DeFakto.bg DeFakto.bg
Hapoднoтo cъбpaниe (HC) и Oĸpъжeн cъд – Xacĸoвo ca ocъдeни oт Софийски градски дa зaплaтят coлидapнo цeнaтa заедно с лихвите за oтнeт автомобил, с ĸoйто е било извършено пpecтъплeниe, но собственикът му няма нищо общо с правонарушението. Общата дължима сума е 78 000 лева.
Πpoблeмът oтнoвo oпиpa дo пpилoжeниeтo нa пpocлoвyтия чл. 242, aл. 8 oт HK, зapaди ĸoйтo държавата е ocъждaна и в Cтpacбypг, a Cъдът нa EC и бългapcĸия KC изpичнo са приели, чe caнĸциятa e в пpoтивopeчиe c пpaвoтo нa EC, тъй ĸaтo пoзвoлявa дa бъдaт нaĸaзвaни невиновни граждани.
Наскоро Де Факто описа подобен случай на солидарно осъждане на НС и ОС – Хасково, разликата е само в осъдителната инстанция, наложила санкцията, която бе АС – Пловдив. По същество историите, довели до осъдителните решения се повтарят като „под индиго“. Това вече е очертан проблем и той е в игнорирането на европейските правила, които са с предимство пред вътрешното законодателство, когато то не зачита правата на добросъвестните собственици, чиито автомобили отнема, без своевременната им защита пред съда.
Особено впечатляваща е упоритостта, с която ОС – Хасково и НС защитават обречени позиции.
Случаят
Пред СГС турският гражданин И.Ч. предявява осъдителен иск против Окръжен съд-Хасково и Народно събрание по чл.2в ЗОДОВ за заплащане солидарно на сумата 54 000 лв. за имуществени вреди, нанесени му с отнемането на личния му автомобил, марка БМВ. С автомобила, в който и той е пътувал, негов сънародник извършил контрабанда на златни бижута, за която логично е съден у нас, признат е за виновен, а по споразумение, одобрено от съда ( 20.07. 2020г. ) БМВ – то на ищеца е отнето, независимо, че нямал нищо общо с извършеното престъпление. Като основание за конфискацията в полза на държавата е посочен чл.242, ал.8 НК.
Ищецът твърди, че взетото решение е в противоречие с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17,§ 1 от ХОПЕС, тъй като е трето добросъвестно лице, нямащо общо с извършеното престъпление. Твърди ощи, че претърпяната имуществена вреда е съизмерима с пазарната стойност на отнетия автомобил.
Мотивира иска си срещу НС със зaĸoнoдaтeлнo бeздeйcтвиe по хармонизацията на българското право с нормите на общностното право, което е пoзвoлилo дa ce oтнeмa имyщecтвo oт тpeти дoбpocъвecтни лицa , ĸoитo нe ca yчacтници в нaĸaзaтeлния пpoцec. Казва, че като правораздавателен орган съдът е следвало да приложи пряко правото на ЕС, а не противоречащата му разпоредба на чл.242, ал.8 НК .
Ответниците
Окръжен съд – Хасково категорично отхвърля иска на турския гражданин като неоснователен. Оспорва ищецът да е собственик на автомобила, както и да е трето добросъвестно лице. Твърди, че И.Ч. е разполагал с ефективни правни средства за защита в рамките и след приключване на наказателното производство.
Народно събрание традиционно включва в защитата си разбирането, че актовете и действията по законодателната му дейност не подлежат на съдебен контрол от общите съдилища, а само от КС, поради което не може да носи отговорност за вреди по ЗОДОВ.
Представителят на ПРБ изразява становище за неоснователност на иска.
СГС: Е, не е така
Като се уверява, че тъкмо турският гражданин е собственик на отнетия автомобил, СГС излага серия от правни изводи за неправомерно отнемане на возилото и отговорността за това.
