Подлежи ли на вписване исковата молба по чл. 30 от Закона за наследството?

Критични бележки към определение № 3570 от 11.07.2024 г. по гр.д. № 2935/2023 г., ВКС, I г.о.

д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд

1. Тезата на ВКС

Пред ВКС е обжалвано въззивно решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 30 ЗН за отмяна на дарение на два недвижими имота за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на майка му. С посоченото в заглавието определение ВКС е оставил касационната жалба без разглеждане, като е приел, че искът е оценим, но паричната му оценка е под 5000 лв., поради което касационната жалба е недопустима. Пътьом ВКС е взел отношение по въпроса за оценката на иска и за нуждата от вписване, като аргументите му са следните:

„С иска за намаляване на дарение, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, се защитава имуществено право, поради което същият е оценяем и цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – като дробна част от данъчната оценка на дарените имоти, с размер на дробната част, съответен на претендираната от ищеца за възстановяване запазената част. В този смисъл са: Определение № 28/05.03.2009 г. по гр.д. № 4262/2008 г., ВКС, 3 г.о., Определение № 184/18.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2521/2013 г., ВКС, 1 г.о., Определение № 445/15.07.2014 г. по ч.гр.д. № 3653/2014 г., ВКС, 2 г.о., Определение № 77/07.03.2013 г. по гр.д. № 1423/2013 г., ВКС, 2 г.о., Определение № 26/02.02.2018 г. по гр.д. № 5019/2017 г., ВКС, 1 г.о., Определение № 3527/14.11.2023 г. по гр.д. № 1286/2023 г., ВКС, 1 г.о., Определение № 60252/07.06.2021 г. по гр.д. № 1675/2021 г., ВКС, 2 г.о. и др.

Искът за намаляване на дарение, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, не е иск за защита на вещно право, поради което и при липсата на изискване в закона, исковата молба по чл. 30, ал. 1 ЗН не подлежи на вписване (определение № 35/28.01.2014 г. о ч.гр.д. № 15/2014 г. на ВКС, 2 г.о.)“

2. Същността на субективното право по чл. 28 ЗН и на иска по чл. 30 ЗН

Видно е, че ВКС не е заявил какво точно субективно имуществено право разглежда, като се е задоволил само с това да посочи, че то е имуществено, но не е вещно. В теорията – не само нашата, но и на държавите, от които сме реципирали – често чрез буквален превод – своето законодателство по наследствено право – Италия и Франция – никакво съмнение няма за същността на субективното право и на иска, чрез който то се предявява и защитава. Нея аз мога обилно да цитирам, но няма. И то не защото повечето съдии у нас не четат теория (което е вярно), а защото, както знаем, у нас доктрината не е източник на право – каква полза има тогава да я цитираме? (По същата причина няма особена полза да цитираме обилната, но противоречива практика на ВКС). Нека се ограничим до текста на закона. Него съдиите не би трябвало да го пренебрегват при тълкуване и прилагане на закона – арг. чл. 5 ГПК.

Какво разбираме от текстовете в ЗН и ГПК? Разбираме, че съществува субективно материално право на запазена част от наследството (чл. 28 ЗН), но че то се защитава чрез отделни, сингуларни искове, с които се атакуват отделните накърняващи тази запазена част безвъзмездни разпоредителни сделки на наследодателя – дарения и завещания (чл. 30 ЗН). Всеки, който твърди и говори, че има иск за възстановяване на запазена част, бърка – такъв иск няма. Чл. 30 ЗН ясно говори за „иск за намаляване“ на дарението или завещанието. Същото e посочено и в чл. 37 ЗН. И по въпроса за подсъдността по местооткриване на наследството чл. 110, ал. 1 ГПК говори за „искове за намаляване“ на дарения. И това не е случайно, тъй като е дословен превод на френското action en reduction – сингуларен личен иск на наследника със запазена част, с който той атакува по свой избор отделното завещание или дарение, което счита, че накърнява запазената му част. По тази причина, ако има 10 дарения и 2 завещания, наследникът със запазена част, която счита, че му е накърнена, има 1 бр. субективно материално право – на запазена част, но 12 бр. искове за намаляване, които по свой избор може да предяви всичките или част от тях, без да е длъжен да ги съединява или изчерпва.

ВКС е прав, че искът по чл. 30 ЗН не е петиторен. Той е личен облигационен иск за намаляване на конкретно безвъзмездно имуществено разпореждане. Той е парично оценим и от оценката му се определя както родовата подсъдност (изключая случая, когато се предявява в делбата), така и държавната такса.

3. Вписва ли се исковата молба, с която се предявява иск за намаляване на дарение или завещание?

Верният отговор е: зависи. Но не, както смята ВКС, от вида на материалното субективно право, а от естеството на атакуваната с иска сделка и от предмета (обекта) на сделката.

Да вземем например дарение на недвижим имот, с което се твърди, че наследодателят е накърнил запазената част на наследника. Дарението на недвижим имот е сделка приживе, която подлежи на вписване – както по действащия сега ЗС от 1951 г., така и по действалия в момента на влизане в сила на ЗН от 1949 г. Закон за привилегиите и ипотеките от 1910. Конкретно разпоредбите са чл. 112, б. „а“ ЗС и чл. 1, ал. 1 ЗПИ 1910.

На вписване подлежат и някои искови молби, вкл. исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 (чл. 114, б. „а“ ЗС, респ. чл. 4 ЗПИ 1910).

Искът по чл. 30 ЗН за намаляване на дарение на недвижим имот е иск, с които се иска отменяване на акт, подлежащ на вписване. Той не се отличава в това отношение напр. от конститутивните искове за разваляне на двустранен договор за прехвърляне на недвижим имот по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. И последните искове не са вещни, а облигационни по см. на ГПК, но исковата молба подлежи на вписване на осн. чл. 114, б. „а“ ЗС вр. чл. 112, б. „а“ ЗС.

Ами заветите на недвижими имоти или универсалните завещателни разпореждания? Тези сделки не са сделки между живи, а по повод на смърт.

По тази причина нито по правилата на ЗПИ 1910 г., нито по първоначалните редакции на ЗС и на Правилника за вписванията тези актове не се подлежали на вписване. И исковите молби по чл. 30 ЗН за намаляване на завещания първоначално не са подлежали на вписване. Така е до 31.12.2000 г., защото със ЗИД ЗС, ред., ДВ, бр. 34/2000 г., се предвиди, че от 01.01.2001 г. на осн. чл. 112, б. „к“ ЗС се вписват и преписи от обявените завещания с предмет недвижим имот и права върху недвижим имот. Щом това е така и щом имаме завещание с предмет недвижим имот и права върху такъв имот и то е обявено, то на осн. чл. 114, б. „а“ ЗС искова молба с иск за намаляване по чл. 30 ЗН на такова завещание подлежи на вписване.

Изобщо дали исковата молба по чл. 30 ЗН или коя да е друга искова молба подлежи на вписване, се определя след внимателен прочит на правилата за вписванията в ЗС и Правилника за вписванията.