СГС осъди ПРБ за незаконно обвинение на мъж за потрошен автомобил на протест срещу ГЕРБ

Съдът прилага решение на СЕС и драстично намалява адвокатсткото възнаграждение за оказана защита

През лятото на 2020 година в страната избухнаха протести против антидемократичното управление на правителството на ГЕРБ оглавявано от Бойко Борисов и подкрепяно от ДПС, афиширано с лидерската роля на Делян Пеевски, ширещата се корупция и безнаказаност на управленския елит, тоталното дискредитиране на България като корумпирана и затънала в ориенталските си порядки държава. 

Така 38-годишният  жалбоподател Д. Д. описва пред СГС събитията, в които взел участие  и станал жертва на незаконно обвинение, за което настоява да бъде обезщетен.

Поводът за наказателните неволи на ищеца е потрошен автомобил на 5 август 2020 година на активист на ГЕРБ,  участвал в национална конференция на партията на същата дата в района на „София Тех парк“.  Д. Д. е обвинен че именно той  е“ нанесъл удар с ръка върху лекия автомобил и счупил предното панорамно стъкло на возилото.

Въпреки, че мъжът  отричал каквото и да е участие в случая, което се доказва и от свидетелски показания, СРП внася в съда  обвинителен акт срещу него, в  който прави искане за освобождаването му от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и налагане на наказание по административнен ред за извършено престъпление по чл. 325 ал.1 от НК – хулиганство.

По внесения обвинителен акт са проведен девет съдебни заседания на които обвиняемият се е  явявал лично.  След две години и половина, на  16.03. 2023 г. Д.Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а решението влиза в сила на 01.04.2023г.  То не е било протестирано от Софийска районна прокуратура.

 В мотивите си  наказателният съд приема  за установено, че „безспорно такова деяние е извършено на посочената дата, но авторството на ищеца и неговата съпричастност към извършеното не са установени и дори са категорично отхвърлени от приетото в съдебното производство заключение на вещо лице и от показанията на част от разпитаните свидетели“. 

   След окончателния провал на обвинението Д.Д.  предявява иск пред СГС по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, в който  претендира сумата от 26 000 лева –  обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания  и  2 750 лева за имуществени вреди от  платените за защитата си адвокатски хонорари по досъдебното и съдебното производства.

От свидетелствата пред съда  се разбира,  че мъжът е понесъл тежък повдигнато  обвинение, медийната му  разгласа,  бил е разтърсен от полицейската му регистрация (вземането на пръстови отпечатъци и ДНК след повдигнатото му обвинение. Притеснението обзело цялото му семейство, което разчитало именно на него за издръжката си и пр.

Съдилищата натрупаха опит по делата за незаконни арести и обвинения от времето на протестите през 2020 г. , ползващи се  с подкрепата на високите етажи на прокуратурата, и не личи да се затрудняват в разпознаването на сериозните обвинения за извършени престъпления  от „задължителните“ прокурорски актове, налагани в услуга на властта.

В случая на Д.Д. съдебният състав  осъжда прокуратурата да компенсира нанесените  вреди от незаконното обвинение за извършено  престъпление.  Напомня, че  „според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС  отговорността  по ЗОДОВ е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

    Прокуратурата дължи обезщетение за неимуществени вреди

По иска за претендираните неимуществени вреди приема, че  обезщетение  за незаконно обвинение ( чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ) се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, “ тъй като е нормално такива вреди да са търпени“.  Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че ищецът е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, посочва съдът като цитира  решение №427/19.06.2020г. по гр.д.0273/2009г. на ВКС, III г.о.

„Налице е човешка презумпция, че незаконното наказателно преследване създава страх от неоснователно осъждане, засяга честта и достойнството, води до укор от близките и ограничения в личния и обществен живот“, пишат съдиите.

Преценяват, че на пострадалия не е налагана мярка за неотклонение и не са  събрани доказателства, че повдигнатото обвинение е било пречка за работа му,  съдът определя обезщетение за морални вреди в размер на 3000 лв.   Посочва, че началният момент на забавата възниква  от влизане в сила на оправдателната присъда,присъжда и законна лихва върху главницата,  считано от 01.04.2023 г. на която тя е  влязла в сила до окончателното й изплащане.

Признава и имуществени вреди

 В наказателното производство не е предвидена възможност лицето, което е признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване, отбелязва съдът.    Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ, заключава съдът като цитира трайна практика на ВКС по въпроса.

В случая заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в наказателния процес, представлява имуществена вреда, която подлежи на обезщетяване, сочат съдиите.  Те установяват, че  ищецът реално е заплатил адвокатски хонорар в размер на  2 750 лева, който присъжда в негова полза заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателното решение – 01.04.2023 г. до окончателното й изплащане.

Сериозен обрат с адвокатските разноски 

 Сериозен обрат бележи размера  на адвокатското възнаграждение, което осъдената страна трябва да заплати за оказана защита.

От договор за правна помощ на ищеца  и адвокат от САК, се вижда, че защитата е била  предоставена  безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА.   Когато по делото насрещната страна, в случая прокуратурата,  е осъдена за разноски,  съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.   Адвокатското възнаграждение  се дължи директно на адвоката и не представлява разход за клиента, сочи съдът, като уточнява, че неговото  заплащане е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК , в който е записано, че  зaплaтeнитe oт ищeцa тaĸcи, paзнocĸи пo пpoизвoдcтвoтo и възнaгpaждeниe зa eдин aдвoĸaт, сe зaплaщaт oт oтвeтниĸa cъpaзмepнo c yвaжeнaтa чacт oт иcĸa.

В случая минималното адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималните размери на на адвокатските възнаграждения –(НМРАВ),   е било определено в размер на 2950лв.  Съдебният състав  обаче  напомня, чес решение С-438/22 г. на СЕС  прие  НМРАВ за  нищожна, тъй като  нарушава  чл. 101, § 1 ДФЕС.  Съгласно приетото от СЕС  „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение“, включително и в случаите, когато „предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги„.

В мотивите на СЕС е посочено, че  „цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара,  представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС и  е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени“ .

В конкретния казус  това означава, че  съдът определя  дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на обстоятелства, а не според размерите, определени в НМРАВ.

Като преценява, че делото не е било от фактическата и правната сложност, осъжда осъди прокуратурата да заплати на адвоката сума в размер на  500 лв., в съответствие с уважената част от исковете.

Общо съдът осъжда ПРБ да заплати за неимущствени вреди от  незаконно обвинение сумата от  3000 лв плюс  законната лихва, 2 750,00 лева за  имуществени вреди и  лихва за забава  и  500,00лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.