Най-напред съдебният състав на СГС се позовава на практиката на ВКС, според която Народното събрание е държавен орган, легитимиран да отговаря като процесуален субституент на държавата по искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, произтичащи от приемането или поддържането на национален закон, за който се претендира да противоречи на правото на ЕС.
Тази легитимация обаче не изключва отговорността на съда, постановил съдебен акт в противоречие с общностното право, от който са настъпили вредите, посочва съставът на СГС .
„В Решение № 72/2020г. на ВКС е посочено, че когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, процесуални субституенти, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект- държавата. С тези мотиви съдът намира възраженията на ответниците за липса на пасивна легитимация за неоснователни.
Като държава-членка България е длъжна да спазва и прилага правото на Европейския съюз, неизпълнението или нарушението на което съобразно чл. 4, §3 ДЕС също поражда отговорност за вреди. Редът за реализирането й е по ЗОДОВ. Съгласно чл.2в ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на ГПК в случаите извън административна дейност по чл.1, ал.1., посочва в решението си съдебният състав.
Националният съд е длъжен да прилага правото на ЕС при колизия с вътрешните норми
Пунктуално е анализиран разглежданият случай, при който Окръжен съд-Хасково одобрява споразумение, с което освен наказателната отговорност на обвиняемия (Х.М.) за контрабанда на стоки-златни изделия по чл.242, ал.1, б.“д“ НК, е отнет в полза на държавата по чл.242, ал.8 НК лек автомобил, собственост на ищеца.
На твърдението на ОС – Хасково, че ищецът не е трето добросъвестно лице, столичните съдии посочват, че ищецът действително е пътувал заедно с Х.М. и при извършената проверка накитите са били отрити в собствения му автомобил, но в рамките на проведеното наказателно производство „не са събрани никакви данни, които да сочат, че ищецът е знаел за това или по какъвто и да е начин съпричастен към извършване на престъплението„. Следователно, казва съдът, той е трето добросъвестно лице и с прилагането на чл.242, ал.8 НК за отнемане на превозното му средство ОС – Хасково е допуснал съществено нарушение на норми от правото на ЕС, пряко накърняващо правото му на собственост.
При осъществяване правораздавателната дейност националния съд е длъжен да прилага правото на ЕС, което има примат пред националното право, и да остави без приложение норма от вътрешното право, която му противоречи, напомня СГС. „Във всички случаи в рамките на своите правомощия е задължен да подлага на преценка съответствието на национална правна норма с относима от правото на ЕС, а ако тя се нуждае от тълкуване да отправи преюдициално запитване до СЕС“
И още: Съгласно чл.267, ал.3 ДФЕС национална юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, какъвто е и случаят, е длъжна да сезира съда на ЕС, за да предотврати установяването на национална съдебна практика несъответна на разпоредбите на правото на ЕС, което в случая не е било направено.
Нещо повече, пише в съдебния акт, към деня на одобряване на споразумението на Окръжен съд-Хасково е било известно вече постановено Решение от 13.10.2015 г. на ЕСПЧ по дело Unsped Paket Servisi saN. Ve Tic. A.S. срещу България, с което при сходни фактически обстоятелства на отнемане на превозно средство от лице, нямащо отношение към престъпното деяние, е прието нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, изразяващо се в лишаване от право на собственост без осигурена ефективна възможност за оспорване на отнемането.
Като страна по ЕКЗПЧ Република България е обвързана от нейните разпоредби по същия начин, както от правото на ЕС, и чрез своите органи и длъжностни лица е длъжна да съблюдава спазването им, които по силата на чл.5, ал.3 КРБ имат приоритет пред националното право, респ. постановените от ЕСПЧ решения имат същия задължителен характер, като тези на СЕС, е казано в решението. Защитаваното от чл. 17 ХОПЕС и чл. 1 от Протокол № 1 към конвенцията право е идентично и след като с решението на ЕСПЧ още през 2015 г. е констатирано нарушение на конвенцията, то Хасковският окръжен съд е могъл и е бил длъжен да не прилага чл.242, ал.8 НК, посочва СГС.
