Последни новини
Home / Актуално / ПРБ е осъдена да плати 120 000 лв. на ген. – лейтенат Румен Цоков за дискредитирана репутация с незаконно обвинение

ПРБ е осъдена да плати 120 000 лв. на ген. – лейтенат Румен Цоков за дискредитирана репутация с незаконно обвинение

Defakto.bg
Ген. – лейтенат Румен Цоков  заемаше длъжносттта „Заместник началник на Генералния Щаб на Българската армия по ресурсите, назначен през 2006 г. с указ на Президента. В системата на МО бе  от края на август 1997 г. до 19.03.2009 г. , когато   се раздели с поста си заради взривовете на стари военни муниции край софийското село Челопечене.  Това стана след като  тогавашният  военен  министър Николай Цонев му поиска оставката заради инцидента. Снимка Дневник

  Шестнайсет години след взрива през 2008 г. в поделение 18 250 – Челопечене, Софийски градски съд осъди прокуратурата за незаконно  обвинение,  повдигнато на  заместник-началника на Генералния щаб на армията ген. Румен Цоков. ПРБ трябва да плати на генерала общо 120 хиляди лева за неимуществени вреди, които му е нанесла  с тежки обвинения, отхвърлени  съда, които е поддържала през продължилия близо 8 -години   наказателен процес.

През 2014 г. трима офицери от резерва,  сред тях и генерал и ген. Румен Цоков,  бяха изправени пред съда заради взрива на боеприпаси в бившето поделение в Челопечене. Майор Мирослав Митов – командир на бившето поделение в Челопечене, полковник Димитър Петров – началник на щаба на бригада „Логистика“ попълниха тройката на обвиняемите за инцидента.

Софийската военно-окръжна прокуратура им повдигна обвинения за  длъжностно престъпление, за което законът предвижда от 1 до 8 години лишаване от свобода.  Те, според обвинителния  акт,   не бяха  изпълнили  задълженията си по служба, залегнали в ръководни документи, по организацията и контрола по съхраняването  и унищожаването на боеприпаси в поделение 18 250 – Челопечене.  И така допуснали  значителни количества взривни вещества и боеприпаси да не бъдат унищожени своевременно и да бъдат неправилно съхранявани в поделението.

През 2009 г. генерал лейтенант Румен Цоков подаде рапорт за напускане, но тогава не отрече съмнението, че е необходимата изкупителна жертва за инцидента на 3 юли.   Оставката му беше приета от Съвета по отбрана към министъра на отбраната.  Взривовете и разпространението на ударно-въздушните вълни  разрушиха поделението, а разследващите оцениха щетите на обща стойност от около 7, 5  млн. лв.

През 2021 г. ВКС окончателно  оправда  Цоков и останалите двама подсъдими.   Сред множеството мотиви, изложени от върховните съдии, важно място зае  заключението на експертите, че  „самозапалването“ на боеприпасите не е станало случайно от лошо съхранение, а е  осъществено чрез външна човешка намеса.  Не е  имало и  изричен „ръководен документ“, който да доведе до съставомерност на вменените деяния за всеки един от подсъдимите.

Време за разплатата

След като решението на ВКС влиза в сила на  08 септември  2021 г., ген.  Цоков предявява иск пред  СГС  за присъждане на 110 000 лева  обезщетение  за неимуществени вреди, претърпени от повдигнато му обвинение за длъжностно престъпление ( по чл. 387, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 и 4 НК), за което е оправдан.  Претендира и законната  лихва от влизане на оправдателната присъда  до  окончателното й плащане.

От исковата му молба се разбира, че е бил обект на  множество процесуални действия, два пъти му е повдигано обвинение,  множество съдебни заседания, като общо наказателния процес продължил 7 години, 7 месеца и 7 дни.

След внесения обвинителният акт делото получава  широк обществен отзвук и многобройни публикации за обвинените лица,  длъжността им и настъпилите вреди за около 7 500000.00лв.   Публичното  опозоряване допълнително засегнало честта на ищеца, накърнило доброто му име и го злепоставило пред неограничен брой лица, тъй като за висшите офицери има завишени изисквания за почтеност.
Посочва, че в резултат на повдигнатите му обвинения здравословното му състояние рязко се влошило.  По време на досъдебното производство, около година и два месеца след привличането му като обвиняем е получил мозъчно-съдов инцидент. Постъпил по спешност в  лечебно заведение, от което бил изписан със сериозна лекарствена терапия и  рехабилитация.

