DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокуратурата е осъдена да плати на генерал Димитър Шивиков обезщетение от 50 000 лв. за незаконно обвинение в длъжностно престъпление. Това бе едно от трите делата, които спряха кариерата на генерала в армията и блокираха възможността му да заеме позиция в командването на НАТО преди години (виж вдясно). Шивиков води още едно дело за обезщетяване на вреди по друго обвинение, обявено за незаконно.
На 12 юли 2024 г. Окръжен съд Пловдив присъди парична компенсанция заедно със законна лихва за неимуществени вреди от обвинение за присвояване от генерала на военно имущество за 10 225 лева през лятото на 2010 г. като национален командир на 18-ти контингент на България в Афганистан. Това дело стигна до ВКС, който потвърди окончателно невиновността му на 15 декември 2020 г. Дори прокурорът от ВКП на финала не поддържаше протеста срещу оправдателната присъда на Военно-апелативния съд – Пловдив, отбеляза пресата.
Случаят
Конкретното обвинението срещу Шивиков, добило популярност като делото за „одеялата“, беше за одеяла, якета, панталони, зимни комплекти, спортни екипи и други консумативи, които били предоставени на всеки контингент и трябвало да бъдат раздадени като безвъзмездна помощ за местното население.
В края на мисията част от това имущество останало нераздадено и е върнато в България, а заради него Шивиков е обвинен, че е присвоил раздадените дрехи и екипи – така бе поставено началото на наказателната сага срещу генерала.
По делото бе установено, че военнослужещите в Афганистан предложили на командира си да пренесат в България и да ги дарят на деца от домове за сираци. Той се съгласил след като всички в ротата приели идеята без възражения. На 24 август 2010 г. на летището в Пловдив пристигат 104 одеяла с емблемата на ИСАФ, 87 зимни комплекта – яке с панталон, ръкавици, шал и шапка на ИСАФ, 104 зимни якета, 135 спортни екипи с надпис Афганистан, 20 топки и 18 походни легла. Военна полиция прие това за нарушение, а проверка от Министерството на отбраната стигна до извода, че е налице „нелегален внос на имущество, принадлежащо на коалиционен партньор“.
Шивиков бе обвинен и за документно престъпление, което улеснявало присвояването.
ВКС потвърди извода на военните съдилища, че въпросното имущество не е било връчено на командира в кръга на службата му и не се води имущество на българската армия, а е било предназначено за раздаване на местното население. По делото не бе доказано и твърдението на прокуратурата, че имуществото е на НАТО.
Делото по ЗОДОВ
След влизане в с сила на оправдателната присъда по обвинението за „одеялата“ , генералът поиска от съда да му присъди парична компенсация за претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление, което не е извършил.
Претендира обезщетение в размер на 120 000 лв. и законната лихва, посочва, че това дело е спряло служебната му кариера, налагани са му мерки за процесуална принуда, бил му отнет достъпа до класифицира информация, което довело до обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения и резултат бил принуден да подаде рапорт за напускане. Делото отключило захарен диабет, получил посттравматично стресово разстройство, а влошеното му психическо и физическо здравословно състояние, довело до негативните последици и в личен план. Посочва, че широкото медийно отразяване е засегнало репутация, честта и достойнството му.
Прокуратурата оспорва търсената й отговорност, настоява да бъде освободена от нея или поне поисканото обезщетение да бъде намалено, оправдава се, че медийното отразяване на случая не е инициирано от нея, както и че органите на прокуратурата не са предоставяли манипулативна или невярна информация.
От собственото си виновно поведение вади интересен коз срещу претенциите на незаконно обвинения генерал: „В процесния период срещу ищеца е водено и друго наказателно производство, което също е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, предвид на което е трудно да се разграничат търпените от него вреди в настоящото процесно наказателно производство, тъй като генералът е завел дело за обезщетяване и за другото незаконно обвинение“.
Съдът: Шивиков е търпял морални вреди от незаконно обвинение
В конкретния случай най – напред ОС – Пловдив установява, че са налице всички законови основания за претендираните неимуществени вреди от незаконно воден процес – налице е оправдателна присъда, влязла в сила, а преди това като обвиняем Шивиков търпял вреди от обвинението, че в качеството си на длъжностно лице е присвоил чужди движими вещи на обща стойност 10 225 лв., собственост на НАТО, “ като за улесняване на престъплението е извършил на друго престъпление по чл.311, ал.1 от НК, за което по закон не се предвижда по- тежко наказание“, сочи съдът.
„Повдигнатото обвинение за престъпление по чл.202, ал.1, т.1 вр.чл.201 от НК е за тежко умишлено престъпление, т.е. при осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищеца да бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода, предвид на което е нормално да се приеме и не се нуждае от специално доказване, че ищецът е имал отрицателни стресови преживявания, изпитвал е напрежение и притеснения по време на продължилото срещу него наказателно производство“.
От показанията на свидетелите установява, че образуваните срещу ищеца дела са объркали живота му – и кариерата му, и в личен план. Отключили са заболявания като диабет и високо кръвно, тревожно депресивно разстройство и др., потвърдени от съдебно- психиатричната експертиза. Шивиков е преживял негативни преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати, посочва съдът. Приема, че обвинението се отразило крайно негативно върху генерала с оглед неговата личност и начин на живот, рефлектирало е върху професионалната му реализация, отразило се е в значителна степен на общественото доверие и социалните му контакти.
Негативните преживявания на ищеца се отличават по характер и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи, изтъква съдът.
Обвинението е спряло кариерното развитие на генерала
В мотивите на съда е записано, че ищецът е заемал висока длъжност в структурата на българската армия, бил предложен за представител на страната в НАТО, ползвал се е с висок авторитет и сред международните партньори. Водените срещу ищеца наказателни производства са били обект на засилен медиен интерес, като името на ищеца е цитирано в медийните публикации и същите са станали достояние на широк кръг лица.
„Безспорно е опетнено доброто име и засегната професионалната репутация на ищеца в обществото. Засегната е честта и достойнството му в по- значителна степен от обикновено. Прекъснато е професионалното и кариерно развитие“, установява съдът.
Цената на вредата
След като приема, че искът на генерала е безусловен, съдът се заема с определяне размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД.
Отбелязва, че по делото е налагана най – ниската мярка за неотклонение „подписка“, забраната за напускане на страната била по друго дело, производството е продължило в разумните срокове, а допускът до класифицирана информация е бил отнет преди образуването на досъдебно производство.
В заключение съдебният състав приема, че размерът на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствало на критерия за справедливост е 50 000 лв. Присъжда законна лихва върху определения размер от 15.12.202о г. датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното заплащане.
Осъжда прокуратурата да плати адвокатско възнаграждение в размер на уважената част от иска от 3 969 лв.
Съдът съобразява претенциите на прокуратурата, че е повдигала още обвинения на генерала, а той е завел още едно дело поради провала на обвинението. Обяснява защо това налага да бъде отхвърлен пълния размер от 120 000 лв. на поисканото обезщетение по настоящето:
„Искът не следва да бъде уважен до пълния му предявен размер, тъй като съдът отчита обстоятелството, че в един и същи период от време срещу ищеца са водени повече от едно наказателни производства, като в настоящото производство не беше установено кои от търпените от него неимуществени вреди са следствие конкретно на процесното наказателно производство“.
Получава се нещо като индулгенция за прокуратурата – колкото повече незаконни обвинения повдига, толкова по-ниски размери на обезщетения плаща, защото съдът е затруднен да установи пълния размер на вредите от множествата незаконни дела, водени срещу обвиняемия (те).
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив.
