DeFakto.bg DeFakto.bg
Законотворците е добре да запазят дух на самокритичност
„Това което идва на главите, идва от главите ни“ – така цитирайки персийска поговорка, конституционният съдия проф. Янаки Стоилов коментира пред БТВ критиките на бивши управляващи срещу Конституционния съд по повод решението от петък. С него съдът обяви за противоконституционни не малка част от промените в Конституцията, свързани със съдебната власт, а поради равенство на гласове запази разпоредбите, които ограничиха правомощията на президента за създаване на служебно правителство.
„Така както участниците в конституционния процес отправят въпроси към КС, мисля, че трябва да ги отправят и към себе си„, отбеляза Стоилов.
„Ще си позволя да цитирам лидера на ГЕРБ, който преди няколко месеца каза пред свои симпатизанти, че тези промени (конституционнитe б.р) са претърпели крах. От думите му се разбра, каза Стоилов, че „Тройният блок“, т.нар. сглобка мислели, че ще управлява поне в следващите десет години, а резултатът от промените е една недъгава Конституция.
Е, питам следа като и председателят на констиуционната комисия (Радослав Чолаков б.р.), макар и постфактум обяви, че промените са капитална юридическа и политическа грешка, дори гавра с основния закон, както и че се надава КС да отмени гласувани текстове, как така съдът да не може да поставя високи правни стандарти, като се ръководи от принципите на Конституцията, заяви Стоилов. Като подчерта, че това е работата на съда, напомни, че всеки в политиката, който предприема едно действие, не трябва да разчита друг да свърши работата му.
На въпрос защо се забелязва различен аршин с върнатите правомощия на главния прокурор и отнети на президента, професорът заяви, че критериите трябва да са едни и същи, за да са убедителни решенията на Конституционния съд.
За служебното правителство уточни, че е отхвърлен текста, че правомощията му определят със закон.
Проф.Стоилов обясни, че КС не се е произнесъл по конституциосъобразността за служебното правителство поради равенство на гласовете и разпоредбите му сега се запазват, но въпросът може да бъде подновен пред съда, тъй като е отклонен, а не отхвърлен от съда. „Това е най-силното правомощие на президента в ситуация на парламентарна криза“, каза конституционния съдия.
„Не може да се затворим в една капсулирана лаборатория и да не забелязваме нищо друго освен записаното в Конституцията. Трябва да си държим сметка и за последиците от нашите решения„, каза още Стоилов.
Той коментира и доклада на Европейската комисия, според който промените в Конституцията са добри и отговарят на реформите, които страната е поела като ангажимент да направи.
„Еврокомисията е политически орган, докато Конституционният съд е юридически. Това е все едно да не харесваме нещо от решенията на Съда на ЕС. Нека тези, които отправят въпроси към Конституционния съд, да запазят дух и на самокритичност“, допълни Стоилов.
На въпрос дали върху него или негов колега е оказван натиск за начина, по който да гласува, той отговори: „Някой да търси контакт и да споделя своите виждания не го приемам като натиск. Дори целта да е да се промени убеждението на даден съдия, важно е кой как отговаря на такива опити“.
„За редица от разпоредбите в частта за съдебната власт е казано, че те сами по себе си не са проблемни, но поради системната им свързаност с други, които са противоконституционни , те в крайна сметка споделят същата съдба„, посочи Стоилов пред БНТ.
Той отбеляза огромните усилия, положени от конституционните съдии по казуса.
„Да отбележа голямата работа, която беше извършена от съда и особено от тримата докладчици – съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова и Соня Янкулова, разбира се мнозина други също участвахме в оформяне на базови елементи в решението в неговата редакция. Нашият стремеж, поне на тези, които поддържахме позицията за противоконституционност и на текстовете, които не събраха необходимото мнозинство, мисля, че е еднаква. Тоест приложен е общ стандарт и съответните критерии към него, така че всеки един трябва да направи своята преценка“, отбеляза професорът.
