DeFakto.bg DeFakto.bg
Конституционният съд оповести мотивите си по дело №10 от 23 година, с което в петък обяви, че отхвърля единодушно искането на бившия главен прокурор Иван Гешев срещу текстовете в НПК и Закона за съдебната власт, с които бе въведен мexaнизъм зa нeзaвиcимo paзcлeдвaнe нa глaвния пpoĸypop, съдебен контрол върху отказите за oбpaзyвaнe нa дocъдeбни пpoизвoдcтвa и различния ред за избop и ocвoбoждaвaнe нa пpeдceдaтeлитe нa BKC и BAC и нa глaвния пpoĸypop oт Πлeнyмa нa BCC – зa тяx c мнoзинcтвo oт 17 глaca, a зa глaвния пpoĸypop – c 13 глaca.
При въвеждането на независимото разследване на главния прокурор и заместниците в случай на умишлени престъпления, бившият главен прокурор се кълнеше, че ще събори в КС фигурата на новия независим прокурор по разследването.
Дори след зачертаването на значителна част от съдебните промени в Шестата поправка на Конституцията по дело №1 и „въстановените“ правомощия Обвинител №1, по надзора за приложението на закона от прокурорите, вече не може да се твърди, че над българския главен прокурор е само Господ, както не без основание твърдеше навремето покойният Иван Татарчев. Друг е въпросът, че реалната сила на новостите зависи от качествата и хъса на магистратите, които разполагат с „ножа и хляба“ в случаи подобни на делото „Колев“ и не само, което ни прочу в ЕСПЧ и цяла Европа.
Решението на КС по искането на Гешев се забави с повече от година заради тръгналите промени в Конституцията. Представяме резюме от решението на КС, в което са разгледани подробно всички аспекти на оспорванията и са изложени пространни мотиви за отхвърлянето им.
Съдии докладчици по делото са Павлина Панова, председател на съда, бивш председател на наказателната колегия на ВКС и Красимир Влахов, бивш съдия от ВКС.
На това съдът отговаря, че защитата на авторитета на съдебната власт може да бъде третирана като легитимна законодателна цел и съществуването на ефективен ред за установяване и реализиране на наказателната отговорност на длъжностните лица от най-висок ранг, за които има съмнение, че са извършили престъпление, е безспорна необходимост.
Наличието на действащи механизми за отчетност и отговорност ограничава потенциала за властови произвол в държавната служба, казва КС. Отбелязва и Решение №1/2022 г. по к.д. №17/2021 г., според което: „За да може власт да възпира власт и да не се създават предпоставки за произвол, бил той и съдебен или прокурорски, следва да има отчетност и отговорност. Този извод важи за всички органи на съдебната власт в разнообразието им от качества, включително ръководителите на върховните съдилища и главния прокурор“.
Не може a priori да се приеме, че всяко различие от общия ред за реализиране на наказателна отговорност е противоконституционно, без да се изследва дали специалните правила нарушават конституционно установените граници на формиране на държавната наказателна политика.
В решението е отбелязано, че начинът, по който трябва се създава такъв ред, без съмнение е в рамките на преценката по целесъобразност на законодателя, тъй като на него е предоставено правомощието да формира държавната наказателна политика, включително и когато стига до извода, че осъществяването на правосъдието е невъзможно чрез прилагането на общия ред за реализиране на наказателна отговорност, предвиден в закона.
„Главният прокурор е най-високостоящият ръководен орган в структурата на прокуратурата на Република България. Предоставените му по Конституцията правомощия (чл. 126) за осъществяване на надзор за законност и методическо ръководство се упражняват по отношение на дейността на прокурорите, в рамките на прокуратурата, имат за предмет дейността на органи, които са му йерархически подчинени и на които е административен ръководител“, посочва съдът.
