Три последици за съдебната власт от фаталното Решение № 13 / 2024 г. на Конституционния съд
Вече седмица (от 26/07) продължават коментарите по произнесеното от Конституционния съд Решение, с което частично бяха обявени за противоконституционни разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ЗИД на Конституцията ( обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).
Конституционният съд обяви за противоконституционни като невалидни част от промените в редица разпоредби, а поради тяхната системна свързаност, обявени за противоконституционни са и други промени. Конкретните конституционни разпоредби, обявени за противоконституционни, запазват редакцията си преди влизане в сила на ЗИД-а на Конституцията. Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект.
Друга част от оспорените промени Конституционният съд не установява да са противоконституционни. Тези промени запазват действието си и продължават да пораждат правни последици.
Конституционният съд не постигна изискуемото от Конституцията мнозинство (7 от 12 гласа на съдии) за постановяване на решение по част от промените, поради което отклони исканията на вносителите.
Много публицистични и академични публикации ще бъдат направени, но има и преки последици, които могат да бъдат изведени от Решение № 13 / 2024 г.
Първо, главният прокурор става част от формата на държавно управление.
През 2003 г. Конституционният съд тълкува разширително формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията. „Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание, чрез редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт /Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, следствие и Висш съдебен съвет/, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им.“ (т. 2.1 от диспозитива на ТРКС № 3 / 2003 г.).
През 2024 г. Конституционният съд „добави“ главния прокурор към органите на съдебната власт като част от формата на държавно управление. „При обсъждане на конкретните разпоредби, отнасящи се до прокуратурата, народните представители от Великото народно събрание обръщат особено внимание на реалната опасност от неправомерно осъществяване на прокурорските правомощия при „липсата на структурно единство и институционен контрол в Прокуратурата“. Затова приемат, че „принципите на изграждане на прокуратурата трябва да бъдат единство, йерархическа зависимост и несменяемост на прокурора“ (стенограма от 140-ото пленарно заседание на Великото народно събрание от 29.05.1991 г.). Създателите на Основния закон са предвидили, освен йерархичен контрол в системата на прокуратурата, упражняван от горестоящите звена спрямо долустоящите, и йерархичен контрол от страна на главния прокурор по отношение на всички прокурори в системата на прокуратурата.“ (мотиви към Решение № 13 / 2024 г.).
За постигането на тези цели, посочва в мотивите си Конституционния съд към Решение № 13 / 2024 г., с приемането на Конституцията Великото народно събрание чрез чл. 126, ал. 2 „определя самостоятелно функции на главния прокурор, извеждайки го по този начин като едноличен орган“ (ТРКС № 8 / 2005 г.) и възлагайки му правомощия за надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори[1].
Правилно Конституционният съд отбелязва, че „[п]реди оспореното изменение на Конституцията главният прокурор е едноличен държавен орган в рамките на съдебната власт, който е най-високопоставеният ръководен орган в единната йерархическа структура на прокуратурата.“ Но отворен остава въпросът дали главния прокурор е „магистрат в системата на прокуратурата“, защото „той е обвързан с нейната конституционна задача и способите, които са предоставени за изпълнението ѝ, така както всеки друг прокурор“. Да, главният прокурор „е самостоятелен държавен орган – връх на административната йерархия на прокуратурата“ (Решение № 12/2022 г.), чието ръководство предполага наличието на инструментариум от специфични правомощия, свързани с осъществяването на специфичната задача на прокуратурата в рамките на съдебната власт – да следи за спазването на законността. В мотивите към Решение № 14/2024 г. се извежда положението, че „само главният прокурор е изрично предвиден на конституционно ниво“ и „[о]собеното при него е, че самият конституционен законодател го определя като едноличен, самостоятелен ръководен орган на системата на прокуратурата със свои собствени функции и правомощия, който е в отклонение от структурата на съдилищата (Тълкувателно решение № 8/2005 г.; Решение № 2/2017 г.)“.
Неправилен е изводът в мотивите към Решение № 13/2024 г. на Конституционния съд, че „[д]ругите органи на съдебната власт или на другите власти не разполагат с правомощие за пряка намеса или контрол върху тази същинска дейност на прокурорите (Решение № 3/2015 г.)“. Защото с последващо свое Решение № 14/2024 г. (от същата дата – 26/07/2024 г.) допуска съдебен контрол върху прокурорски актове / откази за образуване на досъдебно производство (беше отхвърлено искането на главния прокурор на Република България /Иван Гешев/ за установяване на противоконституционност на разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс, разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и разпоредби от Закона за съдебната власт).
Второ, не бяха обявени за противоконституционни и запазват своето действие §§ 22 и 23 от ПЗР на ЗИД-а на Конституцията
Те са част от промените в Глава „Съдебна власт“ (най долу).