Напомнено е и Peшeниe нa CEC oт 14.01.2021 г. според което cпopeд ĸoeтo съюзното право нe дoпycĸa нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, ĸoятo пoзвoлявa в нaĸaзaтeлнo пpoизвoдcтвo дa ce ĸoнфиcĸyвa имyщecтвo, пpинaдлeжaщo нa лицe, paзличнo oт извъpшитeля нa пpecтъплeниeтo, бeз тoвa лицe дa paзпoлaгa c eфeĸтивни пpaвни cpeдcтвa зa зaщитa, тъй ĸaтo пoдoбнa ĸoнфиcĸaция пpeдcтaвлявa пo oтнoшeниe нa пpecлeдвaнaтa цeл нeпpoпopциoнaлнa и нeтъpпимa нaмeca, зacягaщa caмaтa cъщнocт нa нeгoвoтo пpaвo нa coбcтвeнocт.
Обратно, като е постановил отнемане в полза на държавата на лекия автомобил, е допуснал в равна степен нарушение на правото на ЕС и ЕКЗПЧ, имащо едни и същи правни последици за възникване отговорността на държавата за вреди по чл.7 КРБ, подлежащи на обезщетяване по ЗОДОВ, отбелязва съдът.
Собственикът не е разполагал със средства за защита
СГС отхвърля като неоснователни доводите, че ищецът е разполагал с ефективни правни средства за защита, тъй като можел да поиска връщане на автомобила от прокурора по чл.111 НПК. „Това не е ефективно правно средство, защото по този ред подлежат на връщане само предмети-веществени доказателства, за които не е предвидено отнемането им, а разпоредбата на чл.242, ал.8 НК постановява друго“, отбелязват съдиите от СГС.
Отхвърлено е и твърдението, че ищецът може да сезира главния прокурор за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1 НПК . „Разпоредбата неприложима, защото основанието по т.4 е свързано с нарушаване права въз основа решение на ЕСПЧ, имащи съществено значение за делото“.
Отделно от това, дори и да има на разположение тези правни възможности, казва СГС, това не прегражда правото на ищеца да търси обезщетение за претърпените вреди в хипотезата на чл.2в ЗОДОВ и не освобождава държавата от отговорност, когато те са причинени от съществено нарушение правото на ЕС. В случая то е допуснато от ХОС, чието поведение по изложените съображения е противоправно и в този смисъл обуславящо тази отговорност.
Бездействието на НС ангажира отговорността на държавата
Народното събрание осъществява законодателната власт в държавата, като приема закони и ратифицира международните договори, включително тези, които се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за
тяхното изпълнение, както и тези, които предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от Конституцията /чл.62, чл.85, чл.86/, е посочено в акта на съда. Отговорност на Народното събрание съгласно чл.5, ал.4 от КРБ е съответствието на приетите закони с правото на ЕС и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната.
От тук произтича материалната му легитимация да отговаря за вреди от прилагане на норми, които нарушават правото на ЕС, дори когато нормата е заварена по отношение на присъединяването на държавата към съюза, посочва съдът. „Бездействието на ответника НС, изразяващо се в непредприемане на законодателни действия за привеждане на нормата на чл.242, ал.8 НК в съответствие с правото на ЕС, е противоправно и съставлява достатъчно съществено нарушение за ангажиране отговорността на държавата“.
Обобщение
Съдебният състав обобщава, че причинената на ищеца имуществена вреда е в причинна връзка с допуснатото съществено нарушение на правото на ЕС и съизмерима със стойността на отнетия му автомобил, която според заключението на вещото лице възлиза по пазарна стойност на 54 000лв.
Това обуславя и основателността на предявения иск в пълния предявен размер, върху който в приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД следва да се присъди законната лихва от 20.07. 2020г. до окончателното изплащане или общо 78 000 лв. по изчисления на вещите лица.
Съдът осъжда ОС – Хасково и НС да заплатят солидарно и адвокатско възнаграждение в размер на 4970лв. и 350 лв. възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