Право, но и задължение
В контекста на делото съдът отбелязва, че право, но и задължение на законодателя е да предвиди ефективен специален ред за това, защото „държавата има конституционно установеното задължение да осигури ефективно разследване и наказателно преследване на лицата, които са извършили престъпление без оглед на заеманата длъжност. Съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията органът, на който е възложена тази задача, е прокуратурата“ (Решение №11/2020 г. по к.д. №15/2019 г.). Този специален ред трябва адекватно да отчита както мястото на предполагаемия извършител в йерархията на държавната служба, така и степента на обществена опасност на твърдяното престъпно деяние. Такъв диференциран подход е особено наложителен, когато самият субект на наказателно преследване е същевременно и орган на съдебната власт, на който са предоставени контролни правомощия при реализиране на конституционната задача на прокуратурата.
Във връзка с това съдът отчита, че уредбата на механизма за отговорност на главния прокурор е въведена в два отделни нормативни акта – ЗСВ и НПК.(обн. ДВ, бр. 48 от 02.06.2023 г.) . Законът за съдебната власт съдържа правила относно избора (чл. 30, ал. 5, т. 21 и т. 22 във връзка с чл. 112. ал. 6), назначаването (чл. 173а) на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, назначаването на заместващ прокурор на прокурора, разследващ главния прокурор (чл. 30, ал. 7 във връзка с 147, ал. 7), както и ред за временно отстраняване от длъжност на главния прокурор или негов заместник (чл. 230, ал. 1, изр. 3 и чл. 230а). Наказателнопроцесуалният закон съдържа особени правила за разглеждане на дела за престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес (чл. 411а – 411и НПК).
За разследващия прокурор
Съдиите отхвърлят довода, че разследващият прокурор е изĸлючeн oт oбщия peд зa ĸoнтpoл в cиcтeмaта на прокуратурата и неговото въвеждане противоречи на Конституцията.
Прокурорът, разследващ главния прокурор е предвиден да осъществява правомощията си в рамките на структурата на прокуратурата и черпи легитимност от нейния конституционен статус, доколкото установяването му като орган на съдебната власт е основано на възлагане по смисъла на чл. 133 от Конституцията, казва съдът.
Както всеки друг прокурор, той е обвързан от конституционния императив на чл. 127 от Конституцията, реализирайки правомощията си да осъществява нейната конституционна задача да следи за спазване на законността, но само чрез изрично предвидените способи (т. 1 – 3), като същевременно съблюдава конституционните граници на дейността на прокуратурата (Тълкувателно решение №8/2005 г. по к.д. №7/2005 г.).
Затова е неприложим аргументът, че разследващият прокурор не е предвиден в Конституцията като държавен орган, изтъкват конституционните съдии.
Съдът посочва още, че прокурорът, разследващ главния прокурор, е едноличен орган със субектна специализация, който има правомощия да разследва престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор, негови заместници и техни съучастници (чл. 173а, ал. 1 ЗСВ във връзка с чл. 411з НПК).
Европейските делегирани прокурори също са еднолични органи с предметна специализация, които разследват престъпления против бюджета на Европейския съюз по смисъла на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12.10.2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Следователно от конституционноправна гледна точка съществуването на такива специализирани вътрешни звена в рамките на единната структура на прокуратурата е принципно допустимо и като решение е познато на законодателната практика.
13 или 17 гласа
Според бившият главен прокурор, чието искане бе поддържано и от и.ф. наследника му, доколкото не го оттегли след освобождаването на Гешев, предвиденото различно мнозинство в ЗСВ , с което се приемат решения за предложение до президента за назначаване (17 гласа) и освобождаване на главния прокурор с 13 гласа, обуславя „неравно третиране“ с председателите на ВКС и ВАС, с което се нарушава принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Той поддържа се, че „законодателното решение позволява избирането и освобождаването на главния прокурор да се извърши без участие на членовете на ВСС от прокурорската квота, което е напълно дискриминационно“.
Конституционният съд намира, че искането е неоснователно.
