В парламента са внесени предложения за мащабни промени в адвокатските възнаграждения, след решение на СЕС

Defakto.bg

В деловодството на Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата за промяна на уредбата на адвокатските възнаграждения. С него се  премахва забраната за уговаряне на възнаграждения под определен минимален размер и свързаната с това дисциплинарна отговорност.  Предвижда се да отпадне  сегашното  ограничение за съда  при определяне на отговорността за разноски,  да е обвързан от подобен минимален размер. ( виж  законопроекта най-долу)

Предлаганите промени предвиждат изменения и в  Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които кореспондират с промените в Закона за адвокатурата за  определяне на справедливо, обосновано и съответстващо на достойнството на професията възнаграждение, пише в законопроекат.   Предвидено е в  6-месечен срок от влизане в сила на закона да бъде създадена Наредба  с „необвързващ характер“, която  урежда критерии  за примерни адвокатски хонорари.

 Целта на предлагания законопроект е да се преодолеят последиците от Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, пише в мотивите.    През февруари т.г. Bиcшият aдвoĸaтcĸи cъвeт взе  peшeния зa промени в Закона за адвокатурата с oглeд пocтaнoвeнoтo oт Cъдa нa eвpoпeйcĸия cъюз peшeниe, което oбяви, чe  Hapeдбa №1 зa минимaлнитe  paзмepи нa aдвoĸaтcĸи възнaгpaждeния  нapyшaвa  пpaвилaтa нa ĸoнĸypeнциятa  пo чл.101 ДФEC.  Peшeниeтo  пocoчи, чe  националният съд е длъжен да откаже да приложи наредбата за минималните адвокатски хонорари,  когато установи  несъответствия с правилата за конкуренция на свободния пазар, включително  когато минималните им  размери, отразяват  реални   пазарни цени на адвокатските услуги. Това даде   ĸapтблaнш  нa cъдилищaтa дa нe ce cъoбpaзявaт c тapифaтa нa  aдвoĸaтитe  и дa cлизaт пoд oпpeдeлнитe миниyми нa  aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния пpи пpиcъждaнe нa  paзнocĸи пo дeлaтa и се стигна до  сериозно напрежение в адвокатското съсловие.

На практика Съдът на ЕС остави без приложение  всяка  уредба, при която съсловната организация на адвокатите (нe caмo в Бългapия)  определя задължителни минимални хонорари, без  съдът да има право да слиза под тях, когато  присъжда адвокатски разноски.

Kaтo ce пoзoвaвa нa  пpaвoмoщиятa cи пo чл. 122, aл. 1, т. 11 Зaĸoнa зa aдвoĸaтypaтa  пo тълĸyвaнe и пpилaгaнe нa чл.101 ДФEC,   BAдC  peши  дa внece пpeдлoжeниe дo Hapoднoтo cъбpaниe зa зaĸoнoдaтeлни пpoмeни в Зaĸoнa зa aдвoĸaтypaтa, ГΠK и дpyгитe пpoцecyaлни зaĸoни. Той бе припознат от шестима депутати от ГЕРБ – СДС, коиот го внесоха в НС –  Анна Алексанадрова, Александър Ненков, Бранимир Балачев,  Иван Минев,  Марин Маринов и Николай Братованов. 

Промени в  Закона за адвокатурата

Предлаганата промяна в чл. 36, ал. 2 ЗАДВ  законопроектът предвижда  адвокатското възнаграждението да бъде справедливо, обосновано и съответстващо на достойнството на професията, без задължителен минимален размер по подобие на уредбата в други европейски законодателства.   Предвижда се да бъде запазена компетентността на Адвокатския съвет да определя възнаграждението на адвоката при липса на договор между  адвокат и клиент, което  съответства на националните конституционни принципи на свобода, независимост и самоуправление на адвокатурата.

С критерия „достойнство на професията” по чл. 36, ал. 2 ЗАДВ се цели да бъде изключена възможността при определяне на адвокатско възнаграждение в случаите на спор за разноски, правоприлагащите органи да използват като сравнителен критерий величини за професии, абсолютно несъпоставими като обществена значимост към адвокатската професия,  като например минималната часова ставка съобразно МРЗ за страната.

Компетентността на адвокатските съвети да определят възнаграждение за предоставена правна помощ от адвокат важи както в случаите, в които съдът иска назначаване на особен представител, така и в случаите, в които се предоставя безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗАдв.

Това позволява от представители на професионалната общност да се определи какъв следва да бъде справедливия и обоснован размер на възнаграждението, включително и съответстващ на достойнството на адвокатската професия, като решението на адвокатския съвет следва да се мотивира. „Ако съдът или орган на изпълнителната власт сам може да определя възнаграждението на адвоката по своя преценка, без участие на адвокатския съвет и без да се прилагат критериите, би означавало да се посегне на свободата и независимостта на адвокатурата„,  пише  законопроекта.

С новата разпоредба на чл. 36, ал. 5 ЗАДВ се предвижда да бъде приета наредба с необвързващ характер, която да урежда критериите за примерни адвокатски вънаграждения, поради което няма да се приеме за ограничаване на конкуренцията с оглед на „целта” по смисъла на чл. 101 параграф 1 ДФЕС.

