ЕК одобрява промените в Конституцията, препоръчала ги заради трайни проблеми, още няма резултати за „високата“ корупция

Беше приета всеобхватна конституционна реформа за подобряване на независимостта на съдебната власт и за отстраняване на дългогодишни опасения в тази област –  това се казва в резюме на годишния  доклад на ЕК,  обявен  в Брюксел за върховенството на закона в България и останалите 26 държави членки на ЕС.

Това е петия  годишен доклад относно върховенството на закона – 2024 г.,който разглежда тази област във всички страни  членки на ЕС. Докладът обхваща  реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.  Той  отчита, че 68% от препоръките, отправени в предишния доклад през 2023 г., са изцяло или частично изпълнени.  В някои държави членки обаче продължават да съществуват системни опасения и положението се е влошило.

В доклада за България подробно са  описани промените в Конституцията, свързани със съдебната власт и новостите за главния прокурор.   „Както беше споменато в предишни доклади за върховенството на закона, комбинацията от правомощията и позицията му позволяват на главния прокурор да упражнява значително влияние върху прокуратурата и съдебната власт като цяло. Конституционните промени отговарят на тези опасения“,  казва ЕК.

Главният прокурор вече не е  пряк ръководител на всички административни ръководители и прокурори, е изтъкнато в доклада.   С конституционната реформа той е единствено пряк ръководител на Върховната прокуратура и неин административен ръководител.  Отбелязано е че реформата  „прехвърли изготвянето на методическите насоки от главния прокурор към Върховната прокуратура, като  върху методическите насоки бе въведен съдебен контрол  от страна на Върховния административен съд„.

Това развитие бе приветствано от заинтересованите страни, които твърдят, че са били използвани за упражняване на влияние върху прокурорите за упражняване на влияние върху прокурорите, е отбелязано в доклада.

Реформата закрепва в Конституцията механизма за отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, ограничава неговите правомощия и разделя Висшия съдебен съвет на два отделни  съвета, сочат още експертите.

Някои промени засегнаха правомощията на президента на Републиката във връзка с назначаването на служебно правителство, е посочено в доклада, като е отбелязано и предстоящото произнасяне на Конституционния  съд по оспорените разпоредби. Реформата беше извършена в консултация с Венецианската комисия и нейните препоръки до голяма степен бяха взети предвид, сочи ЕК.

Подчертани са измененията в процедурите за  назначаване и освобождаване от длъжност на главния прокурор и двамата председатели на върховните съдилища.   В доклада е обърнато внимание на опасенията по отношение на състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет, дългосрочното  командироване на по високи длъжности. Отбелязани са и призивите за разширяване на съдебния контрол в случаи на прекратяване на разследвания за престъпления без пострадали.

В доклада се отбелязва също липсата на напредък по отношение на достатъчно на брой окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта, както и за реформите на антикорупционната комисия.

Все още предстои да се постигнат солидни резултати по дела за корупция по високите етажи на властта, сочи ЕК.  Отбелязана е работата по кодекс за поведение, тъй като продължават да съществуват сериозни пропуски в почтеността на заемащите висши длъжности в изпълнителната власт.  Правилата за деклариране на имущественото състояние и интересите на длъжностните лица се прилагат систематично, но проверките и санкциите не са ефективни, е изтъкнато в констатациите. 

Конституционната реформа подобри достъпа до конституционно правосъдие, смята ЕК, но продължават опасенията относно качеството на законодателния процес.

  На омбудсмана бяха предоставени нови правомощия, въпреки че финансовите и човешките  не бяха достатъчно подсилени.  Работата на Съвета за развитие на гражданското общество е блокирана поради политическата ситуация, констатира комисията.

Посочени са опасения във връзка с факта, че значителен брой независими и регулаторни органи продължават да работят с изтекъл мандат. Отчита се, че в България, Унгария, Словения, Хърватия и Полша остава за решаване въпросът с независимостта на регулаторите.   В доклада се отбелязва, че КС още не се е произнесъл по механизма за разследване на главния прокурор, както и че той  беше регламентиран на конституционно ниво.

Докладът на ЕК се появява дни, преди КС да се произнесе по делото за конституционосъбразност на промените, за сериозна част от които се твърди, че ще бъдат отхвърлени,  защото са били от компетентност на ВНС.

Запитана как се отнася към факта, че Конституционният съд може да „зачертае“ промените в  основния закон, зам. председателят на ЕК Вера Йоурова отговори: „Трябва да кажа, че винаги, когато препоръчваме конституционни реформи, правим това като отражение или реакция на трайни проблеми в страната.   Решенията за тях се вземат единствено от страните членки. В България обаче виждаме доста нестабилна ситуация и затова я насърчихме да преразгледа конституционната система“, посочи тя.

„Понастоящем равнището на усещането за независимост на съдебната власт в България е много ниско както сред широката общественост, така и сред България, така и сред бизнеса“, е отбелязано в доклада на ЕК за България.

В България, Хърватия и Полша доверието в съдебната система е под 30 процента, се допълва в доклада.  В България и Малта са необходими допълнителни усилия за постигане на окончателни присъди по случаи на корупция на високи управленски равнища, пише ЕК.

В доклада се дават следните препоръки към България:

• Осигуряване на солидни резултати по отношение на разследванията, наказателното преследване и окончателните съдебни решения по дела за корупция по високите  етажи на властта и гарантиране на ефективната работа на Комисията за противодействие на корупцията.
• Подобряване на почтеността сред висшите длъжности в изпълнителната власт, като се вземат предвид европейските стандарти, като  се гарантира, че са въведени ясни стандарти за почтеност в правителството, както подходящ механизъм за налагане на санкции.Предприемане на стъпки за адаптиране на съответната законодателна рамка, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на вакантни длъжности, така че да бъде съобразена с европейските стандарти за командироване на съдиите.
• Цялостно изпълнение на препоръката за увеличаване на усилията за адаптиране на състава на Висшия съдебен съвет, като се вземат предвид европейските стандарти за съдебните съвети.
• Придвижване на законопроекта с промени, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в избора на неговите членове.
• Да се продължат плановете за приемане на механизъм за въвеждане на предпазни мерки в процедура за избор от парламента на членове на Висшия прокурорски съвет, като се гарантира тяхната независимост и се вземат предвид европейските стандарти, особено с оглед на ролята на съвета при назначаването и освобождаването на главния прокурор.
• Допълнителен напредък в работата по подобряване на прозрачността при разпределението на държавата реклама, по-специално по отношение на тази, договорена чрез посредници, като медийните агенции.