Прокуратурата оспорва  да има  причина връзка между психическите и здравните  преживявания на Цоков от повдигнатото обвинение.

   Историята на съдебната сага 

За да прецени състоятелността на предявения иск, съдебният състав на СГС подробно изследва историята на обвинението и делото срещу ген. Румен Цоков и останалите двама  подсъдими.

В съдебното решение  педантично е описана цялата история на наказателната сага.  След като поделението на гръмва на   3 юли 2008 г., на  03 август 2008 г. е образувано досъдебно производство  за престъпление по чл. 387, ал. 2, вр. ал.1 от НК – длъжностно престъпление в глава 13-та „Военни престъпления“ от НК, без да е посочен конкретен извършител. 

На шестата година от разследването  ген. Цоков за първи път е разпитан като свидетел,  а на  31 януари  2014 г.  Софийска военно-окръжна прокуратура  му повдига  обвинение по чл. 387, ал. 2, вр. ал. 1 НК. за шест различни нарушения на служебни задължения, от което са настъпили материални вреди на обща стойност 7 585 883,84лева.   Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“  и му забраняват да напуска страната.

Тогава с обвинение се сдобиват още  Мирослав Митов началник на Базата за утилизация на бойни припаси в поделението в Челопечене и Димитър Петров, зам.-командир на бригада „Логистика“

СГС  се натъква на факта, че дълго разследваното  обвинение  срещу Цоков и останалите двама, след внасянето му в съда, на 22 април 2014 г. е било прекратено от съдия-докладчик на Софийски военен съд  поради допуснати процесуални нарушения. То е върнато за ново разследване, което е продължило  още две години. 

След връщането, прокурорът проточва внасянето на  обвинителния акт в съда и  след две години Румен Цоков (на 12.04.2016 г.)  поискал, а  Софийски военен съд разпоредил на прокуратурата в тримесечен срок да внесе делото в съда с обвинителен акт или да го прекрати.(  чл. 368, ал. 2 от НПК (изм.ДВ бр.63/2017 г.)

Ha 13.07.2016 г. Военно-окръжна прокуратура София повторно  повдига обвинение срещу Румен Цоков,  близо девет дни го предявява и внася в Софийския военен съд обвинителен акт вече за осем , а не за шест нарушения. Твърди, че  като  заместник началник на Генералния щаб на Българската армия по ресурсите,  не е изпълнил задължения по служба и разпореждане на Началника на Генералния щаб относно контрола по правилното съхранение на боеприпасите в поделение 18250 – Челопечене и от това са настъпили вреди за 7 255 807,16лв. (вредите са леко коригирани надолу )

Също през  2016 г.  срещу тримата подсъдими  Министерство на отбраната предявява иск  за 4 342 190, 22лв, а министърът на финансите –  за сумата 2 913 616, 94лв.

Наказателното дело пред първа съдебна инстанция продължава   две години и два месеца ( 13.07.2016 г. до 28.09.2018 г.)   Проведени са общо 32 заседателни дни, разпределени в 11 открити заседания. По време на съдебното следствие са разпитани над 160 свидетели и изслушани над 10 експертизи. 

На  28 септември 2018 г.,  констатира СГС, Софийският военен съд  признава о.р. генерал лейтенант Р. Н. Ц.  за невиновен. Оправдателната присъда е потвърдена  изцяло  на 04.10.2018 г. от  Военно-апелативен съд.
По  жалба на ПРБ е  образувано касационно наказателно дело на ВКС,  а с  решение № 205/08.09.2021г.  върховните съдии  оставят  в сила решението на Военно-апелативния съд, с което окончателно оневиняват тримата подсъдими за взривовете.

Сред множеството мотиви, изложени от ВКС е и  заключението, че  „самозапалването“ на боеприпасите не е станало случайно от лошо съхранение, а осъществено чрез външна човешка намеса, както и че не е имало изричен официален  документ, неизпълението на който да е направил съставомерни деянията,  в които са обвинени и тримата.

От привличането му като обвиняем на 31.01.2014г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 08.09.2021г, наказателното преследване срещу ген. Румен Цоков е продължило 7  години, 7 седем месеца и 7  дни, време,  през което наказателното производство срещу ищеца е широко разгласявано. 

 Неоснователно обвинение е довело до тежки морални вреди  

Съдебният състав на СГС стига  до извода, че от неоснователното обвинение в извършване на престъпление, свързано със службата, ищецът е търпял сериозни неимуществени последици.

