Върховният касационен съд може да оправи заповедния батак

д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд

1.Новата подсъдност по заповедни дела

Вече половин месец, от 01.07.2024 г., действа новата ал. 3 на чл. 9 ЗСВ, според която заповедните дела се разпределят централизирано между съдии в цялата страна.  По-точно казано, заповедните дела, освен тези по заявленията по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такива дела съгласно действащите в отделните съдилища правила за разпределение.  Делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1, изр. 1 ГПК.

ВСС като орган е следвало в срока на vacatio legis да създаде условия, като одобри и внедри съответния софтуер, за подобно централизирано разпределение на делата измежду районни съдии от цялата страна. Той не го е сторил, като оправданието е, че изпълнителната власт не била осигурила финансиране.

2. Батакът „незаконен съдебен състав“

Чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ изисква при всеки спор за граждански права спорът да се разглежда от „съд, създаден в съответствие със закона“, а това означава законът ясно да предписва правила, по които да се определя подсъдността по дадения спор и тези правила в конкретния случай да се прилагат. Ако много юристи в България и дори някои районни съдии си представят заповедните дела като дела по формална проверка на проекти за някакви заповеди и изпълнителни листове, писани от секретарки или съдебни помощници, то те не са чели практиката на СЕС по потребителски дела. Проверката – както първоначална при издаването, така и последваща, при молба за спиране на изпълнението, ‒ която съдът дължи по потребителски заповедни дела е значителна и доближава заповедния съд до съд, разглеждащ правен спор и даващ защита на икономически по-слабата страна. Приложимостта на чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ и към заповедните дела е несъмнена.

Ако заповедните дела се разпределят и след 1 юли 2024 г. по стария ред, то съдиите, на които са разпределени такива дела, не по реда на чл. 9, ал. 3 ЗСВ, биха представлявали незаконен съдебен състав и биха постановявали порочни актове. Избирайки сам да разгледа неподсъдни нему дела, районният съд допринася за закононарушението.

3. ВКС като регулатор на подсъдността от последна инстанция

Изход от създалата се ситуация има.

Когато чл. 9, ал. 3 ЗСВ изисква заповедните дела да се разпределят централизирано измежду всички районни съдии в страната, които разглеждат заповедни дела, с това той сочи, че подсъдността на всяко заповедно дело не е предварително определена, а се определя във всеки случай на случаен принцип. Веднъж обаче със съответен софтуер определен конкретен районен съдия в страната по дадено заповедно дело, от този момент това заповедно дело става дело на съответния районен съд, в който правораздава съдията. Следователно чл. 9, ал. 3 ЗСВ е по същество една процесуална норма относно подсъдността.

И какъв е изходът, когато по правилата на подсъдността не може да се определи къде да се гледа едно дело? Нашият ГПК, за разлика от процесуалните закони на много други държави, има отговор на въпроса – съгласно чл. 123 ГПК когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

Нормата на чл. 123 ГПК прилича в много голяма степен на забраната за отказ от правосъдие по чл. 5, изр. 2 ГПК ( „При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.“) и на чл. 127, ал. 2 АПК („Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.“). Става дума за случай, при който има иск или молба, които се очакват да бъде предявени, но има празнота или неяснота – в закона няма определен съд, пред който да се предяви искът или подаде молбата; тогава, за да не остане незащитено субективното право, ВКС ad hoc посочва съд, който да се заеме с разглеждането на спора.

Прочее, районните съдии трябва да дават подходящ срок на заявителите по заповедни дела след 1 юли 2024 г. да сезират ВКС, за да определи той компетентен съд.

Така определеният компетентен съд също ще бъде определен ad hoc, но не по воля на страната, което избягва forum shopping-а, нито по волята на районния съдия, който би приел да гледа неподсъдно дело, а по волята на най-висшата съдебна инстанция в страната.