DeFakto.bg DeFakto.bg
Работникът и служителят не може сам да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу неизправен работодател
Величка Микова
Де Факто получи запитване от Красен Ценов, чиито отговор засяга голяма част от работницитие и служители, които неочаквано се оказват изоставени от работодателите без да са получили изработените си заплати и парите за предвидените им в договорите обезщетения за недаденото предизвестие. Обърнахме за коментар към Величка Микова, експерт – юрист в КНСБ, която подробно описва реда за получаване на компенсациите.
Запитването
До 31.10.2023 г. работех на трудов договор към фирма СпинЪп България ЕООД. Собственик на фирмата според търговския регистър е Майкъл Кларк – чуждестранно лице. На 20.10.2023 всички служители изгубихме достъп до фирмените акаунти и ни беше казано да прекратим работа.
На 23.10.2023 досегашният управител на фирмата Константин Константинов ми съобщи, че собственикът на фирмата Майкъл Кларк е прекратил отношенията на фирмата с „компанията майка“ и е изтеглил всички средства от сметките на фирмата. По негови думи, фирмата не разполага с никакви активи и той самият е отстранен от поста си от собственика.
Заплатите на всички за месец октомври, както и 2-месечните обезщетения за прекратяване на договора без предизвестие НЕ са изплатени.
Има ли някакъв законов механизъм, по който да получа обезщетение за месец октомври, както и за двумесечното предизвестие, което по принцип фирмата дължи в тази ситуация – на базата на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя? Каква е процедурата? Красен Ценов, София.
Отговорът:
С чл.1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (Обн. ДВ. бр.37 от 4 Май 2004г. изм. ДВ. бр.103 от 4 Декември 2020г.) се урежда:
- условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
- създаването, функциите и дейността на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ при несъстоятелност на работодателя;
- реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
Трябва да се знае, че съгласно закона „гарантирани вземания на работниците и служителите“ са начислени и неизплатени: 1.трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, 2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
От кой момент възниква правото на гарантирани вземания, установено в чл.3 от закона.
Правото възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1.откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
При определяне размера на гарантираното вземане законът разделя правоимащите лица на две основни групи:
Работници и служители, независимо дали са или са били в трудово правоотношение, с начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор – за тези лица гарантираното вземане е в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя.
Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър (чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от ЗГВРСНР);
Работници и служители, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване на решението по чл. 6 и на които вземанията са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор – за тези лица гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 22, ал. 3 ЗГВРСНР).
За да се претендира изплащане на вземане от фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите обаче е необходимо да се поиска от кредиторите на търговеца или от ИА Главна инспекция по труда откриване на производство по несъстоятелността на работодателя.
Понеже по търговски закон могат да търсят откриване на процедура по несъстоятелност само кредитори, но не и работници и служители, то следва да знаете в определените в търговския закон случаи може опосредено чрез ИА“ Главна инспекция по труда“ да започнете процедура по откриване и обявена в несъстоятелност на вашия неизряден работодател длъжник.
За това обаче е необходимо да се спази следния ред.
Процедурата
Процедурата за откриване на производството е установена в чл. 625. на Търговския закон. Според него производство по несъстоятелност се открива по подадена до съда писмена молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. Доколкото се разбира от данните изложени в запитването ви, вашият бивш работодател, въпреки че не разполага с имущество не е в открито производство по несъстоятелност. За да може ИА ГИТ да поиска откриване на производството по несъстоятелност срещу работодателя , е необходимо вие и вашите колеги, да не сте получили възнагражденията си за повече от 2 месеца.
От писмото става ясно, че имате неизплатено трудово възнаграждение за месец октомври 2023 г. плюс дължими 2-месечни обезщетения за прекратяване на договора без предизвестие. Текстът на чл.625 от ТЗ обаче изисква изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
За съжаление понеже не отговаряте на условията ( имате неизплатено възнаграждение само за 1 месец) няма как да се приложи чл.625 от КТ и да се иска от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда да подаде до съда писмена молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу задлъжнелия към вас работодател.
За вас остава само възможността да се потърси изплащане на гарантирани вземания от Фонда, ако търговецът-работодател бъде обявен в несъстоятелност и има вписано решение за това в търговския регистър, но не от ИА ГИТ, а от някой друг негов кредитор.
Ако не се стигне до откривано и обявяване на търговеца в несъстоятелност, липсва правно основание да търсите от Фонд гарантирани вземания на работниците и служителите изплащане на вашето неизплатено трудово възнаграждение и обезщетения. Разбира се Кодексът на труда позволява да се търсят по съдебен ред неизплатени възнаграждения и обезщетения в 3-годиншен срок от настъпване на изискуемостта им от работодателя.
Имайте предвид, че щом работодателят е чуждестранно лице подсъдността по трудовите спорове е определена в чл.361 от КТ. Затова когато работата се извършва в страната и седалището на работодателя е в Република България подсъдността е в съда по седалище на работодателя. Когато работодателят не разполага с имущество, дори и да ви бъде присъдено трудовото възнаграждение и обезщетението, решението на съда ще остане неизпълнено.