В нова разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗАДВ се предлага  предвидено възнаграждението да се определя от Адвокатския съвет, доколкото липсва уговорено възнаграждение между адвокат и клиент и разпоредбата на чл. 36, ал. 5  да се приложи съответно като страната, която следва да внесе възнаграждението, разполага с възможност да направи възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК и съдът да намали и определи окончателния размер на вънаграждението за съответното производство.

Като резултат от отпадането на минималния размер на адвокатските възнаграждения отпада и дисциплинарната отговорност за договаряне на адвокатско възнаграждение под определен размер чрез отмяна на чл. 132, т. 5 ЗАдв.

З. Промени в Гражданския процесуален кодекс

Целта на изменението е да се уеднакви съдебната практика по определяне на особен представител,  като ясно бъде уредено следващото и в момента от уредбата, че особеният представител и възнаграждението му се определя от адвокатския съвет, тъй като в хипотезите и на чл. 29, ал. 2 ГПК и на чл. 47, ал. 6 ГПК, НЯМа договор между адвокат и клиент, пишат вносителите.

С предлаганите промени се предвижда възможност страната, която внася разноски за възнаграждението на особения представител и в двата случая да направи възражение за прекомерност, което следва да отговаря на общите условия на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Промяната в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава  възможност на съда да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение без ограничение и съобразяване с размерите в Наредбата, които служат само като критерии за определяне на възнаграждението при липса на договор, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата, а иначе договарянето на възнаграждение между адвокат и клиент е свободно, се казва в проекта.

В мотивите е описана логиката на предложението:

• Договарянето на възнаграждението между адвоката и клиента е свободно, но ако възражението за прекомерност е основателно, при намаляването му  съдът се ръководи от наредбата по чл. 36, ал. 2 и 5 ЗА, които определят критериите, които адвокатските съвети трябва да спазват при определяне на възнаграждения, ако няма договор.
• Ако няма договор, съответният адвокатски съвет, по искане на адвоката, определя възнаграждение по реда на чл. 36, ал. З ЗА, като се ръководи от критериите определени в наредбата по чл. 36, ал. 5 от ЗА, която се приема от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет, за да бъде отчетен обществения интерес, чрез намесата на държавата в лицето на изпълнителната власт при обсъждане и приемане на наредбата, при спазване на разпоредбите на Закона за нормативните актове.

Въвеждат се допълнителни и конкретни критерии за намаляване на договореното възнаграждение, което следва да може да бъде намалявано в случаите, в които:

• насрещната страна направи възражение за прекомерност ;
• всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по въражение срещу исканите от нея разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като възнаграждението ще може да бъде намалявано от съда по негова преценка, но не по-ниско от възнаграждението, платено на адвоката на насрещната страна, а ако тя е  представлявана от юрисконсулт – до две трети от възнаграждението, определено с наредбата по чл. 36, ал. 5 от Закона за адвокатурата.

Подобна разпоредба би дисциплинирала страните в съдебните производства да не правят необосновани въражения за прекомерност, ще преустанови злоупотребите с немотивирани и явно неоснователни възражения за прекомерност и би създала гаранции за спечелилата делото страна, която не е предизвикала правния спор, че направените от нея разноски за правна защита ще й бъдат въстановени, се каза в мотивите.

Недопустимо е спечелилата делото страна, която не е предизвикала правен спор да бъде на практика ощетявана, заради това че е потърсила правната помощ на адвокат, който в най-добра степен да защити правата й чрез необосновано намаляване на разноските, които следва да й бъдат въстановени, пише в тях.

Отговорността за разноски освен да въстанови направените разноски за неоснователно предизвикания правен спор от насрещната страна има и превантивен ефект – да не се предизвикват неоснователни правни спорове и да се стимулират гражданите и юридическите лица към законосъобразно поведение, под заплахата да понесат разноските на насрещната страна при съдебно разрешаване на спора.

Промяна в ДОПК

Предлаганата промяна в разпоредбата на чл. 1 1, ал. З ДОПК цели да уеднакви режима за назначаване на временен или особен представител в производствата по ДОПК с режима по ГПК – и конкретният адвокат, и възнаграждението му да се определят от Адвокатския съвет. Същевременно се урежда възможността да се прави възражение за прекомерност, което трябва обаче винаги  да е мотивирано, както и по ГПК.

Промените в чл. 161, ал. 1 и ал. 2 ДОПК са насочени към уеднаквяване на режима на разноските, които се присъждат в полза на данъчната администрация по ДОПК с режима на разноските, които се присъждат на юридическите лица и едноличните тьрговци, когато са защитавани от юрисконсулт по ГПК.  „Няма каквато и да било правна или житейска логика юрисконсулт на държавен орган, общински орган или друго държавно или общинско юридическо лице да получава по-малко възнаграждение определяно по реда на ГПК, отколкото юрисконсулт на данъчната администрация“.

