DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд обяви окончателно, че е адвокатските карти се заверяват с годишни стиктери, а решението за това на ВАдС от 2020 г. , не подлежи на съдебен контрол.
Последната инстанция отмени решение на тричленен състав на същия съд, който миналата година обяви нищожност на акта на ВАдС, според който: „Ежегодна заверка на адвокатската карта по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за адвокатурата се извършва чрез полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет съобразно броя на членовете й, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет“. Група адвокати оспориха това решение и спорът бе отнесен пред административното правосъдие.
Правилно тричленният състав на ВАС е приел, че следва да извърши собствена преценка по допустимостта на оспорването, но неправилно е приел, че оспореното решение притежава всички белези на подзаконов нормативен акт и е извършил проверка за неговата законосъобразност по реда на чл. 185 и сл. от АПК, приема съставът на 5 – членката.
От решението на Висшия адвокатски съвет не произтичат ограничения в упражняването на адвокатската професия, тъй като то не влияе пряко на правния статус на адвокатите, отразен в регистрите на адвокатурата, посочват съдиите.
„Безспорно адвокатската карта е документ, който служи за легитимация на адвоката. От липсата на стикер за ежегодната ѝ заверка по чл. 9, ал. 5 ЗА не следва ограничение в правния статус на адвоката и в правото му да упражнява адвокатската професия, както считат ответниците. Издаването на адвокатската карта не е елемент от фактическия състав по придобиване на адвокатска правоспособност“, сочи 5-членният състав.
Напомнят, че ограниченията настъпват от вписването в регистрите на адвокатурата на лишаване от адвокатски права или отписването на адвокатите от регистрите, на основанията, предвидени в закона. Законът в чл. 148, ал. 4 ЗА предвижда, че списъкът на адвокатите, вписани в регистрите на адвокатурата се публикува ежегодно в Държавен вестник, както и удостоверяване на качеството адвокат и правния му статус, чрез публичния достъп до вписванията в адвокатските регистри, които по силата на чл. 149, ал. 2 ЗА имат удостоверително действие.
Върховните съдии отхвърлят като неоснователни доводите, че публичният регистър не предоставя техническа възможност за проверка правния статус на адвоката в местата за лишаване от свобода, следствените арести, МВР, достъпа до съдебните сгради. Посочват, че съгласно чл.130, ал. 2 от Наредба № 3 от 20.11.2020 г. за реда за водене, съхраняване и достъп до регистрите на адвокатските колегии и единните адвокатски регистри достъпването до публичната част от електронните адвокатски регистри съгласно Закона за адвокатурата с цел установяване на актуален правен статус на адвоката, младшия адвокат, чуждестранния адвокат, адвокатското дружество, съдружие или адвокатския сътрудник, се осъществява свободно, индексира се от интернет търсачките без необходимост от допълнителна електронна автентификация на потребителя.
Основателни са доводите в касационната жалба, че Законът за адвокатурата изрично разграничава актовете, с които се уреждат регистрите и образецът на адвокатската карта, съответно с наредба по чл.121, ал.1, пр.1 ЗА и решение по чл. 121, ал. 2, пр. последно във връзка с чл. 9, ал. 4 от ЗА. Освен това по силата на закона удостоверително действие е предвидено на вписванията в регистрите, не и на адвокатската карта и на нейната заверка. Като неоснователни са приети доводите на ответниците, че издаването на адвокатска карта е условие за упражняване на адвокатската професия, поради наличието на нормативно установена връзка между адвокатските регистри и адвокатската карта и позоваването на Директива 2006/123/ЕО на ЕП и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар и нейното приложение спрямо услугите по правни консултации съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-55/20 г., т. 88.
В т. 97 от цитираното решение СЕС е посочил, че правна уредба, която за упражняването на адвокатска дейност изисква предварително вписване в регистъра на адвокатската колегия и така задължава заинтересованите лица да спазят процедура, която предполага те да предприемат постъпки пред компетентен орган, за да получат от него официално решение, позволяващо им достъп до и упражняване на тази дейност, въвежда разрешителен режим по смисъла на член 4, точка 6 и на глава III от Директива 2006/123. Това изрично потвърждава съображение 39 от тази директива, съгласно което понятието „разрешителен режим“ обхваща „задълженията, необходими за да може да се получи разрешение за осъществяването на определен вид дейност, да бъде регистрирано дадено лице като член на професия“.
От изложеното следва да се приеме, че оспореното решение на Висшия адвокатски съвет не притежава белезите на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал.1 АПК и чл. 1а ЗНА и не подлежи на контрол по реда на АПК, заключават съдиите.
Решението не подлежи на обжалване.
