Филип Димитров

„Не, Конституционният съд не е отменил съдебната реформа“ – това заяви  пред БТВ  конституционният съдия  Филип Димитров, бивш министър председател.

„Съдът не е отменил съдебната реформа. Отменил е части от нея и по-конкретно две –  главният прокурор да бъде сведен до административен началник на Върховната прокуратура и  да бъдат оформени два съвета (Прокурорски и Съдийски – бел. ред.) вместо един.  Това е отменено“, уточни той.

„Беше потвърдено ограничаване на правата на прокуратурата за възможността да се атакуват административни актове, което беше голям проблем, защото тя можеше да се меси и бърка в много неща – смяташе се, че това е неадекватно.

През 2022 г. бившият правосъден министър Крум Зарков  пoиcĸa ĸoнcтитyциoннa peвизия нa paзшиpeния aдминиcтpaтивeн ĸoнтpoл нa пpoĸypaтypaтa пo peдa  нaдзopa нaд цялата държавна администрация, изпълнителната власт, в това число и  над „пешеходните пътеки“.  КС отклони искането, а това предизвика огромно разочарование сред мнозинството от юристи. С днешна дата КС запази конституционите промени в тази посока.

Конституционният съд потвърди механизма за разследване срещу главния прокурор.  КС потвърди възможността да се обжалва пред съд, т. е. да се въведе съдебен контрол в случай на отказ да се образуват досъдебните производства.  Потвърдихме възможността съдът при очевидна липса за основание за преследване да прекрати делото, отбеляза  Филип Димитров.

Той поясни, че решенията по две различни дела за съдебната система, са излезли в един и същи ден, за да се види „пълнотата на цялата конструкция“.

На 26 юли КС обяви решението си по дело №1 за съдебните промени и решението,  с което отхвърли искането на Гешев срещу независимото разследване на главния прокурор.

Според Димитров не е имало препоръка за свеждането на главния прокурор до административен началник на Върховната прокуратура.

„Както изтъкваше Венецианската комисия, самото поставяне на главния прокурор в тази роля, представлява нарушение на самия принцип на структурата на прокуратурата и нейното място между останалите органи при конституционен модел, какъвто има в България, какъвто има Италия. Това е нещо, което засяга есенциални характеристики на институцията“, коментира Димитров.

„Наистина се чудя пък колко трябва да си мразиш страната и хората в нея, за да сипеш всички тези приказки. Нещата могат да се тълкуват по различен начин. Няма основание да се твърди, че съдебната власт се доминира от прокуратурата. Големият проблем на България е изключителната злоба, с която се говори за тези неща. Начинът, по който непрекъснато се хвърлят бомбастични и неверни твърдения, които трябва да накарат българския гражданин да се чувства смачкан, победен, унизен и да се насажда враждебност, която не е в интерес на страната“, обобщи конституционният съдия.
Филип Димитров  е един от шестимата съдии,  които гласуваха срещу отмяната на разпоредбите за служебно правителство и за запазване на „домовата“ книга за избор на служебен премиер от държавния глава.  С реми на гласовете искането беше отклонено.
   В статия за Де Факто доц. Наталия Киселова развенча мита, че след конституционното решение  по дело №1 /24 г. завареният  ВСС може да избира главен прокурор и председател на ВАС. Анализ на решението показва, че КС е запазил ограниченията за стария съвет да избира и предлага на президента кандидати за главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС,  обясни преподавателят по конституционно право.