DeFakto.bg DeFakto.bg
Отзвук от отбелязването на 33-годишнина на Конституцията, приета на 12.07. 1991г., останало извън общественото внимание. В очакване на произнасянето на Конституционния съд (КС) по оспорените изменения на Конституцията, извършени в края на миналата година, въпросите не стихват. Отбелязването на годишнината от Конституцията бе повод за търсене на отговори. Обръщаме се към конституционалиста проф. Емилия Друмева, бивш конституционен съдия, която се включи в дискусията.
Питаме по един от особено дискутиран напоследък въпрос – има ли опасност от „дупки“ в Конституцията, ако съдът обяви за противоконституционни някои от промените, тъй като са били от компетентност на ВНС?
Най-напред проф. Друмева напомня, че в случая КС проверя само сочени нарушения на нейната Глава IX – спазена ли е конституционната процедура за изменяне, и дали оспорените изменения предвид тяхната материя и параметри не е следвало да бъдат извършени от Велико Народно събрание (ВНС), т.е. обикновеният парламент да е иззел правомощие на ВНС. В този смисъл е и практиката на КС (Решение № 7/2006г.), казва тя.
– Проф. Друмева, има очаквания, че КС ще обяви за противоконституционни разпоредби на изменителния закон, т.е. да ги „отмени“. Въпросът е какво всъщност ще пише в българската Конституция, след като КС „отмени“ някоя от разпоредбите ѝ. По време на дискусията по приемането на промените проф. Пламен Киров посочи, тълкувателно решение №3/2020 на КС, което приема, че „решението на Конституционния съд, с което закон, който изменя или отменя действащ закон и бъде обявен за противокноституционен, няма възстановително действие“
Тезата за възникването на „бяло поле“ в Конституцията пък отхвърля проф. Пенчо Пенев. Според него решение №3/2020 г. на КС не се отнася за случаите на Закон за изменение и допълнение на Конституцията, както и до хипотезата, при която обикновен парламент е иззел компетентност на ВНС.
Има или няма риск отмяната да доведе до „дупка“ в конституционния текст?
– Опасенията наистина се основават на Решение № 3/2020г. на КС, което постанови, че:„Решението на КС, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон , се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“, т.е. на мястото на отменената законова уредба не се прилага предишната. Заслужава отбелязване, че в мотивите към решението навсякъде Конституцията присъства с това название и идеята, че употребата на „действащ закон“ може да визира и Конституцията, влиза в противоречие с основни стандарти в правото.
Смятам, че „бяло поле“ няма да възникне. В този смисъл подкрепям позицията на проф. Пенчо Пенев, че единствено допустимия от Конституцията резултат при обявяване за противоконституционна една или повече разпоредби, е че противоконституционният закон спира да се прилага занапред.
Кой би трябвал да преуреди правните последици в подобна ситуация?
– Според чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) в сила от 1991 г. органът, който ще уреди правните последици при подобни разултати е Народното събрание, постановило противоконституционния акт. Впрочем същият този текст на ЗКС е възпроизведен в диспозитива на въпросното Решение № 3/2020 на КС (с добавката „прилагане“). Така че, Народното събрание следва да създаде уредба на засегнатите отношения и възникналите последици.
Но ако противоконституционността е поради навлизане в правомощия, отредени по Конституция за ВНС, новата законова уредба, създадена от Народното събрание и покриваща отношения, резервирани за ВНС, по които въпроси вече има произнасяне, че са за ВНС, ще се окаже пак противоконституционна. Стига се до затворен кръг и абсурдно положение, несъвместимо с конституционализма и основните му принципи. Налага се изводът, че забраната за възстановителното на предхождащата уредба, произнесена в Решение 3/2020, не обхваща закон за изменение на Конституцията, а самата тя е нещо повече от „действащ закон“, както гласи въпросното Решение 3/2020г. Предстоят спасителни операции.
Важно е КС да даде насоки в мотивите си относно действието на промените и тяхната валидност, ако бъдат обявени за противоконституционни заради навлизане в правомощията на ВНС. Надеждите са с решението си съдът да катализира и обществената енергия.
Бих отправила една препоръка: в първите години след създаването на Конституционния съд след всяко произнасяне на решение или значимо определение съдията-докладчик по делото даваше брифинг за журналисти и интересуващи се по основните положения на произнесения акт. Възстановяването на подобна практика несъмнено ще е полезно за институциите и обществото.
