Бивш игумен на манастир осъди прокуратурата за обвинение, което съдът е обявил за незаконно. На свещеника е присъдено скромно обезщетение от 10 000 лв. за нанесените му неимуществени вреди от обвинението, което го е злепоставило пред миряните, софийската митрополия, близки и е влошило сериозно здравето му.
Пред Софийски градски отец П. завежда иск за обезщетение от 50 000 лв. за съсипанаат си репутация.
Разказва, че от 1997 г. е свещеник, а на 21.07.2013 г. е назначен за игумен на манастир „Седемте престола – рождество богородично“, с. Осеновлак, община Своге.
От исковата му молба се разбира, че животът му за продължителен период от седем години изцяло е бил повлиян от надвисналата опасност да стане подсъдим и влезе в затвора за престъпление, което не е извършил.
През 2014 г. и 2017 г. прокуратурата му образува на два пъти преписки за длъжностно присвояване по чл. 201 НК, но после се отказва от тях . Отказът да бъде образувано наказателно производство е отменен и на 06 юли 2018 г. е образувано наказателно дело срещу свещеника, на 9 април 2019 г. той привлечен като обвиняем за престъплението по чл. 201 НК. По повдигнатото обвинение е оправдан на 5 ноември, а оправдателната му присъда влиза на 23.11.2021 г.
Още преди да му бъде повдигнато обвинението, а след това в досъдебна и съдебната фази, ищецът е присъствал на всички следствените действия и съдебните заседания в служебното си облекло – расо на свещеник, при което за всички била известна длъжността, която заемал. Повдигнатото обвинение станало известно и на работодателя му – Св.Софийска метрополия. Това публично опозоряване допълнително засегнало честта на ищеца, накърнило доброто му име и го злепоставило пред неограничен брой лица, тъй като за свещенослужители има завишени изисквания за почтеност.
Повдигнатото обвинение уронило престижа в съсловието му, тъй като клеймото на проверките и обвинението към него е било напълно несъвместимо с моралните и професионалните норми на упражняваната от него дейност, разказва отец П.
Останал без работа и за дълъг период от време не могъл да си намери друга, а в резултат на обвиненията здравословното му състояние рязко се влошило.
Съдът: Свещеникът е е претърпял вреди по -големи от обичайните
Като изпълнява задължителните процедури, необходими за доказване на отговорността на държавата, съдът приема, че прокуратурата е извършила незаконни действия с повдигнатото обвинение, от което свещеникът е претърпял множество психически и телесни травми. Някои от травмите доказани от СМЕ са с давност от преди повдигане на обвинението, но са обострени след него.
Безспорно е, казва съдът, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване. „Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, но в случая видно от събраните по делото писмени доказателства, заключение по СМЕ и показанията на разпитания свидетел, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в ищеца, който претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните при подобни обстоятелства„ – след образуване на наказателното производство ищецът видимо страдал, чувствал се неудобно от това, което се случвало, включително заради длъжността, която заемал.
По време на повдигнатото обвинение получил спастичен колит, кризи на високо кръвно налягане, обострена исхемична болест на сърцето, висока кръвна захар, карцином на дебелото черво и усложнения от лъчетерапията, като усложненията в здравословното му състояние продължават и към момента, посочва СМЕ.
„Отделно от здравословните усложнения, тъй като обвинението било свързвано непосредствено с професионалната му дейност, при упражняването е бил принуден да търпи укорителното отношение на околните, загуба на доверието, разочарование и отдръпване от него“, пише съдът.
Вредите са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпления и са в причинна връзка с него, категоричен е съдът.
ВКС: Дискредитирането на обвиняемия като професионалист, влияе на размера на обезщетението
В решението си СГС цитира решение на ВКС: „По отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението. Дискредитирането на ищеца в обществото като професионалист без съмнение се е отразило на психическото му състояние и бъдещото му кариерно развитие ( Решение № 319 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2829/2015 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
„Голямото“ обезщетение
При тези обстоятелства е обосновано да се определи по-голям размер на дължимото обезщетение, посочва съдия Мариана Христова от СГС. Като дава вяра на заключението СМЕ и свидетелските показания по случая, пристъпва към определяне на размера му.
От решението се вижда, че зачетеният период на негативното засягане на човешките права на свещеника от незаконното обвинение , е сведен до 3 г. и седем месеца – времето от повдигане на обвинението до датата на която присъдата е влязла в сила.
Като отчита coциaлнoтo и иĸoнoмичecĸo paзвитиe нa cтpaнaтa, съдията отсъжда, че „по-големият размер на обезщетението“ на бившия игумен е основателен и справедлив до 10 000.00 лв. и отхвърля разликата до 50 000 лв. Отсъдена е и законна лихва върху главницата, която се дължи от 23.11.2021 г., до окончателното й изплащане. Присъдени са и разноски от 2 500 лв.
„Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото“, посочва съдията.
И все пак, ако това е „големият“ размер на обезщетението, обещан от съда, е интересно какъв би бил „истинският“ ? Въпреки ценния цитат от решението на ВКС, в конкретния случай е трудно да се забележи, че на професията „свещеник “ се „дължи респект и уважение заради завишените изисквания при изпълнението й“.
Едва ли болките и страданията на Отец П. щяха да бъдат така оскъдно обезщетени, ако на негово място беше незаконно обвинен магистрат например, чиито негативни последици от незаконни обвинения по правило се оценяват в пъти пo-виcoĸо от обезщетенията на обикновените миряни – без да се акцентира на икономически условия на живот и т.н.
Повече справедливост не би навредила в случая с отец П. – дъpжaвaтa е длъжна да зaщитaвa пpaвaтa нa гpaждaнитe си, каквито са и свещенослужителите. Пък и плaтeнитe oбeзщeтeния традиционно нe засягат заплатите и кариерното израстване нa oтгoвopните обвинители.
Решението подлежи на обжалване.