новото решение ЕСПЧ изказва чешкия съдия Катерина Шимачкова. За пълна информация по случая представяме особеното мнение на съдията в автентичния му вид – уверяваме, в него има има много теми за размисъл.
Съдията: Не мога да се присъединя към заключението, че има злоупотреба с жалба
1. Разбирам много добре причините, които накараха мнозинството да реши да преразгледа съдебното решение. Съгласна съм също, че взаимното доверие и сътрудничество са необходими за справедливото правораздаване. Знам, че има основно задължение да сътрудничим на Съда и да му предоставяме цялата необходима информация. Ето защо се съгласих с решението да се уважи искането за преразглеждане на делото.
2. Също така приветствам факта, че мнозинството подчерта значението, което се придава на защитата на основните права на транссексуалните лица и приложимостта на произтичащите от това задължения, като се позовава на последващото решение, постановено по делото PH v. България, както и косвена критика към тълкувателното решение, постановено през 2023 г. от българския Върховен касационен съд.
3. Не мога обаче да се присъединя към заключението, че жалбоподателят действително е злоупотребил с правото си в този случай поради причини, свързани, от една страна, със спецификата на делото и, от друга страна, с прекомерната строгост, която Съдът показва по въпроса за злоупотребата с права в своята съдебна практика като цяло.
4. За да оценя разглежданата тук ситуация, струва ми се важно да се поставя на мястото на жалбоподателя, който е бил принуден от националното законодателство и съдилища да се осакати, за да бъде това, което наистина е в душата си.
5. Убеден съм, че принудителната стерилизация на транссексуални хора е едно от най-жестоките третирания, пред които са изправени хората в Европа. В това отношение се позовавам на декларацията на специалния докладчик на ООН за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание : „ [в] държавите, в които е разрешена промяната на маркерите за пола в документите за самоличност, това може да бъде придружено от състояния на злоупотреба, като например изискване за претърпяна операция за смяна на пола, принудителна стерилизация или други наложени медицински мерки (A/HRC/29/23). Дори когато не е предписано от закона, принудителната стерилизация често се практикува на транс хора. Тези практики са израз на дискриминация, основана на сексуална ориентация и полова идентичност, нарушават правото на всеки на физическа неприкосновеност и самоопределение и представляват форма на малтретиране или изтезание (доклад от 5 януари 2016 г. до Съвета по правата на човека на ООН). (A/HRC/31/57), параграф 49).
6. Когато трансджендър човек се сблъска със своето положение и своя полов преход, това вече е изключително трудно пътуване, дори ако има пълната подкрепа на здравните специалисти, закона и околната среда. Още по-лошо е, когато националното законодателство е произволно и неясно. Ако в такава трудна лична ситуация въпросният човек трябва да сезира и съда, това може да бъде непоносимо. Може би единственото нещо, което може да й даде сили да предприеме правни действия в такава сложна ситуация, е да знае, че не го прави само за себе си, но и за други хора в подобна ситуация, които страдат като нея.
7.. Въпреки че в крайна сметка жалбоподателят спечели делото си на национално ниво, той знаеше колко решаващо може да бъде решението на ЕСПЧ за други в същото положение като него. Той или неговият адвокат са направили грешка просто защото са искали да помогнат на други хора в същата ситуация. И очевидно не са сгрешили, тъй като само три години след решението по делото на жалбоподателя, българският Върховен касационен съд категорично се противопостави на тези хора да могат да получат решение в по-долните инстанции положително съдебно решение като това, получено от жалбоподателя. Наистина ли е било необходимо жалбоподателят да бъде санкциониран, като бъде обвинен в злоупотреба с права ? Нямаше ли да е достатъчно да се преразгледа решението по начина, предложен от жалбоподателя (параграфи 15-17 от решението за преразглеждане), което би позволило на Съда да се произнесе по съответната вътрешна правна рамка – въпрос от решаващо значение и станал критичен след тълкувателно решение, постановено наскоро от българския Върховен касационен съд – и да намали присъденото обезщетение, или дори, евентуално, да санкционира представителя на жалбоподателя, който е юрист ?
8.. Това ме отвежда до последната причина, която ме кара да считам, че настоящата съдебна практика относно злоупотребата с права като цяло е твърде сурова към жалбоподателя. Ако някой може да бъде изискано да сътрудничи и да бъде обвинен за липса на съдействие, това би бил представителят на жалбоподателя, юрист, а не самият жалбоподател.
9.. По принцип съм против санкционирането на жалбоподател за грешките на неговия адвокат. Ситуацията се промени в сравнение с предишната съдебна практика. Вече разполагаме с инструмент за изключване на адвокати, действащи като представители пред Съда (новото правило 44D от Правилника на Съда). В подобни ситуации, ако мнозинството настоява някой да бъде санкциониран, то трябва да санкционира представителя на вносителя, а не вносителя. Конфликтът между отговорностите на представител и тези на жалбоподател, чиито основни права действително са били нарушени, може да доведе до несправедливости.
10. В обобщение, причините, които ме накараха да не се съглася с решението, според което жалбата трябва да бъде обявена за недопустима, за да се санкционира злоупотреба с права, извършена от жалбоподателя, се отнасят, от една страна, до особено уязвимото положение на жалбоподател (и други хора в подобна ситуация, които той също е защитавал с действията си) и, от друга страна, на съдебната практика на Съда, която смесва отговорността на адвоката и тази на неговия клиент, самия жалбоподател.
