Единодушно с 21 гласа членовете на комисията по конституционни и правни въпроси одобриха за първо четене внесения от 5 – ма депутати законопроект за промени в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с които се предлагат изменения на уредбата за присъждане адвокатски разноски от съдилищата.
С 20 гласа „за“ и един въздържал се, правниците одобриха и законопроект на МС, който предвижда възможност са реклама на адвокатския труд и правила, които трябва да се спазват за това. Министреските предложения дават възможност адвокатът да може да осъществява контакт с потенциални клиенти чрез използване на посредник при спазване на изискванията на закона и на Етичния кодекс на адвоката.
На заседанието бяха министърът на правосъдието Мария Павлова, председателят на ВАдС Ивайло Дерменджиев, зам. председателя на съвета Валя Гигова, председатели на адвокатски колегии от страната и други представители на съдебната власт.
Обсъждане на проблема с адвокатските разноски вече бе направено в рамките на 49-тото Народно събрание под формата на кръгла маса, но законопроектът така и не стигна до гласуване от народните представители.
Спешният характер на законопроекта е мотивиран от противоречива съдебна практика след решението на СЕС и оформилото се виждане сред съдилищата, че Наредба №1 от 09.07. 2004 г. на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) изобщо не обвързва съда. На практика това доведе до драстично намаляване на присъжданите разноски спрямо дейностите, реално извършени от спечелилата делото страна.
Председателят на ВАдС Ивайло Дерменджиев призна пред депутатите, че заради спешността на въпроса за разноските, за да може възможно най-бързо да се реши, е направил личен компромис, като не е внесъл още два важни текста в законопроекта, приети от ОСАС. Те са за премахване на възможността за вписване като адвокати на юристи с 5 – годишен юридически стаж и премахване на гласуването с пълномощни на адвокатските избори. Това той ще направи веднага след като парламентът приеме промените за адвокатските разноски.
Председателят на Висшия адвокатски съвет – адв. д-р Ивайло Дерменджиев напомни, че темата за разноските, е изключително важен въпрос, който засяга не само адвокатите, но обществото, правораздаването и гражданите. „Забавеното приемане на нови правни норми в тази материя създава пречки за нормален граждански оборот и създава предпоставки за злоупотреба с правата на гражданите и адвокатите“, каза той.
Подчерта, че защитниците държат на достойно оценяване на труда им и като председател на ВАдС няма да допусне адвокатите да бъдат третирани неуважително и труда им да бъде недооценен във всеки един аспект, в т.ч. и когато става въпрос за адвокатските възнаграждения.
Текстовете, които бяха предложени за обсъждане от депутатите са свързани с разноските, които правят страните и определяне възнаграждението на адвокатите, така чл. 36, ал. 2 от сега действащия Закона за адвокатурата да се измени, като се добави, че възнаграждението освен справедливо и обосновано трябва да съответства на достойнството на адвокатската професия, като отпада правилото, че то не може да бъде по ниско от предвиденото в наредбата на ВАдС.
С предложените промени е запазена компетентността на адвокатските съвети да определят възнаграждение, когато липсва договор между клиента и адвоката. Но е ново правилото, с което се предоставят правомощия на ВАдС , а не на съда, да определя възнаграждението на особения представител въз основа на наредба. Тя ще се издава от Министъра на правосъдието по предложение на ВАдС, като преди приключване на делото, адвокатът може да отправи искане на определяне на допълнително възнаграждение.
Наредбата следва да се издаде в 6-месечен срок, като до издаването й като ориентир при определяне на възнагражденията при липса на договор по чл. 36 от ЗАдв. и при направено възражение за прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК, се използват критериите, посочени в Наредба №1 на ВАдС.
Тази разпоредба обаче, според някои адвокати, директно нарушава принципа на доброволност в рамките на договора за процесуално представителство, като дават възможност на едни адвокати да „плащат“ на други адвокати, което обикновено е за сметка на кредитора, внесъл депозит за особен представител.
Това би дало широка възможност за злоупотреби и търговия с влияние, което по съществото на адвокатската професия, директно би нарушило принципа на независимост, казват адвокати, потърпевши от „случайното“ компютърно разпределение на дела към момента.
Министър Мария Павлова отправи конкретни забележки по някои текстове от законопроекта за разноските. Така както е предложено в законопроекта, министърът на правосъдието се превръща в гумен печат на решенията ВАдС, каза тя, като подсказа съмнение за обективността на разпоредбите, свързани с определянето на възнагражденията на особените представители.
Опонира й Валя Гигова: „Адвокатурата е самоуправляваща се и независима и единствено колеги адвокати могат да оценят работата“, каза тя. „Нека да имаме доверие на органите на адвокатурата“, призова Гигова.
МП е изпратило специално становище по законопроекта.
Прави впечатление, че мнозинството от депутатите в правна комисия са и адвокати. Вероятно е още следващата сряда двата законопроекта да влязат за първо четене в пленарна зала, а Бранимир Балачев от ГЕРБ предложи да минат и на второ.
Правната комисия прие на първо четене още два законопроекта за промени и допълнения в Търговския закон, подготвени от Министерство на правосъдието и внесени от Министерски съвет. Част от тях са свързани с директива на ЕС относно презграничното преобразуване на дружества. Други промени се отнасят до създаване на бързо производство по ликвидация и съкращаване на сроковете по процедурите при определени предпоставки. Предвижда се и по-кратък срок за удовлетворяване на всички кредитори.
По информация от Агенцията по вписванията, към 27 юли 2023 г. има вписани 16 492 производства по ликвидация, които към момента не са приключени. От тях близо половината – 8 170 производства, продължават повече от пет години. Една от целите на промените, освен подобряване ефективността на производството по ликвидация, е да се намали броят на вписаните дружества, които макар да са прекратили дейността си, не са започнали производство по ликвидация поради продължителните и скъпи процедури, се посочва в мотивите към предложените промени.
DeFakto.bg DeFakto.bg
Единодушно с 21 гласа членовете на комисията по конституционни и правни въпроси одобриха за първо четене внесения от 5 – ма депутати законопроект за промени в Закона за адвокатурата (ЗА), Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с които се предлагат изменения на уредбата за присъждане адвокатски разноски от съдилищата.