Преди това съдебна експертиза потвърждава твърденията на генерала, че вследствие на повдигнатото обвинение „за ищеца е настъпило и значимо влошаване на здравето – мозъчен инсулт“.  „Съгласно заключението негативните психоемоционални стресови напрежения в резултат на повдигнатото и поддържано обвинение представляват един от основните рискови фактори за възникването и протичането във времето на артериалната хипертония. А тя от своя страна е един от основните рискови фактори за възникване на усложнения в сърдечно съдовата с-ма (възникване на миокарден инфаркт), както и мозъчносъдова болест – в случая преживения исхемичен мозъчен инсулт“, отбелязват експертите в пространно заключение.

От показанията на свидетеля О. Н. Ц. – брат на ищеца се разбира, че инцидентът през 2008г. и обвинението са извадили „извън релси“ генерала.   Той бил психически  разстроен и притеснен, защото е предаден от своите.  Питал се –  защо е пожертван, като не и имал  функционално и пряко отношение към инцидента.

Винаги е  бил акуратен, стриктен, винаги за пример още от офицерското училище, лидер, откроявал се над масата и изведнъж  един от най примерните офицери бил  сритан и превърнат  в изкупителна жертва, разказва брат му.  “ От ведър и контактен,  отворен за приятели и семейство и колеги, се  превърна в затворен и  раздразнителен човек, който избягваше контакти дори със семейството си.  Чувстваше се  унизен и омерзен,  сочи той. 

  Безспорно е, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,  накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалните му отношения и общуване, отбелязват съдиите.

В случая обаче е видно от събраните по делото писмени доказателства, заключение по КСМЕ и показанията на разпитания свидетел, че в периода на воденото наказателно производство ищецът е претърпял неимуществени вреди по-големи от обичайните при подобни  обстоятелства –  след образуване на наказателното производство ищецът избягвал всякакви срещи с приятели, не желаел да контактува с никой, не излизал от къщи, не искал да споделя нито с роднини, нито с приятелите си, чувствал се неудобно от това, което се случвало, отбелязва съдът.

„Отделно от това и тъй като обвинението било свързано непосредствено с професионалната дейност на ищеца, в работата си бил принуден да търпи подигравателните подмятания на колеги, съответно отдръпването на колеги от него“.

Съдът приема заключението на експертите, че  влошеното здраве на ген. Цоков и претърпения мозъчен инсулт, срамът, отчуждението, загуба на вяра в околните, са в пряка връзка с водения наказателен процес.

Вредите са пряка и непосредствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в престъпления, които не е извършил, са в причинна връзка с обвинението, отсъжда съдът.

Засегнатата  професионална чест налага и по-високо обезщетение

Като цитира решение Решение № 319 от 17.11.2015 г. на ВКС , съдът приема че  повдигнатото  обвинение на ген. Румен Цоков  за престъпление в областта на професионалната му  реализация е засегнало не само личната му чест и достойнство , но и професионалните му качества  поради уронване на авторитета им в съответната област.

 „Дискредитирането на ищеца в обществото като професионалист без съмнение се е отразило на психическото му състояние и бъдещото му кариерно развитие“ , отбелязва съдът, като отчита и продължителността на негативното засягане на правата на личността – 7 г., 7 м. и 7 дни.

Всички тези обстоятелства обосновават по-голям размер на дължимото обезщетение, сочи съдебният състав. Окончателно съдиите определят  обезщетение за  неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., като е отхвърлена разликата от  30 000 лв„

Съдът уважава и претенцията за законова  лихва върху обезщетение  от дата на влизане в сила  на оправдателната присъда –   09 септември  2021 г. до окончателното изплащане.

След изчисление на лихвата върху основното обезщетение, общото задължението на прокуратурата към генерал Румен Цоков е  120 хиляди лева.

Отделно обвинението е осъдено да му  плати разноските за адвокат, които са в  размер  над 15 000 лв, но му се присъждат – 11 236.00лв, според уважената част от иска му.

Решението  може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София.

 

 

About De Fakto

Проверете също

Пловдивските адвокати призоваха ВСС да прекрати процедурата за избор на Сарафов за главен прокурор, а колегите им да заявят позиция

Бунтовната адвокатска колегия в Пловдив първа протестира срещу обявената номинация на и.ф. Борислав Сарафов за …

Как да пресечем властта на съдебните шефове да узаконяват „ударите “ на прокуратурата срещу „когото трябва“

Божидар Божанов Апелативният съд  преценил, че Конституцията и две решения на Конституционния съд не са …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.