DeFakto.bg DeFakto.bg
Софийски градски съд осъди „Информационна агенция ПИК“ за обидни изрази в публикация за Даниел Лорер ( ПП ), които са засегнали честта и достойнството на политика. Издателят на агенцията „П.Н.“ ЕООД е осъден да плати обезщетение за противоправно поведение на неговите служители, нанесли морални вреди на бившия министър на иновациите.
Делото е заведено от Даниел Лорел по 49, вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. за публикация от 07 септември 2022 г. под заглавие: „Софиянец псува Лорер в центъра на София“. Поместена е снимка в цял ръст на Даниел Лорер и Кирил Петков, като пешеходци на търговска улица, които общуват помежду си. Текстът е придружен от видеоклип, на който се вижда, как столичанин гони по тротоара бившият министър на иновациите в кабинета „Петков“ Лорер.
През цялото време гражданинът обижда и псува политика. „Ей, боклук, обърни се! Мизерник, боклук, мизерник, боклук, мизерник, ****, ****. Ей, боклук, ще излезеш от политиката, ясно ли ти е“.
„Такава омраза към политиците по улиците не е имало и по времето на кабинета Пламен Орешарски“, пише ПИК, като се позовава на мейл до редакцията.
В исковата си молба пред съда политикът посоча, че публикацията съставлява обида оповестена пред неограничен кръг хора, в пространството и времето, която цели да го дискредитира и отклони от политическите му убеждения и му причини душевни болки и страдания. Описани са отрицателни емоции на обида, унижение, наранено самочувствие, срам, вина, чувство за гавра с достойнството му на личност, политик и общественик, опетнено добро име и чест, принизяване арогантно и цинично на неговите лични качества, морал, принципи, цели и самооценка.
Претендира обезщетение от 30 000 лв. и законната лихва.
От свидетелските показания съдът научава, че ищецът бил много разтревожен за семейството си. Че трите му деца ще четат, че баща им е боклук и разни хора го псуват по пътя. Бил изключително възмутен. Не можел да прикрие срама си, че това е пред цяла България, да гледа и да чете тези обиди без никакво основание. Вече били в предизборна кампания и този материал бил видян от около 400 000 души и т.н.
Според ответника, издател на ПИК, публикацията отразявала събитие, което се е случило и е само преразказ на съдържанието за потребителите, които няма да отворят прикачения видео файл, без да съдържа оценъчно съждение – коментар на фактите. Излъченият видеоматериал е бил и е общодостъпен, разпространен преди „процесната“ публикация и е използван, единствено с информационна цел.
Сочи, че като политик и обществена фигура ищецът следва да търпи критика в по- голяма степен от обикновен гражданин..
Съдът: Използваните изрази унижават достойнството
,В решението си съдът напомня, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, но до пределите на доброто име, честа и достойнството на другия, в случая на политика.
Цитира чл. 39, ал. 1 от Конституцията, според който, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на ал. 2 на чл. 39, според която същото „не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго ..“ В същия смисъл е посочена и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според която „всеки има право на свобода на изразяването на мнения, но това право трябва да се съобразява с ограниченията, предвидени от закона и необходими в едно демократично общество … за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите .. „
Съдът установява, че въпросната публикация действително първоначално е била разпространена в друго издание, „но това не винаги изключва отговорността на следващият издател“, пише в мотивите.
За отговорността на втория издател
“ Когато се възпроизвеждат факти, които впоследствие се окажат неверни, отговаря първоначалният издател, тъй като той е трябвало да провери информацията в съответствие с правилата на добрата журналистическа практика, като вторият издател не може да бъде държан отговорен за това, че се е доверил на добросъвестността на първия. Ако обаче в препечатаната статия се съдържат обиди, отговаря и вторият издател“, категоричен е съдът.
Съдът обстойно се спира на разликата между обида, клевета и оценъчно съждение.
Обидата по определение е унизяващо честта и достойнството, докато мнението дори и отрицателно представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития, но не по унизителен начин. Отрицателната оценка може да е поднесена и по шокиращ начин, провокативно или чрез преувеличаване – въпрос на журналистическа практика за поднасяне на информация – но ако не съдържа унизителни и неприлични изявления по отношение на критикуваното лице, същата не се явява неправомерно деяние.
Наличието на обида е очевидно
В случая наличието на обида е очевидно, не се налага извършване на проверка за установяването й и поради това разпространяването й се явява противоправно, заключава съдът.
Във въпросната статия ищецът е представен като обиждан, мразен от всички по улицата и псуван политик, наричан е „боклук“, „мизерник“, „****“, „****“, „боклук, ще излезеш от политиката“, всеки от които изрази обективно съставлява обида, т.к. е накърнено доброто му име и засягат самооценката му.
“ Не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на ищеца, а за изрази, пряко насочени към и целящи да уязвят неговото достойнство“, цитира съдът на Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., на ВКС, ІV ГО).
Следователно, пише в решението, налице е противоправно поведение на служители на издателството, за което следва да бъде ангажирана неговата отговорност. Съдебният състав отхвърля като неоснователни оплакванията на ПИК, че чрез публикациите е упражнено правото на свобода на словото.
„В случая тази свобода е упражнена превратно и е накърнено доброто име на ищеца, поради което е налице противоправност“, изтъква съдът. Отбелязва, че ищецът следва да се обезщети за негативните емоции на които е бил подложен „в човешки и професионален план“ от публикацията. Посочва, че тя е достъпна за неограничен брой читатели и към момента на произнасянето. (Още по темата тук)
Като посочва, че Лорер притежава качеството „публична личност“ съобразно дадената в § 7 от Резолюция 1165/1998 г. на СЕ дефиниция, той следва да има по-голям праг на търпимост към критики, съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата 10 000 лева. Отхвърля останалата част от претенцията на Лорер до 30 000 лв.
Върху признатата главница присъжда законна лихва от 07.09.2022г., дата на публикацията до окончателното и изплащане.
Осъжда издателството на ПИК да заплати 3900.00 лв. съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред САС
Съйтът ПИК е с нов собственик. Това се разбира от публикация в медията. Там пише, че собственикът Недялко Недялков е продал сайта на медийната група „Селевкиди“, управлявана от Светослав Кантарджиев. Уточнява се, че компанията поддържа над 20 сайта в България и чужбина и е с гръцко участие.