Според Основния закон главният прокурор и председателите на върховните съдилища имат сравнимо правно положение единствено от гледна точка на процедурата за назначаването им с указ на президента по предложение на ВСС, както и от гледна точка на статуса им като членове по право на ВСС, сочи в мотивите си КС.
Докато обаче главният прокурор е уреден като самостоятелен конституционен орган с посочени в Основния закон правомощия, председателите на ВКС и ВАС са само административни ръководители на върховните съдилища и на конституционно ниво нямат самостоятелни функции. За разлика от тях, главният прокурор осъществява правомощия по отношение на дейността на всички прокурори и на прокуратурата в цялост (чл. 126, ал. 2 от Конституцията; Решение №11/2020 г. по к.д. №15/2019 г.). От гледна точка на Основния закон уредбата на статуса и правомощията на главния прокурор е съответна (от един ранг) на уредбата на ВКС и ВАС, а не на техните председатели.
“ .. Върховните съдилища съгласно чл. 124 и чл. 125, ал. 1 от Конституцията наред с осъществяване на общата правораздавателна дейност осъществяват и върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, а главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори – чл. 126, ал. 2 от Конституцията (Решение №3/2015 г. по к.д. №13/2014 г.)“.
В този смисъл няма основание главният прокурор и председателите на върховните съдилища да бъдат третирани еднакво, посочват конституционите съдии.
По тази причина не е налице конституционна необходимост главният прокурор и председателите на ВКС и ВАС да бъдат третирани от законодателя еднакво при уреждане на процедурата (включително мнозинството) за вземане на решение от ВСС да предложи на президента тяхното назначаване и освобождаване. Още повече като се има предвид, че този въпрос не е уреден в Конституцията, а е в правомощията на обикновения законодател да уреди със закон „дейността на Висшия съдебен съвет“.
Съдът не споделяи тезата, че е е противоконституционно „избран с квалифицирано мнозинство главен прокурор, да бъде освободен с по-малко мнозинство […] . Както уреждането, така и преуреждането на процедурата за избор и освобождаване на ръководителите на съдебната власт попадат в обхвата на законодателната преценка, при което именно процесуалноправните разпоредби винаги проявяват „несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон“ спрямо заварените „висящи производства, при които юридическите факти са възникнали в миналото, но не са настъпили правните им последици“. Законодателят е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон, но ще бъдат решени при действието на новия закон“, което „винаги е обусловено от съображения за справедливост и целесъобразност“, отбелязва съдът Решение №4/2014 г. по к.д. №12/2013 г.).
По изложените съображения Конституционният съд намира, че оспорените разпоредби за различните мнозинства за назначаване и освобождаване на тримата големи, не са противоконституционни, обобщава КС.
Съдът отхвърля и протеста срещу съдебния контрол на отказите образуване на досъдебни производства.
Въвеждането на съдебен контрол върху отказите на прокурор да се образува досъдебно производство е важна гаранция за правото на защита на гражданите. С оглед избягването на прекомерна натовареност на съдилищата с една такава нова функция законодателят следва да подходи с усет и мъдрост, когато предприема съответната законодателна промяна. Преценката кои категории престъпления да бъдат включени в обхвата на съдебния контрол върху постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, принадлежи на законодателя и е въпрос на целесъобразност, заключават конституционни съдии.
В обобщение – главният прокурор ще може да бъде освобождаван от поста с мнозинство от 13 гласа на ВСС, а не с квалифицирано мнозинство от 17 гласа, запазва се и съдебният контрол над прекратяването на досъдебните производства от прокурора. Независимо, че записаното независимо разследване „падна“ от Конституцията (поради необоснованост), това не изключи възможността материята, свързана с разследването на извършено от главния прокурор или негов заместник престъпление, да бъде уредена със закон, обяви КС по дело №1 за конституционните промени. Сега по дело №10 съдът запазва правилата за независимо разследване в ЗСВ и НПК. И занапред при подозрения за тежки престъпления на главния обвинител, разследването ще попада в правомощията на специалния прокурор.
Цялото решение тук. Има какво да се проечете.
