Поради несъвместимост настоящият служебен министър-председател и министър на външните работи не може да заема длъжността председател на СП

(* Анализът е препечатан от Дневник)

Биляна Гяурова – Вегерстседер

 Вече е ясно, че отиваме на седмите предсрочни избори за последните 3 години. Румен Радев избра поредния служебен министър-председател и сега това е заместник-председателката на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева. Тя трябва в срок до 19 август да подреди кабинет, което означава, че изборите ще са на 20 октомври. Tова е поредното политически и исторически изгубено време за България. Отново ще бъдат изхарчени пари на данъкоплатците, защото т. нар. ни политическа класа пак подхожда егоистично и безотговорно. Този път обаче има един нов елемент, който изисква внимание.

Служебното правителство на г-н Главчев беше първото създадено и работещо при действието на новите разпоредби в Конституцията, приети с промените от декември 2023 г. Нещо повече, от решението на Конституционния съд от 26 юли 2024 г. се видя, че конституционните съдии нямат съгласие по отношение на промените, свързани с президента, а това означава, че ограничените възможности за избор на служебен министър-председател се запазват. В сила остава и промяната по отношение работата на парламента, т.е. той остава постоянно работещ, като може да осъществява своите законодателни и изборни правомощия в предизборния период. Тези запазени промени са важни, защото могат да окажат сериозно влияние върху начина, по който се структурира и функционира управлението на държавата, а чрез постоянно действащото Народно събрание – и върху законовата рамка на страната ни.

В този контекст, през април, когато стана ясно, че краткият списък за служебни министър-председатели е още по-къс поради невъзможност, несъвместимост, нежелание или обикновен страх у част от лицата, които потенциално може да заемат тази длъжност, парламентът се зае в спешен порядък да приеме промени в Закона за Сметната палата. Целта бе да се преодолее поне една от несъвместимостите. Промените се отнасят до изключения в изискванията към лицата, които могат да бъдат избирани за председател, заместник-председател или член на Сметната палата (чл. 16, Закон за Сметната палата).

    С тази абсолютна забрана се обезпечава безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на председателя и заместник-председателя на Сметната палата и се осъществява превенция срещу възникването на конфликт на интереси. Сметната палата одитира дейността на правителството и административните органи, а и не на последно място по важност – осъществява финансов контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество. Поради това Сметната палата е и върховна одитна институция, за която важат няколко ключови международни одитни принципа и стандарти. Един от тях е именно гарантирането на максимална независимост – функционална и организационна, а това се постига и чрез цитираното изискване за несъвместимост на нейните ръководители.

   Промените от април 2024 г., направени за да може Димитър Главчев спокойно да бъде посочен от президента Радев за министър-председател, въведоха следното изключение от несъвместимостта – „освен ако са назначавани като служебни министър-председатели по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България“. И ако по логиката на българския законодател несъвместимостта беше преодоляна, то противоречието и нарушението на международните стандарти на върховните одитни институции остана.  По тези стандарти несъвместимостта е абсолютна и няма как да бъде преодоляна, поради което заемащите висши длъжности във върховната одитна институция автоматично биват изключени от възможности за заемане на други държавни длъжности (пък дори и за ограничен период от време).

  Този извод се затвърждава и от новата алинея 4 на чл. 16 от Закона за Сметната палата, която дава правото на председателя и заместник-председателя на Палатата да прекъснат правомощията си, когато са избрани от президента за служебен министър-председател, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани.

  Направените допълнения в закона създават правен парадокс. От една страна е налице несъвместимост с изброените по-горе длъжности от Закона за администрацията и то за последните три години, предхождащи избора. От друга страна обаче, е въведено изключение от несъвместимостта конкретно за случая, в който се заема длъжността служебен министър-председател, без да се отчита фактът, че министър-председателят е най-високата длъжност в изпълнителната власт на България. По този начин се налага един алогичен извод, а именно – не е налице несъвместимост при заемане на най-високата длъжност в изпълнителната власт, но при заемането на всички останали по-ниски длъжности в изпълнителната власт има несъвместимост.

    Тук трябва да бъде отбелязан и още един много важен факт – настоящият служебен министър-председател Димитър Главчев заема и длъжността министър на външните работи. И ако направените по-рано тази година промени въведоха съмнителното изключение от правилото за несъвместимост по отношение на министър-председателя, то такова няма по отношение заемане на длъжността министър.

  В Закона за Сметната палата изрично е разписано, че не допуска за председател да бъде избирано лице, което е заемало длъжността министър през последните три години, предхождащи избора. Целта на тази забрана (да се обезпечи безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на председателя на СП) изисква условието да бъде изпълнено не само към момента на избора, но и към всеки един момент от периода на заемането на длъжността председател на Сметната палата.

   Към момента посоченото изискване не е изпълнено, с други думи – налице е несъвместимост и не е допустимо настоящия служебен министър-председател и министър на външните работи да заема длъжността председател на Сметната палата преди да изтекат три години от освобождаване на поста министър на външните работи.

Казусът има и морални, и принципни, и етични измерения, но това са понятия, които постепенно изчезват от речника на повечето български политици и депутати. Конкретно в случая със Сметната палата, емблематичен за разрушителните процеси в българските институции, се видя, че Народното събрание не се съобразява дори с решенията на Конституционния съд, постановени по повод отстраняването на предишния председател на палатата Цветан Цветков (най-вероятно с рекорд за бързина, тъй като беше осъществено от парламента за по-малко от 24 часа).

При сегашната ситуация остава очакването, че депутатите ще се съобразят поне с текстовете, които сами приеха преди по-малко от половин година, няма да върнат г-н Главчев в Сметната палата, а ще прекратят предсрочно пълномощията му и ще вземат решение да започнат процедура за избор на нов председател на Сметната палата.