От друга страна, при липсата на минимални адвокатски възнаграждения предвид промените в чл. 36, ал. 2 ЗАдв, няма как разпоредбата да си служи с този критерий. С предлаганата промяна юрисконсултите на данъчната администрация ще получават възнаграждения, определени по реда на чл. З 7 от Закона за правната помощ. Това изменение, освен всичко друго, би улеснило достьпа до съд на гражданите и юридическите лица, тьй като една от причините за ограничаване на достъпа до съд по данъчни дела се свързва с прекомерните по размер разноски, които жалбоподателите биха понесли при евентуален неуспех на обжалването, посочват вносителите.

Законопроектът  за изменение на  Закона за адвокатурата

(обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., ф. 43 и 79 от 2005 г., бр. 10, 39 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 53 и 101 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 97 от 2012 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2016 г. — бр. 32 от 2016 г.; изм., бр. 110 от 2020 г. и бр. 17 от 2021

г.)

S 1. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 2 и З се изменят така:

„(2) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия.

(З) При липса на уговорено възнаграждение за оказаната правна помощ по ал. 1, по искане на съда, адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента, адвокатският съвет с мотивирано решение определя възнаграждение вы основа на критериите, предвидени в наредба, издадена от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет, като отчита:

1. фактическата и правна сложност на случая;
2. засегнатия интерес;

3. условията, при които е възложена и предоставена правната помощ;

4. времето за извършването и спешността й;
5. квалификацията, опита и специализацията на адвоката.“
6. Създават се ал. 5 и 6:

„(5) Критериите за определяне на възнаграждения от адвокатските съвети по ал. З, се определят в Наредба, приета от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет.

(6) Адвокатският съвет, към който е отправено искане за определяне на особен представител, определя адвокат и определя размер на възнаграждението му по реда на ал.3 в 14-дневен срок от получаване на искането. По искане на адвоката адвокатският съвет може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото.”

S 2. В чл. 38 ал. 2 се изменя така:

(2) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждение въз основа на критериите, предвидени в наредбата по чл. 36, ал. 5, като прилага съответно ал. З.“

S З. В чл. 132 т. 5 се заличава.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

S 4. Наредбата по чл. 36, ал. 5 се издава в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, като до издаване на тази наредба, като ориентир при определяне на възнагражденията при липса на договор по чл. 36, в случаите на чл. 38, ал. 2 и при направено выражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс се използват критериите, посочени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.”

S 5. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № З на Конституционния съд от 2008 г. — бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. — бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. — бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., ф. 15, 62 и 102 от 2022 г. и бр. 11, 66, 80, 85,и 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г. изм. с Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 29 се създава ал. 6:

(6) Искането за определяне на особен представител се отправя до съответния адвокатски съвет. Адвокатският съвет определя адвоката и вынаграждението му за осъществяване на представителството. Страната, която следва да внесе разноски за особен представител, може да направи выражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5, което съдът разглежда преди назначаването на особения представител В случай, че определеното от адвокатският съвет възнаграждение бъде намалено от съда, посоченият от адвокатския съвет адвокат може да откаже да поеме представителството по делото.”

2. В чл. 47, ал. 6 изречение второ се изменя така: „При определяне на особен представител се прилага съответно чл. 29, ал. 6.

З. В чл. 48, ал. 2 се създава изречение второ: „При определяне на особен представител се прилага съответно чл. 29, ал. 6.“

4. В чл. 78 ал. 5 се изменя така:

„(5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е выложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността й, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по выражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като

използва критериите, предвидени в Наредбата по чл. 36, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Выражение за прекомерност може да се прави, ако възнаграждението, срещу което се выразява, е поне с една трета повисоко от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, ако тя е била представлявана от адвокат. Съдът не може да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“ 5. В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:

а) досегашният текст става ал. 1.

б) създава се ал. 2:

(2) Всяка страна може да вырази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по выражение срещу исканите от нея разноски най-късно в срока по ал. 1

6. В чл. 430 изречение второ се изменя така: „При определяне на особен представител се прилага съответно чл. 29, ал. 6.“

S 6. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., ф. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. — бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58,

63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., ф. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64,

83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г. и ф. 36 от

2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 11 ал. З се изменя такт.

,(З) Съдът се произнася по искането с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от три дни от постъпването му. Определението не подлежи на обжалване. Съдът след като допусне назначаването на временен, съответно особен представител, отправя искане за определяне на представител до съответния адвокатски съвет. Адвокатският съвет определя адвоката и възнаграждението му за осъществяване на представителството. Органы по приходите или публичният изпълнител може да направи мотивирано выражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.“

2. В чл. 161 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото, в това число вынаграждение за един адвокат за всяка инстанция съразмерно с уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8

(2) Ако заплатеното от страната вынаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е выложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността й, квалификацията, опита и специализацията на адвоката, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част само по выражение за прекомерност, направено от насрещната страна, като използва критериите, предвидени в Наредбата по чл. 36, ал. 5 от Закона за адвокатурата. Выражение за прекомерност може да се прави, ако възнаграждението, срещу което се выразява, е поне с една трета повисоко от възнаграждението на адвоката на страната, която го прави, ако тя е била представлявана от адвокат. Съдът не може да присъди понисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.“

Разходи за държавата от приемането на този законопроект няма.