Неправилен е изводът на Конституционния съд, че „[т]ези разпоредби с оглед на техния предмет – да продължат действието на правила, отменени със закона, да уредят тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения, както и да отложат действието на установени със закона правила – нямат правно действие извън правното действие на самия закон“.
След като част от промените в Конституцията не бяха обявени за противоконституционни, то макар и със закъснение ще е необходимо Народното събрание да приеме законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения (§ 22, ал. 1 ПРЗ). Това се отнася както до структурата на прокуратурата (съответна на структурата на съдилищата, гледащи наказателни дела), така до ролята на прокуратурата в гражданските и в административните дела (чл. 127, т. 5 и т. 6 от Конституцията) и съответните специални закони. Става дума за преосмисляне на чл. 145 от ЗСВ (в този смисъл е и Решение № 3/2023 г.) и за ролята на прокуратурата като орган за защита на законността пред съд или за защита на значим обществен интерес.
Трето, възроденият Висш съдебен съвет, който е с изтекъл мандат, няма правно и морално основание да избере нов главен прокурор и председател на ВАС след изтичане на неговия мандат.
Както следва да бъдат променени устройствения (ЗСВ), така и специални закони, така трябва да бъдат избрани нови членове на ВСС, а да не забравяме и инспектори в Инспектората към ВСС. Не е обявена за противоконституционна втората алинея на § 23 от ПЗР на ЗИД-а на Конституцията, според която „[д]о избирането на Висш съдебен съвет [и на Висш прокурорски съвет][1], Съдийската колегия и Прокурорската колегия на досегашния Висш съдебен съвет изпълняват функциите на Висш съдебен съвет, [съответно на Висш прокурорски съвет][2] по тази Конституция, с изключение на правомощията по чл. 130б, ал. 2, т. 2[3] и ал. 3, т. 2[4].(изключенията под линия)
Народното събрание и органите на съдебната власт трябва да започнат процедури по избор на нови членове на колегиите на ВСС. Усилията на заварения ВСС да отвори процедури за избиране на членове по право на ВСС (главен прокурор и председател на ВАС) следва да бъдат аргументирано критикувани.
Парадоксално, на ход ще е отново президентът, чиито правомощия относно решаване на политическа криза бяха отнети със ЗИД-а на Конституцията (обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.), но в съдебната власт – възстановени[5].
[1] ОБЯВЯВА промените в чл. 130а и чл. 130б от Конституцията от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) за противоконституционни като невалидни от датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).
[2] ОБЯВЯВА промените в чл. 130а и чл. 130б от Конституцията от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.) за противоконституционни като невалидни от датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн., ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).
[3] Член 130б. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм., бр. 106 от 2023 г.) (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание.
(2) Висшият съдебен съвет:
… т. 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.
[4] Член 130б. (Нов – ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм., бр. 106 от 2023 г.) (1) Висшият съдебен съвет и Висшият прокурорски съвет осъществяват правомощията си самостоятелно и чрез Общо събрание. (3) Висшият прокурорски съвет:
… т. 2. прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на главния прокурор.
[5] Член 129. (2) (Доп. – ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на пленума на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
[1] Трайна и последователна е практиката на Конституционния съд, че чрез тези правомощия „конституционният законодател съсредоточава и персонализира в лицето на главния прокурор крайната отговорност за законосъобразното упражняване от прокурорите на правомощията по чл. 127, т. 1 – 6 от Конституцията, като създава и допълнителна гаранция за точното и еднакво прилагане на законите (материални и процесуални) в рамките на прокуратурата“ (Решение № 2/2017 г., Тълкувателно решение № 11/2020 г., Решение № 7/2021 г.)
Из пpexoдните и зaĸлючитeлни paзпopeдби
§ 22. (1) Hapoднoтo cъбpaниe в cpoĸ oт шecт мeceцa oт влизaнeтo в cилa нa тoзи зaĸoн зa измeнeниe и дoпълнeниe нa Koнcтитyциятa нa Peпyблиĸa Бългapия пpиeмa зaĸoнитe, ĸoитo ce oтнacят дo пpилaгaнeтo нa тeзи измeнeния и дoпълнeния.
(2) Tpyдoвитe пpaвooтнoшeния нa cлyжитeлитe oт aдминиcтpaциятa нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт ce зaпaзвaт и ce ypeждaт пpи ycлoвиятa и пo peдa нa дeйcтвaщoтo зaĸoнoдaтeлcтвo пpи пpeминaвaнe ĸъм дpyг paбoтoдaтeл. § 23. (1) Избopнитe члeнoвe нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт и нa Bиcшия пpoĸypopcĸи cъвeт ce избиpaт в cpoĸ oт тpи мeceцa cлeд влизaнe в cилa нa зaĸoнитe, ĸoитo ce oтнacят дo пpилaгaнeтo нa чл. 129 – чл. 130б.
….
DeFakto.bg DeFakto.bg
