DeFakto.bg DeFakto.bg
Държава членка може да предложи измежду претендентите за съдии в Съюза от списък, който е изготвен от национална група от независими експерти, кандидат, различен от класирания на първо място при условие, че отговаря на посочените изисквания. Това е решение на Съда на ЕС по дело C-119/23 | Valančius, за което съобщава пресцентърът на съда.
Казусът
Г-н Virgilijus Valančius е назначен за съдия в Общия съд на Европейския съюз през 2016 г. След като мандатът му изтича през 2019 г., литовското правителство публикува обява за кандидатстване и приема процедура за избор на кандидат за тази длъжност.
Съгласно посочената процедура работна група, по-голямата част от членовете на която са независими експерти, изготвя списък с класиране на кандидатите в низходящ ред съобразно получения от тях резултат. Най-високо класиран в този списък е г-н Valančius. С решение от 4 май 2022 г. литовското правителство предлага лицето, класирано на второ място в посочения списък, като кандидат за длъжността съдия в Общия съд. След като комитетът по член 2552 дава неблагоприятно становище за този кандидат, с решение от 19 април 2023 г. литовското правителство предлага лицето, което е на трето място в списъка с класиране, а именно Saulius Lukas Kalėda, като кандидат за тази длъжност.
С решение от 15 септември 2023 г., взето след благоприятно становище на комитета по член 255, правителствата на държавите членки назначават Kalėda за съдия в Общия съд.
Съдия Valančius подава жалба до Окръжен административен съд Вилнюс (Литва) за отмяна на двете решения на литовското правителство за предлагане. Тъй като има съмнения относно отражението на правото на Съюза върху националните процедури за предлагане на кандидати за длъжността съдия в Общия съд, тази юрисдикция отправя съответно запитване до Съда.
Решението
В решението си Съдът припомня, че изискването за независимост на съдилищата конкретизира основополагащата ценност на правовата държава, прогласена в член 2 ДЕС, и се прилага както на равнището на Съюза, по-специално за съдиите в Общия съд, така и на равнището на държавите членки — за националните юрисдикции. Оттук Съдът прави извод, че материалноправните предпоставки и процесуалноправните условия относно назначаването на съдиите в Общия съд трябва да дават възможност да се изключи всякакво оправдано съмнение в съзнанието на правните субекти, че тези съдии отговарят на изискванията за независимост и за професионална правоспособност, залегнали в член 19 ДЕС и член 254 ДФЕС, за да изпълняват длъжността съдия в Общия съд.
За целта е необходимо да се гарантира честността на цялата процедура за назначаване на съдиите в Общия съд и следователно на резултата от тази процедура на всеки от трите етапа, които тя включва.
На първо място, по отношение на националния етап по предлагане на кандидат за длъжността съдия в Общия съд, Съдът приема, че при липсата в правото на Съюза на съответни специални разпоредби всяка държава членка трябва да уреди процесуалноправните условия за предлагане на кандидат. Ето защо всяка държава членка има свободата да реши дали да предвиди процедура за подбор и предлагане на кандидат. Процесуалноправните условия обаче не трябва да пораждат оправдани съмнения, че предложеният кандидат отговаря на предвидените от Договорите изисквания. Обстоятелството, че в процеса по назначаване на съдиите вземат участие представители на законодателната или изпълнителната власт, само по себе си не може да породи такива оправдани съмнения в съзнанието на правните субекти. При все това, участието на независими консултативни органи и съществуването в националното право на задължение за мотивиране могат да допринесат за по-голямата обективност на процеса на назначаване.
Колкото до материалноправните предпоставки за предлагането на кандидатите, държавите членки разполагат с широко правомощие за преценка как да определят тези предпоставки. Те обаче са длъжни — независимо какви са съответно утвърдените за целта процесуалноправни условия — да гарантират, че предложените кандидати отговарят на изискванията за независимост и за професионална правоспособност, залегнали в Договорите.
Така, когато държава членка е създала процедура за подбор на кандидатите за длъжността съдия в Общия съд, в рамките на която на група от независими експерти е възложено да изготви списък с класиране на кандидатите, отговарящи на предвидените от Договорите изисквания, и да посочи като препоръка класирания на първо място кандидат, сам по себе си фактът, че правителството на тази държава членка е решило да предложи кандидат от този списък, различен от класирания на първо място, не е достатъчен, за да се направи извод, че това предложение може да породи оправдани съмнения, че предложеният кандидат отговаря на въпросните изисквания.
По-нататък, по отношение на втория етап, който включва процедурата за назначаване на съдиите в Общия съд, а именно участието на комитета по член 255, Съдът изяснява, че за да даде становище посоченият комитет трябва да провери дали предложеният кандидат за длъжността съдия в Общия съд отговаря на изискванията за независимост и за професионална правоспособност, залегнали в Договорите. За целта комитетът по член 255 може да поиска от правителството, направило предложението, да му предаде допълнителна информация или други елементи, които той смята за необходими.
Накрая, по отношение на третия етап от процедурата за назначаване, при който правителствата на държавите членки приемат решение за назначаване, Съдът подчертава, че отговорността да се гарантира спазването на споменатите изисквания е възложена съвместно и на тези правителства, когато с оглед на даденото становище на комитета по член 255 ДФЕС те решават да назначат за съдия в Общия съд кандидата, предложен от някое от тези правителства. Щом бъде назначен, всъщност този кандидат става съдия на Съюза и не представлява държавата членка, която го е предложила.
