DeFakto.bg DeFakto.bg
Европейската комисия съобщи, че е решила да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за това, че нашата страна не е въвела правилно изискванията за правото на информация в наказателното производство, съобщи БТА. Крайният срок за въвеждане на правилата беше 2 юни 2014 година.
На 23 септември 2021 г. комисията изпрати официално уведомително писмо на България по този повод, на 28 септември 2023 г. изпрати мотивирано становище. България все още не е отговорила напълно на опасенията, като например неправилното въвеждане на приложното поле на правилата по отношение на онези, които на практика са заподозрени в извършването на престъпление, но срещу които все още не е предявено официално обвинение.
Това означава, че в България заподозрените без официално обвинение в извършването на престъпление не се ползват от правата, които им дава европейското законодателство, а това може да окаже значително въздействие върху справедливостта на съдебния процес срещу тях. Този въпрос засяга правилното въвеждане на материалните права, например правото на информация за правата, което според българското законодателство не се предоставя и на фактически заподозрените. Въпреки че България е предприела първи стъпки за справяне с установените проблеми, взетите допълнителни мерки все още не са достатъчни, пояснява ЕК.
Освен това страната не е въвела в националното си законодателство Европейския акт за достъпността на продукти и услуги за хора с увреждания. Законодателният акт изисква ключови продукти и услуги като телефоните, компютрите, електронните книги, банковите услуги и електронните комуникации да бъдат достъпни за хората с увреждания.
Третото нарушение засяга българския закон за социалните услуги. В него максималната продължителност на предоставянето на временни социални услуги като консултантски или услуги по застъпничество, общественополезна работа, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и услуги за полагане на грижи са ограничени до шест месеца годишно.
Така този закон е в нарушение на директивата за услугите и Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като страните членки не могат да определят максимален срок за временните услуги. Освен това, държавите от ЕС не могат да изискват от икономическите оператори да установяват място на стопанска дейност на тяхна територия с цел услуги.
